Бившият треньор и футболист на Левски Емил Велев говори пред „Тема Спорт“ за актуалните проблеми при сините. Той заяви, че не може да каже нищо за спрягания за нов собственик на столичани Джоузеф Диксън и препоръча ръководните фактори на „Герена“ да бъдат попитани за него. Българският специалист говори за представянето на отбора в края на сезона и необходимостта от селекция. Велев говори и за играта на националния отбор в контролите срещу Словакия, Русия и Франция.
Г-н Велев, следите ли ситуацията в Левски? Вярвате ли, че ще бъде намерен нов собственик на клуба?
– Не, не я следя. Нямам никаква информация за човека, който е спряган за нов собственик. Трябва да питате хората, които са го виждали, аз не мога нищо да кажа по въпроса. Попитайте Наско Сираков, Мъри Стоилов, Благо Джизъса… Знам, че те се занимават с това.
Според вас ще се завърне ли Станимир Стоилов в Левски?
– Не вярвам. Не мога да кажа, защото нямам коментар по въпроса. Трябва да го говорите вие журналистите, които разбирате от футбол. Това ви е работата.
Нормално ли е, че много от отборите информираха кога ще стартира подготовката им, а на „Герена“ няма такава яснота, както и кой ще е треньор на отбора?
– Не е нормално това. Като няма яснота, не можем да го считаме за треньор. Всички отбори обявяват подготовки, контроли и правят селекции. Не е нормално, особено за клуб като Левски. Но явно ситуацията е такава и налага подобно чакане.
Какво ви направи впечатление в играта на Левски в заключителния етап от сезона?
– Играта не ми направи особено впечатление. Като цяло много слаба продукция – осмо място. Не можем да бъдем доволни. Самият факт, че няма нито един играч на Левски в националния отбор освен Николай Михайлов, е показателен, като виждаме, че са събрани от кол и въже там. Въпреки че можеше да попаднат двама или трима – Мартин Райнов, хайде – братята Цоневи се възстановиха от контузии и започнаха да играят в края на сезона и все още не им е мястото там. Имаше и други перспективни играчи, които можеха да бъдат повикани, но не бяха. Може би е с оглед и на самото класиране, защото да вземеш играчи от отбор, завършил на осмо място, няма резон.
Левски завърши сезона и с много малко чужденци в състава. Имат ли място Звонимир Микулич, Драган Михайлович и Билал Бари при сините?
– Не. Категоричен съм, че тези футболисти нямат място в Левски. Имаш Ники Михайлов и други български играчи, които да играят. Изброените чужденци с нищо не помогнаха, както и треньорът Славиша Стоянович.
Споменахте сръбския специалист, но Живко Миланов завърши сезона. Каква оценка може да му се даде?
– Живко по принуда пое тима. Той няма нито диплома, нито стаж. Какво значи да води отбора? Всеки, когото биха поставили на това място, щеше да ръководи тима. Какъв е проблемът? Нямам нищо против Живко. Много добро момче е, но всичко с времето си. Не може изведнъж хоп и да станеш треньор. Трябват много часове, работа и тренировки.
Споменахте Николай Михайлов, той е един от опитните играчи, както и Валери Божинов. Имат ли място двамата в Левски?
– Естествено, че имат място. Като левскари, хора съпричастни с цялото събитие. Друг въпрос е защо им беше даден толкова малък шанс да се изявят, защото бяха здрави, а изобщо не ги използваха. Имаше много моменти, в които можеше да играят и двамата.
Предстои трансферен прозорец. Къде виждате необходимост от подсилване при сините?
– Много широка тема. Мога да кажа – навсякъде.
Какво ви направи впечатление през изминалия сезон в Първа лига? Кои отбори разочароваха и кои бяха приятните изненади?
– Ще започна от последното. Приятната изненада е ясна – Арда Кърджали. Локомотив Пловдив игра силно и на познатото си ниво. Другите отбори разочароваха. Много слаба продукция. Очаквах повече от Черно море, но те не показаха нужното ниво и качество.
Какво мислите за представянето на националния отбор в трите контроли, които изигра, срещу Словакия, Русия и Франция?
– Това, което показа отборът, не ме удовлетворява изобщо. Когато играеш контролна среща, искаш да покажеш нещо, което можеш. Срещу Франция тимът се беше прибрал в малкия пеналт и чакаха колко гола ще им вкарат. Дори да те победят 5:2 или 6:3, трябва да атакуваш. Имаше една единствена атака в края на мача, която можеше да възстанови равенството, и то със съдействието на Митко Илиев, който е креативният играч в националния отбор. България много малко използва такива атаки. Разчиташе се на някакви индивидуалности, което не водеше до абсолютно нищо. Не мога да видя нищо позитивно от този мач. Единствено, че са се отбранявали. Дори селекционерът на Франция каза, че много по-трудно му е било срещу Уелс. Срещу тези дърводелци. Срещу България си играеха като котка с мишка. Изпуснаха голове, но Даниел Наумов игра силно и спаси два-три чисти гола. За мен никакъв позитив не може да се извлече. Ясен Петров каза, че играчите са били изморени. Защо ги закара да играят три мача за шест дни? Какъв е смисълът? Да кажеш, че си играл с Франция? Голяма работа. Тях сме ги били и в София, и на „Парк де Пренс“. Какво ще постигнеш? Абсолютно нищо. Грешни контроли. По-добре направи два-три лагера само с тренировки, за да се опознаят футболистите. В тези три контроли се извъртяха 30 човека. Как ще се сглоби някакъв състав, като във всеки мач играеш с различна единайсеторка, с изключение на двама-трима футболисти. Малко хаотични действия. Само да отчетем дейност, което е присъщо за България.