-
-
Илиян Стоянов безспорно е един от най-устатите ветерани на Левски. Кюстендилецът никога не се е притеснявал да критикува. От далечна Япония той не спира да се интересува от случващото се на „Герена“, гледа мачовете в Интернет, ако не на живо, то поне за запис. Беше доста краен в оценките си Делио Роси в края на неговия престой начело на „сините“ и точно за това го потърсихме за мнение след успешната серия на Славиша Стоянович. Мнозина могат да се учудят, но Илиян Стоянов най-после е доволен от Левски. Естествено с известни уговорки.
– Илияне, как оценяваш промяната, която настъпи в Левски с идването на Славиша Стоянович?
– Факт е, че резултатите са добри, но нека не забравяме и че те бяха постигнати срещу сравнително по-леки съперници с цялото ми уважение към тях. Промяната ще се види във важните мачове. Тогава ще може да преценим какво е реалното ниво на Левски и докъде може да стигне през този сезон. Това, което ми харесва, е настроението в играта и усмивките по лицата на футболистите. При онзи старец Делио Роси това липсваше. Явно новият треньор говори повече в съблекалнята, общува с всеки поотделно, създава някакъв климат, който помага. Това е от огромно значение и е много хубаво.
– С това ли си обясняваш и преобразяването в някои играчи като Кабрал, които буквално бяха отписани и от фенове, и от специалисти?
– Ами, да. Не съм запознат в детайли, но знам, че когато един треньор ограничава свободата на играчите на терена и им поставя изисквания, които не им харесват, те изпълняват, но я няма онази искра, настроение и удоволствие от играта, без които няма как да се постигат големи резултати. Ако Роси е карал Кабрал да работи само върху представянето си в дефанзивен план, той няма как да разкрие истинските си възможности, които очевидно са да асистира и да завършва атаките. Промяната обаче не е само при него. Дори Габриел Обертан играе по коренно различен начин, нищо че все още не се е отпушил. Станислав Костов също се утвърждава в състава. Но пак ти казвам, нека малко да изчакаме с генералните оценки, защото тепърва идват трудните мачове.
– Мачът с Берое в края на седмицата един от тях ли е?
– Това е много важен мач със стратегическо значение, защото е точно преди паузата за националните отбори. Но все пак и той няма да е толкова показателен. Колкото и добър тим да е Берое, той все пак е от тези, които са под Левски. Такива са всички, но когато говоря за дербита аз имам предвид мачовете с Лудогорец и ЦСКА. В тях ще си проличи какво е реалното състояние на Левски и ще видим какво е свършено. Много важно е обаче да постигнем победа и срещу Берое и след това Славиша Стоянович да може спокойно да проведе тази мини подготовка, за която говори.
– Новият треньор направи ли ти някакво по-специално впечатление и като тактика, и като поведение?
– Вижда се, че отборът се връща към това, което винаги е било неговата сила -атаката. Левски притиска съперниците си и създава повече положения. Вкарваме головете по-рано, а не като при Делио Роси да чакаме на някое статично положение и после да пазим преднината. Гледах изявлението на Стоянович след мача с Етър и съм доволен, че отчита и за себе си, и за пред хората разликата в представянето през двете полувремена. Трябва да я има тази критичност, за да може отборът да е постоянно нащрек и под напрежение. Аз самият съм работил с няколко сръбски треньори и знам, че тяхната школа е такава и Славолюб Муслин, и Ивица Осим тук в Япония никога не си позволяваха да хвалят прекомерно отбора и играчите си. Винаги в изявленията им е имало критични нотки и намеци, че има над какво да се работи. Така в състава не се получава успокоение, а всеки се влага, за да може да е титуляр и следващия път.
– Ти самият вече си треньор и почти всяка седмица виждаме децата от твоята школа с някакъв трофей в Япония, толкова ли ви е наситен календарът?
– Такъв е. И сега ме хващаш след един турнир с по-малките. Загубихме на полуфинал, но спечелихме мача за 3-4 място. Батковците от U-15 обаче паднаха в един важен мач. Те обаче остават в играта за изкачване в по-горна дивизия и няма да се предаваме до последно. За малките е важно да играят много мачове и тук им се осигуряват. Само с тренировки няма как да стане.
– Добре върви и школата ти в Кюстендил…
– …Така е. Децата от града са при мен. Всичко върви по план и съм оптимист, че ще успеем да съживим местния футбол. Важното е, че и от общината ни подкрепят. Похвално е, че за пръв път през тази година отпуснаха средства за два клуба – за Велбъжд и за нашия ФК Кюстендил. Къде се работи по-добре, времето ще покаже. Конкуренцията е хубаво нещо и аз желая успех на всички.
Людмил Христов/ „Меридиан мач“
