Денят на шампионската битка дойде! От доста време в първенството не е имало директен сблъсък с такова значение за титлата. Затова и всички погледи са вперени към „Хювефарма Арена“. През целия сезон Лудогорец лъкатушеше, но излезе с преднина от виража към финалната права. ЦСКА-София не убеждаваше с игра, но бе като мравка – трупаше точка след точка. И се стигна до момент, в който с един удар можеш да нокаутираш съперника. Точно така – двубоят ще бъде като сблъсък между боксьори от свръхтежка категория, където ъперкът или кроше може да просне противника на тревата.
По традиция цяла година се говори и за странични фактори, които дават своето отражение. „Тема Спорт“ обаче реши да се съсредоточи единствено върху спортно-техническите качества на шампиона и претендента. Не е нужно много вглеждане по съставите, за да се види, че Лудогорец разполага с огромна дълбочина. Тоест има множество футболисти с добри качества, които да правят така, че да заместват „паднали в боя колеги“. А такива този сезон имаше, като през пролетта станаха редица тежки контузии на играчи – Недялков, Алмейда, Рик, които биха били титуляри във всички родни отбори. Ширината на състава обаче не е единственото предимство на орлите. Те разполагат с по-бързи и по-добри технически футболисти. Именно това е най-големият им коз. За разлика от Ивайло Петев, Саша Илич няма подобен подбор от състезатели. Но въпреки това дълго време армейците водеха колоната. Сега са преследвачи, но мишената не е далеч и изглежда може да бъде поразена. В дългия сезон сърбинът умело ротира състава. Едва в последните мачове започна да залага на по-изчистена единайсеторка.
Споменахме част от разликите, но нека да посочим и избождаща очите прилика. Говорим за отбори с характер. Да, често в Лудогорец отборното отстъпва място на индивидуалното, но без инат и самочувствие няма как да бъдат направени 5 обрата в 12 срещи под ръководството на Петев. В много срещи пък играта на ЦСКА-София никаква я нямаше, но тимът намираше начин да наложи волята си – било след статично положение, далечен удар или голяма доза шанс.
Ето и детайлен разрез на звената в отборите:
ВРАТАРИТЕ
Добрият вратар е половин отбор, гласи клишето. А Лудогорец и ЦСКА-София разполагат с такива. Неизменен титуляр под рамката за разградчани в първенството и евротурнирите е нидерландецът Серджио Падт. 32-годишният страж е с много опит, отличен ръст и добро позициониране. Качества, които преди време са го отвели до националния отбор. В предишния сблъсък между двата отбора на „Армията“ се намеси решително в края при акция на Гарсес и спаси трите точки за тима си. Той има едно предимство пред колегата си Густаво Бусато – по-добър е в играта с крака, особено при късите пасове, с които трябва да започне изнасянето на топката за организиране на нападения.
Бразилският вратар на ЦСКА-София показа огромно израстване от пристигането си в клуба през лятото на 2019-а. И ако армейците триумфират с титлата, то немалка заслуга за това ще има играчът с №1 на фланелката. Той е набор на Падт. И има нещо, което нидерландецът не притежава – убийствен рефлекс, което го прави най-добър у нас в ситуации един на един срещу противников нападател. Затова и има 18 сухи мрежи, докато колегата му от Лудогорец е с 12.
ЗАЩИТАТА
Ако се гледа повърхностно на нещата, може просто да се хвърли поглед към головата разлика на съперниците. Тя показва – 21 инкасирани попадения от Лудогорец срещу 14 на ЦСКА-София. Тоест отбраната на армейците, която по този показател е най-добра у нас, е допуснала с 1/3 по-малко голове.
Дяволът обаче е в детайлите. А те са такива, че защитата на червените е по-малко пропусклива, но не и по-добра. Като индивидуалности разградчани разполагат с по-силни единици в центъра на ариергарда. Франко Русо и Оливие Вердон може и да не са най-сигурните, но притежават скорост и са в състояние да поправят допуснати грешки. Бързината – това е най-големият проблем на червената защита. А за това, че тя има своите проблеми, говори и фактът, че се наложи Амос Юга да бъде преквалифициран в бранител. А това съща дава отражение на скоростта.
Лудогорец извади луди пари за бекове – нещо, което не може да си позволи друг клуб у нас. Но Фон Витри и Пипа не убеждават. Те са далеч от класата на Сисиньо, който дълги години бранеше единия фланг. Недялков липсва много и ЦСКА-София има предимство при крайните бранители, които много по-успешно се справят в дефанзивен план.
Изводът – армейската отбрана е по-бавна, но умее да поема удари, огъва се, но не се чупи лесно. Бързината обаче дава възможност тимът на Лудогорец да бъде изнесен много по-напред на терена и да пресира високо. Нещо, което ако ЦСКА-София направи днес, най-вероятно ще бере сериозни ядове.
ХАЛФОВАТА ЛИНИЯ
„Кажи ми кои са ти халфовете, за да ти кажа дали ти е силен отборът“, отбелязваха преди години старите треньори. В лицето на Каули разградчани имаха най-добрия плеймейкър в елита. Него обаче вече го няма, а от това пострада играта на тима. Нонато не успя да влезе в неговите обувки, Тодор Неделев също, а Педро Нареси, който трябва да играе от наказателно до наказателно поле, си остава загадка. Петев позабърса Шоу и в центъра на терена най-често се доверява на Пьотровски и Гонсалвеш. Те дават повече сигурност. Пред тях нерядко е ползван Спас Делев, който е чист флангови нападател. Това показва, че нещата при разградчани не са точно така, както трябва.
ЦСКА-София заложи на норвежка връзка. През летния трансферен прозорец бе привлечен Джонатан Линдсет, а през зимата пристигна Тобиас Хайнц. Екзотика и емоция сред викингите внася Марселино Кареасо. Първите двама имат добра игра без топка. А напоследък започнаха и да показват повече в офанзивен план, да създават ситуации. Умеят и да бележат с изстрели от дистанция.
НАПАДЕНИЕТО
Това е компонентът от играта, в който Лудогорец няма равен в Първа лига. В предни позиции разградчани бликат от скорост и талант, а изборът на треньорския щаб е огромен. В това отношение Саша Илич е ограничен. Съперниците залагат на върха на атаката съответно на Игор Тиаго и Дюкенс Назон. 21-годишният бразилец е с 13 попадения и 7 асистенции в 29 шампионатни срещи, докато централният нападател на армейците е със 17 точни изстрела и 5 завършващи подавания в 28 сблъсъка. По попадения 29-годишният хаитянин има предимство, но по-добър е колегата му, който е по-комбинативен, по-умел в единоборствата и играта с глава. За скорост да не говорим. Качества, които накараха белгийския Брюж да предложи 4 милиона евро за правата му.
Голямото предимство на Лудогорец в нападение обаче идва и от друго място. Птица без крила не лети, са казали хората. А орлите умеят да го правят. Кирил Десподов, Бърнард Текпетей, Кайо Видал, Спас Делев, Раи Насименто. Това са все остри и скоростни играчи, които умеят да правят разликата, като бележат или асистират. Червените не разполагат с такова качество и това е една от причините да действат със система с халфбекове.
ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА
По този показател и двата отбора са отличници. Показателно е, че Лудогорец е изиграл много повече мачове от конкуренцията заради участието си в евротурнирите, но у нас не е бил надтичан убедително, не е бил и по-бавен. ЦСКА-София също не отстъпва във фитнеса.
Доказателство за това са редицата късни голове, които съперниците бележат. Когато опонентите на разградчани и армейците вече не ги слушат краката, тогава те умеят да нанасят съкрушителни удари.
А за добрите показатели в тази категория помагат и успешните ротации.
СТАТИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ
По правило болшинството от голове на Лудогорец са изработени. В днешния футбол обаче е много важно да се възползваш от статичните положения. Несъмнено армейците са майстори на тях. В доста от срещите червените се нуждаеха само от един корнер или изсипана топка от фал, за да разпечатат мрежата на противника. Примери за това – колкото щеш. По този показател червените са №1 у нас. В лицето на Гарсес и Кох те имат играчи, които са много силни при статични положения.
ТРЕНЬОРИТЕ
Ивайло Петев нареди серия от победи начело на Лудогорец, преди да засече в полуфинала-реванш за купата срещу Черно море – 1:2 в Разград, което бе компенсирано с точно изпълнени дузпи. Треньорът получи доста суперлативи, но част от тях бяха прекалени. А и ни се струва, че стореното от него в кариерата му е доста надценено. Въпреки това Петев внесе свеж полъх и показа, че може да пипа със здрава ръка, замразявайки Текпетей, макар и за кратко.
На „Армията“ Саша Илич също не си поплюва. Това го разбра Брадли де Нойер.
Изглежда, че треньорът на разградчани има по-ясни планове за старта на дадена среща. Част от двубоите на ЦСКА-София не започваха така, както му се иска на Илич. Но сърбинът, който няма толкова голям опит, показа, че знае как да променя нещата. Той борави много добре със смените.
„Тема спорт“