-
-
Кметът на Монтана Златко Живков винаги е бил прям и открит. Никога не е криел фенските си пристрастия към предстоящия съперник на тима – Левски. Днес обаче за 90 минути градоначалникът ще трябва да забрави това. Защото, както самият той казва: „Няма нищо по-високо от Монтана“. За сблъсъка със “сините”, завръщането в елита и амбициите на тима Живков отговори на въпросите на „Тема Спорт“.
– Г-н Живков, 5 точки от 3 кръга – малко или много е това за Монтана и доволен ли сте от началото на сезона?
– Може да звучи превъзходително, но са и много, и малко. Можеше да бъдат и повече. Започнахме със зрелищен хикс с Арда и съжаление за пропусната победа, но тя можеше да отиде и при другия отбор. Що се касае до двубоя с Царско село, темата не ми се коментира. Силно се надявах, че можем да спечелим в София, но с оглед на това как тръгна и се разви мачът и как го завършихме – с 9 човека, точката е ценна. Макар и трудна, победата над Етър в последния кръг беше очаквана. Петте точки можеше и да са седем, но като се има предвид ситуацията, в която завърши миналият сезон и започна този, без достатъчно време за подготовка, сме доволни. Запазихме гръбнака на отбора от Втора лига, като двама от най-добрите ни тогава сега са титуляри в други тимове – вратарят Симеонов в Арда, а Наско Илиев в Ботев Пловдив. Това е атестат за добре свършена работа до момента. Така че началото е обещаващо.
– Ще вземете ли мерки срещу поредицата червени картони за вашия тим?
– Така е, малко в повече идват. Като гледах класацията по спортсменство, излиза, че ние сме най-грубият отбор, а това далеч не е така. Единият червен картон беше за разкарване, а при другите просто емоциите и влиянието вътре в играта доведоха до тях. Да, проблем е, защото се случва в пореден мач, и ще се вземат мерки в тази посока. Има върху какво да се работи. Особено при изгонването на Минков срещу Царско село за разкарването на топката. Надявам се това много бързо да го преодолеем.
– Показахте добър нюх с избора на треньора – Никола Спасов, каква е оценката ви за работата му в началото?
– Мисля, че за пореден път не сбъркахме с наставника. Интелигентен и коректен човек. Най-интересното беше, че сякаш бе подготвен за нашето обаждане и бе запознат в детайли с нещата. Бързо влезе. Търсихме авторитетен човек, колкото и малко да са те в момента в треньорските среди. Хареса ми, че не бяга от отговорност. Имахме пропуски, особено в първия мач с Арда, който можеше да приключим по друг начин. Спасов е разбран човек и мисля, че случихме с наставника.
– Предстои ново сериозно изпитание – домакинство на Левски. Ще успее ли най-после Монтана да победи сините, към които не е тайна, че имате фенски симпатии?
– Преди няколко години бихме за купата и Левски, и ЦСКА, но с миналото не се живее. Сергей Георгиев, който продължава да е в отбора, вкара и на едните, и на другите. Сега обаче всякакви емоции остават зад гърба ни. Нищо не е по-високо и по-силно от Монтана и каквато и емоция да има в тази фенска част, тя по-скоро е за друго време и място. Но не и сега. По никакъв начин това няма да повлияе на мобилизацията за мача със сините. Левски си е Левски, независимо че от онзи Левски е останало само името. Имайки предвид не доброто състояние в момента на „Герена“. Но това, от друга страна, е винаги много опасно. Нож с две остриета. Може пък да избухнат. Все пак имат нападатели, които струват доста повече пари от нашите играчи. По-висок бюджет, независимо от всички други проблеми. Така че ще сме изключително внимателни. Всички знаем каква фигура е Наско Сираков. Да ви кажа, аз предпочитам да ми дават Левски за фаворит, въпреки че ми е трудно да го приема и се чудя какъв фаворит могат да бъдат в това състояние. Но това, което най-много ме интересува, са трите точки на „Огоста“.
– Като стана дума за бюджет, вдигнахте ли този на Монтана спрямо предишното участие 6 елита преди три години, когато бе 1.5 милиона лева? Все пак имате още два елитни клуба – женски баскетбол и мъжки волейбол.
– Да, малко е нагоре. Не е лесно, но се справяме. Сега чакаме да вземем двама нови футболисти – централен нападател и защитник. Ще направим всичко възможно. От дълго време следим такива играчи, но няма да е на всяка цена. Поради тази причина някои бяха отпратени. Много по-внимателно и премерено действаме сега. Понаучихме си уроците. Да, всички имат проблеми на старта и това се видя. В момента Първа лига е доста интересно първенство – Левски и Славия са на дъното. Но те няма да останат дълго там, предполагам. Освен Етър, който е без точка и без вкаран гол, всички останали са в едно състояние, при което всеки може да изненада всеки.
– Реално ли е да се говори, че Монтана може да се бори за място в групата между 7 и 10 позиция?
– Като гледам бюджета, амбициите, подготовката, защо не. Обикновено класиранията ни са тук между 8 и 11 място. Отборът уцели ваксата в един много сложен период в СО/Ю-19 епидемията, и то с всички предизвикателства – отсъствие на шампионатни мачове през пролетта – два месеца, бараж. Но резултатите ни показват, че момчетата се стараят, добре подготвени са. Направихме силен колектив, обигран тим и всичко това дава плодове. Видя се в серия от добри мачове и игри, че тези, които ни подценяват, берат ядове с нас. Без значение на какви нива са и къде са. Затова говорим – утвърждаване в елитната група, което се надявам да дойде след добра и смислена игра. Стягаме всичко в йерархията. Базата ни никога не е била толкова добра както е сега. Сега ще правим още един нов терен по европейски проект. Една изключително широка основа е в момента школата – имаме представители в трите елитни дивизии – до 19, до 17 и до 15 години, и още много подготвителни групи. Опитваме се да разгърнем всичко, а не нещата да са свързани единствено и само с мъжкия отбор. Към футбола в града има голям интерес, но знаете, че ние сме спортен град, но това вече е друга тема.
– През пролетта предстои вековен юбилей за Монтана, какво да очакват феновете в града?
– Работим вече в тази насока и предвиждаме доста инициативи, но засега ще запазя всичко в тайна. Най-важното е, че посрещаме юбилея в елита. Ние сме отбор с големи традиции, сред тези с най-много мачове във второто ниво на футбола у нас. Това беше преди 89-а година. Всички резултати и класирания в елита дойдоха с демокрацията. Но 100 години са си 100 години. Това означава традиция. Надявам се да отбележим юбилея по един подобаващ начин.
