-
-
В историята на ПФК Левски има един период, който е познат като златната финансова ера. Става въпрос за влизането на Майкъл Чорни като собственик и акционер и неговите първи години в клуба. Самият бизнесмен тогава радвава чутовни за родните стандарти пари.
Истинският възход на империята на Михаил Семьонович Черней в България започва с покупката на “Мобилтел”. Фирмата, създадена от Красимир Стойчев изпитва затруднения и през 1996 г. иска от тогавашния шеф на Комисията по пощи и съобщения Любомир Коларов разрешение за смяна на собственика. Коларов дава разрешение, но с изискването единственият GSM-оператор у нас да бъде продаден на първокласен инвеститор.
Тогава положението на компанията не е цветущо – абонати са само 10 00 души, а покритие има само в 4 града. Стойчев продава фирмата на офшорната компания “Глобус инвестмънт”, чиито собственик се оказва скандално известният бизнесмен Григорий Лучански, свързван със съветските тайни служби. Неспазването условието на Коларов става причина през 1997 г. тогавашния шеф на КПД Антони Славински да обяви продажбата за невалидна и през юни същата година акциите са джиросани на “Трон” и “Фърст файнейшъл”.
В края на 1997 г. “Мобилтел” отново сменя собственика си и фирмата става притежание на швейцарския инвестиционен фонд “Истърн маркет телеком фонд”. Този фонд се оказва регистриран на Бахамските острови, а вероятният негов собственик е Майкъл Чорни. “Истърн маркет” купува 50 % от “Мобилтел”, останалата част се разпределя между “Фърст файнейшъл “ /41%/, и фирмата на Владимир Грашнов “Бул Сим” /9%/. По-късно акциите на “Фърст файнейшъл” се изкупуват от “Бул Сим”. Според самият Чорни придобиването на основния пакет акции му е струвало 45 млн. долара. За една година той бил инвестирал още 100 млн.
По 22, 5 % купуват фирмите “Йедиот Ахротот” и “Би Ти Ти”, собственост на Елеизер Фишман и Арон Мозес. В края на 2001 г. компанията вече има 1, 3 млн. абоната и фигурира в списъка на най-бързо развиващите се фирми в Източна и Централна Европа.
“Майкъл Чорни има сериозно участие в “Росексим”, чрез офшорката “Пекано естаблишмънт”, представлявана от адвокат Тодор Батков. След екстрадацията на бизнесмена акциите на “Пекано” са изкупени от Емил Кюлев”, пише в. “Капитал”. Чрез кипърската офшорка “Ем Си Джи холдинг лимитед” руският евреин е съдружник в “Стандарт нюз” АД, “7 дни спорт” ООД и “Планета Спорт” АД. Първата инвестиция на вестникарския пазар за Чорни е в спортния всекидневник “Планета Спорт”, фалирал през 2001 г.
В едноименното акционерно дружество “Ем Си Джи”е собственик на 51 %, а останалите са притежание на “Пресгрупа Монитор”, управлявана от Петьо Блъсков. “Ем Си Джи холдинг” е регистрирана в Кипър през 1998 г. с директор Джоузеф Карам. Представител на “Ем Си Джи” в България е Тодор Батков.
Следващата голяма и “страстна” стъпка на Чорни е закупуването на ПФК Левски. През лятото на 1998 г. е сключен спонсорски договор между клуба и “Мобилтел”.
Според първоначалните условия по този договор спонсорът се задължава да вложи във ФК „Левски 1914“ 1.5 милиона долара за пет години. Срещу това “Мобилтел” получава възможността да закупи по номинал и при желание от нейна страна 20% от акциите на клуба, да има свой представител в съвета на директорите. Три месеца по-късно, след като влага в „Левски“ 450 хил. долара, фирмата на Чорни започва постепенно да афишира други намерения.
Като част от кампанията по приватизацията Грашнов обещава, че представляваната от него фирма е готова да вкара 5 млн марки за една година и да завърши реконструкцията на ст. „Георги Аспарухов“. На 19.02. 1999г. в Левски се провежда Общо събрание, на което са осъществени някои стъпки, които представляват и част от стратегическия план на лицата, свързани с “Мобилтел”, към овладяване на „отбора на народа“. Акционерите на клуба избират нови двама членове на Съвета на директорите, чийто състав е увеличен от 7 на 9 души.
Единият е Грашнов. Според запознати другият е трябвало да бъде адвокатът Иво Ивков, син на бившия футболист на Левски Кирил Ивков. След неговия отвод Томас Лафчис предлага за този пост Наско Сираков и събранието единодушно го избира. Събранието увеличава уставния капитал. През август 1999 г. Лафчис е свален като изпълнителен директор и на неговото място е назначен Наско Сираков. Бизнесменът има основание да се разпорежда – казва, че е хвърлил около 2 милиона долара в рамките на една година.
Единствен Сираков, заедно с финансовия директор на клуба Баждеков получава правото да подписват документи, с което на практика поемат и клуба. Извършени са и промени в Борда на директорите. Пивлечени са депутатът Петър Георгиев, шефът на „Мобилтел трейдинг“ Венцислав Иванов и Констатин Баждеков на местата на Андрей Желязков, Васил Иванов-Лучано и Генади Делиоланов. Последната битка между „Мобилтел“ и Лафчис е за процентите.
Първоначално Лафчис отказва предложената му от Чорни оферта от пет милиона за неговия дял. Впоследствие обаче и вероятно при по-неизгодни условия за него към октомври 1999г. той е принуден да се оттегли от Левски като акционер. Неговият дял към този момент е бил 40%, записани на сина му Константин и 1.42% водени на негово име. До 1 януари 1999 г. акционерите на клуба следва да внесат десетократно по-голяма сума от първоначално платената за една акция. Ако някои акции останат неактуализирани, те следва да бъдат преложени до 31 януари за закупуване от останалите акционери. Това създава предпоставки за ново увеличение на дела на Мобилтел, респективно на Чорни.
Майкъл Чорни чрез офшорната компания “Седиан къмършъл къмпани“ притежва 49% от капитала на отбора. 20% държи спонсорът на клуба „М – Тел“, фирма, която, както е известно, продължава да бъде собственост на руския евреин. Покойният вече Владимир Грашнов като физическо лице е бил собственик на 8007 броя от неизкупените акции (16%).
Чорни, под името Михаил Шерной , заедно с Владимир Грашнов и Деляна Маринова като член на Съвета на директорите на фирмата “М и В-ИН” АД притежава акционерен дял в размер на 3%. Тази фирма се включва в разпределението на останалите свободни акции при увеличението на капитала. “М и В-ИН” купува 1500 броя. С тях компанията “М и В-ИН” се оформя като четвъртият най-голям собственик в “Левски”.
Бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев е петият по големина собственик в “ПФК Левски -1914” АД. При увеличението на капитала той е записал 648 акции, или 1.3%. След него в класацията се нарежда адвокатът на Чорни Тодор Батков с 550 акции и Стефан Енчев Бакърджиев с 500 акции. Той е баща на Евгений Бакърджиев и е известен като почетен председател на парламентарния фенклуб на “Левски”. Както се вижда, еднолично или със свързани с него лица Чорни притежава към 90% от акциите на клуба.
Тогава започват да текат и реки от пари към дружеството. Бюджетът се вдига рязко. През 1999 година той е 5 милиона марки, но една година по-късно вече е 12 милиона. През 2001 година сумата скача на 18 милиона лева. Върхът е през 2002 година, когато са осигурени 25 милиона лева за издръжката на клуба по всички направления. Заплатите са космически по българските стандарти. Футболист като Георги Иванов – Гонзо подписва договор за 100 хиляди лева на месец. Малко след това обаче той е продаден в Рен. Играч като Илиян Стоянов получава по 400 хиляди лева на година. Левски плаща луди пари и за трансфери на футболисти. За Георги Чиликов са дадени 1,5 милиона лева на Нефтохимик. Нешко Милованович е взет от Беласица за 1 милион лева. Премиите са от 3 до 15 хиляди лева на мач в зависимост от противника.
Златната ера свърша някъде през 2004-2005 година. Чорни постепенно намалява средствата. Той е от години в изгнание и няма особен интерес към футбола вече и като цяло към бизнеса са си в България. Постепенно издръжката и финансирането се прехвърлят към Тодор Батков.
