-
-
Радостин Кишишев игра в Англия, но по негови думи това е било толкова отдавна, че малко е позабравил детайли от престоя си в Чарлтън, Лийдс, Лестър и Брайтън. Бившият национал като по учебник започва и завършва кариерата си в бургаския Черноморец. Доскоро той бе част от административния екип на Ботев Пловдив, а преди няколко дни бе гост на българския фенклуб на Арсенал. Ето какво сподели той в интервю за „Тема Спорт“.
Интересно ми е, при такива срещи питат ли те защо няма български футболисти в елита на Англия?
– Да, но те знаят каква е причината. Тези срещи са в спомените ми, когато играех футбол. Това е страхотно изживяване, питат ме за този или онзи футболист, за някой мач. Слушателите отсреща са страхотни, имат много сериозни познания за английския футбол, а тези от Арсенал конкретно знаят всичко в детайли за любимия им клуб. Хората разбират същността на английския футбол и същността на думата „фен“. Преди това се срещнах с фенове на Нюкасъл в София, мисля, че Алан Шиърър вкара гол номер 200 срещу моя отбор Чарлтън на „Сейнт Джеймсис Парк“. Пак ме питаха за Венгер, той е от най-добрите мениджъри в света, беше около 20 години начело на Арсенал и вдигна клуба на много високо ниво.
Точно Венгер не те взе в Арсенал, нали?
– Да, на пробите искаше основно бързина и не ме одобри. Той обичаше да създава футболисти и го правеше. Незнайни играчи ги вдигаше на топниво. Не е само да наложиш стила си на игра, а да оформиш футболисти, личности и след това да спечелиш. Мисля, че само за 3-4 години Арсенал изплати новия си тогава стадион „Емирейтс“. Клубът вярваше във възможностите му, защото пък той вярваше в качествата на футболистите, които селектира. И те винаги бяха в Шампионска лига. След това минаха доста години, докато намерят Артета, който прави страхотни неща в Арсенал и има отбор с потенциал за шампионска титла.
На някои такива срещи май се събират повече хора, отколкото на мач в България. Как си го обясняваш?
– Не е точно така, обаче за мен бе интересно да видя, че привързаността към английския футбол в България става от най-ранна детска възраст и хората са много запалени. Видях такива, които сега са на по 40-50 години. Знаят доста повече от това, което аз мога да им кажа. Следят всяко едно движение на техния отбор, помнят дати и мачове. Много е приятно да се видят такива хора.
А защо тук нямаме тип Венгер и нямаме модел?
– Не бих искал аз да го казвам, но Левски има Станимир Стоилов, който по същия начин произведе футболисти, с които се платиха дългове. Разликата е във видовете задължения, на Арсенал бяха само за стадиона, докато тук бе ясно какви са в съвсем друга посока. Но идеята е, че като цяло оценка за изгубеното се прави постфактум. В много случаи картините на един художник се оценяват и стават актуални, след като той напусне този свят. Ето, сега от дистанцията на времето Алекс Фъргюсън става все по-голям и по-голям за това, което направи в Манчестър Юнайтед за тези 25 години. Това е недостижимо и трудно ще доближат нивото от неговото време.
Защо в България и в целия свят такива мозъци, визионери липсват като цяло?
– Тези, големите неща, не могат да се случат на всеки треньор. То ако беше така, няма да има конкуренция, всички ще бъдат най-добри. Не става така.
Кое първенство следиш повече сега като зрител?
– Като запълване на времето повече се интересувам от българското първенство, но предимно като резултати, кой каква работа върши като треньор, като отбор. Но футболът, който се практикува в България, не ми харесва.
А турското първенство, ти и там игра?
– Обяснимо следя предимно Гьозтепе. Личи си кой каква я може и каква я върши. Станимир Стоилов за отбор с такива мащаби се справя повече от добре.
А Ботев Пловдив?
– Да, гледам ги. Този клуб е еталон за маркетинг.
Това ли беше твоят ресор, когато бе на работа в Ботев Пловдив?
– Не, повече се занимавах с чужденците в отбора. За битови условия, административни неща. Исках да проверя как се работи в наш клуб и мога да кажа, че в Ботев Пловдив се работи изключително професионално като структура, модел и организация. Но се оказа, че това не е моето. От дистанцията на времето си давам оценка, че съм видял, че вече научих доста неща, ако някой ден отново реша да работя в България, пък и навън.
Ситуацията със Зингаревич следиш ли я?
– Да. Това е голям проблем за клуба. Според мен ще има катаклизми и вероятно това ще се види догодина. Десет години са много. Антон Зингаревич е страхотен любител на футбола, изключително много обича Ботев, обича и град Пловдив. Той го показа и това, че не може да пребивава в България, да стъпи на стадиона, малко е демотивиращо, каквото и да се случва, колкото и да печелят. Трябва да са всяка година в евротурнирите, за да пътува и да ги гледа.
Защо непрекъснато има проблеми с финансирането на клубовете?
– След като един ден държавата си стъпи на краката и спортът ще придобие съвсем друг характер като значение и влияние, а оттам и като състояние и след това като развитие. Оптимист съм, че такъв момент ще настъпи. Няма как, ще се появят читави хора и във футбола, и в спорта.
Не е ли демотивиращо за футбола, че Лудогорец общо взето всяко лято е големият фаворит за титлата?
– Ами да си намерят и другите клубове такъв спонсор. Както виждаме, проектът Лудогорец работи откъм мъжки отбор. За школата им обаче нямам думи, какво произвеждат и как произвеждат. Вероятно в отборите в Първа лига има футболисти от тяхната школа. Но ако тази школа работи за останалите, не ми говорете изобщо. Школата трябва да дава подготвени кадри за Лудогорец. По един-двама всяко лято трябва да са в първия отбор. Справят се прилично в Европа, шампионската титла тук им е вързана.
Как ти се струва това нашествие ма чужденци навсякъде, не само тук?
– Футболът се глобализира. В Арсенал по едно време имаха 11 чужденци, което за мен е недопустимо. Но пък Манчестър Сити, въпреки инвестираните купища с пари, се опитват да вземат английски футболисти. И Лудогорец вземат наши, но старички. А млади, за съжаление, няма.
Поставяш ли се на мястото на Илиан Илиев?
– Да, защото и аз имам треньорска диплома. Но истината е, че нямаме добри футболисти. Не омаловажавам качествата на всеки един от националите, но те играят в слаби първенства или във второ ниво, което е недопустимо. Фактите са си факти и се съобразяваме с тях. Нещо се загуби този ген, има доста деца на българи, които са родени там и тренират. Илия Груев се отличава и това е. А едно поколение се извъртя навън, обаче няма футболисти. Или пък ентусиазирани родители от тук си пращат 15-годишните деца там, във Фиорентина, Интер, Ювентус, но не ги виждаме после тези деца. Ние едно време нямахме добро възстановяване, а храненето?! Според мен трябва да се върнат спортните училища тук, държавата да се вземе в ръце. Виждате олимпийските ни медалисти, повечето са взели паспорти съвсем наскоро.
Какво предложение би те изкушило?
– Много интересни неща биха могли да ме изкушат – треньор, ръководител, спонсор. Зависи какво ще се появи, кой какви очаквания има от мен и дали на мен ще ми хареса идеята.
