-
-
Георги Китанов е роден през 1995 г. в Благоевград, но израства във Варна. Там в школата на Черно море прави първите стъпки във футбола и още на 17 дебютира за мъжкия тим на „Тича“ – срещу Видима Раковски на 12 май 2012 г. През лятото на 2016-а преминава в ЦСКА-София и за два сезона изиграва 35 мача за червените. Впоследствие кариерата му продължава през румънските Астра Гюргево (2019-2020) и Петролул Плоещ (2020-2021), а от 8 август 2021 г. пази за малтийския Флориана. Преди няколко дни контрактът на стража изтече и в момента е свободен агент, но той говори за футбола в България, Румъния, Малта и… ПСВ Айндховен, където бе на проби през 2013-а. Ето какво каза Китанов пред „Тема Спорт“.
Жоро, договорът ти с Флориана изтече. Сега накъде?
– Все още не знам. Има запитвания от няколко клуба, но решение не съм взел. Истината е, че искам да обмисля добре предложенията. Играе ми се в чужбина, но не на всяка цена. За да приема предложение зад граница, трябва да е добро и за семейството ми. Истината е, че и не съм запознат много с разговорите и запитванията. Оставил съм всичко на агента ми, а аз съм концентриран на терена, в тренировките. Сега продължавам да тренирам и да поддържам форма, старая се да развивам детайлите в играта си. Не се интересувам от всяко запитване. Ако има нещо по-сериозно, той чак тогава ми се обажда да го обсъдим.
По-сериозните запитвания откъде са?
– Има от България и от чужбина, но на този етап не мисля, че трябва да коментирам нещо повече.
Би ли те спечелило предложение, което ще позволи на сина ти – 5-годишния Георги – да направи първите стъпки във вратарството?
– (Смее се.) Не, ако той играе футбол, няма да е вратар.
Защо си тръгна от Флориана? Ти всъщност се задържа доста дълго там (3 години). Юли Ненов наскоро каза в интервю за „Тема Спорт“, че в Малта договорите се правят година за година…
-Да, това е обичайната практика, макар че моят бе за 2+1 години. Изпълних го, изтече… В един момент се бяхме разбрали да го подновя, но след това нещо се развали и сега търся ново предизвикателство. Играе ми се на малко по-високо ниво, макар че и в Малта футболът напредна много.
Къде е той спрямо българския?
– Първенството е добро, но според мен отстъпва на българското. В Малта времето е хубаво. Живея в град Моста, макар тук тези градчета реално да са като квартали. Разстоянията не са големи, освен ако не е час пик. През последните години свикнах да играя по-офанзивно, добих повече увереност, започнах да излизам по-напред, каквито са изискванията за вратарите на по-сериозните отбори. Това, което не ми допадаше в Малта, бяха изкуствените терени, на които тренирахме. Те предразполагат към травми и болежки, което не е добре.
Спартак Варна на този етап разполага единствено с Никола Виденов под рамката, ако получиш предложение…
-А, не, не (смее се). Там не! Все пак трябва да има и малко морал. Аз съм израснал на „Тича“…
С Флориана почти до последно бяхте лидери в първенството и изпуснахте титлата в последния момент…
– Да, беше болезнено. Много исках да станем шампиони, защото само това отличие ми липсва, но за съжаление загубихме решителния сблъсък с Хамрун. Още по-гадното бе, че аз бях наказан и не можах да играя в този мач. Бях натрупал 4 жълти картона, а в Малта „се почива“ тогава, а не при 5, както е в България. В предишния двубой се хванах на една откровена провокация, реагирах и ме наказаха…
Така шампион стана Хамрун с Юли Ненов. Той почерпи ли след това?
– (Смее се.) Почерпи, но това не ме стопли особено.
Би ли сравнил футбола в Малта, България и Румъния, където също премина част от кариерата ти?
– Със сигурност в Румъния футболът е на най-високо ниво, но за това помагат отличните бази и условия за подготовка. Инфраструктурата на клубовете в северната ни съседка е много развита и това дава отлични условия за работа.
Истина ли е, че в чужбина гледат на българите с недоверие?
– В Малта определено не е така. Там са наясно, че ние като цяло сме по-добри футболисти от тях и ни приемат много добре, но в Румъния наистина това се усеща. В Астра трябваше да мине известно време, да докажа качествата си и тогава колективът се отвори и ме прие. В Петролул бе по-лесно, защото там имаше и по-голяма общност от играчи от други балкански страни. Като цяло обаче в Румъния не само българинът, а всеки чужденец трябва да е два пъти по-добър от местните момчета, за да получи шанс и уважение. За съжаление в България не е така.
Каза, че в последните години си надградил в развитието си. С кой треньор на вратарите работи в Малта? Знаем, че там често залагат на „внос“ на специалисти…
– В последната година бе малтиец. Саймън Грег се казва и едва ли е познат по нашите ширини. Ще запомня престоя си по-скоро със старши треньорите. Сега бе Мауро Каморанези, а и с предишния треньор Джанлука Ацори наистина си струваше да се работи.
Какъв човек и специалист е Каморанези?
– Уникален, вдъхновяващ… Наистина разбира много футбола, спечелил е толкова много на терена… И в същото време много земен, открит… Интересното бе, че той опитваше да скъси разстоянието с играчите. Не сме излизали да пием кафе, но се държеше приятелски.
А разказваше ли ви истории от времето, когато е бил играч?
– Да, но са доста пикантни и не мисля, че е редно да ги споделям (смее се).
Ти докосваш върха и през 2013-а, когато изкарваш една седмица в ПСВ Айндховен…
– Беше страхотно преживяване. Макар и за кратко, но ми даде много. Научих и видях много. За съжаление тогава, доколкото знам, дори не се стигна до оферта за мен, но все пак се докоснах до един друг футболен свят. Тогава бях млад, но приех философски нещата и не се отчаях, когато не ми предложиха договор. Фактът, че все пак стигнах до такъв пробен период, ме мотивира още повече.
Какво прави ПСВ по-различен от отборите, в които си бил?
– На първо място организацията. И ми направи впечатление политиката и желанието в клуба на първо място да развиват и интегрират собствени кадри. Върху това е базирана цялата им политика. И си признавам, че това леко ме учуди, защото те макар да са финансово много по-напред от клубовете в България и Румъния например, не се оглеждат на първо място за чужденци, а са си поставили за цел да произвеждат играчи и след това да привличат, но такива, които са с класи над техните продукти.
На „Армията“ правят отчаяни опити в последния момент да задържат национал
