-
-
Милан Коприваров е част от отбора на Левски, който за последно се изправи срещу ЦСКА във финал за Купата на България. Авторът на фамозния гол за „сините“ срещу Оксер сподели пред „Мач Телеграф“ очакванията си за предстоящия сблъсък с ЦСКА-София и предупреди в какво трябва да внимават момчета на Станимир Стоилов.
Милане, какви са очакванията ти за предстоящия финал за Купата на България?
– Като левскар и дете, което много години тренира в школата на отбора, очаквам Левски да победи и еуфорията, която е обзела клуба, привържениците и футболистите да продължи и да вземем бленувания трофей. Всички сме жадни за трофей!
– Вижда ли се вече почеркът на Станимир Стоилов?
– Определено! Още със самото му връщане, както на него така и на екипа му се вижда. След като се събраха с Наско Сираков, веднага се усети еуфорията, дори преди да бъдат постигнати настоящите резултати. Беше ясно, че ще дойдат и добрите мачове. Работата на Стоилов и разбиранията му за играта всички ги познаваме и беше въпрос на време да вдигне клуба и отбора на това спортно-техническо ниво, на което всички сме свикнали да виждаме Левски. Очаквано според мен резултатите не закъсняха.
– Стъпи ли Левски на правилния път?
– Винаги има и трудни моменти както за играчите, така и за треньорите. Има трънливи пътища, които трябва да бъдат преодолявани. Има мачове, в които едни играчи се представят по-добре, други пo-слабо, но определено посоката и пътят, по който е тръгнал клубът, е правилен. Да се надяваме, че трудностите по този път ще са по-малко и ще ги преодоляват всички заедно – футболисти, фенове, ръководство. Посоката е правилна и ще продължава да е възходяща, дано се развива клубът така, както в последните месеци.
– Какво е по-различното в този Левски от онзи в началото на сезона? Как би оценил работата на всички през този сезон?
– Кардинални оценки не искам да давам нито за предишни хора, които са работили в клуба, нито сега. Не искам да сравнявам, но с просто око се вижда голяма промяна. Най-силно впечатление, което ми прави, е офанзивният футбол, който играе Левски. Въображението и различната игра, които Станимир Стоилов вкара веднага в отбора, както тактически, така и изцяло игрови. Съвсем различен е ритъмът на играта на „сините“. Момчетата градят собствен стил и се опитват да радват привържениците. Това е добре за всички и най-вече за футбола в България.
– Очакват се над 34 000 зрители да гледат мача. Може ли тази атмосфера да стъписа играчите и фактът, че Левски играе редовно пред повече фенове от ЦСКА плюс ли е за „сините“?
– Еуфорията за този сблъсък е голяма от страната на Левски и това е нож с две остриета. Аз лично бях по-притеснен за срещата с Лудогорец на „Герена“. Видя се, че момчетата издържаха на напрежението и се радвам, че играчите излязоха от първата минута много атакуващо. Вкараха гол и до края на срещата контролираха събитията на терена. Надявам се публиката да повлияе градивно и позитивно на футболистите на Левски, както беше в реванша за Купата срещу шампионите.
– Ще те върна към последния финал за купата между Левски и ЦСКА през 2005 година, когато триумфирахте. Какъв беше тогава ключът към успеха?
– На мен това ми беше второто дерби в рамките на няколко месеца. Помня, че беше много емоционално и искахме победата. Радвам се, че успяхме да я постигнем. Тогава бях много млад, юноша на клуба, и този успех го приех присърце. За мен това беше първи трофей с Левски. Мисля, че точно този мач с ЦСКА беше стъпалото за нас и Мъри Стоилов. Това беше и негов първи трофей като треньор. Това беше нашият трамплин. Именно този финал ни показа, че сме отбор и колектив. Месеци по-късно спечелихме още един финал, пак срещу ЦСКА, но за Суперкупата и оттам вече тръгна „Синята приказка“. Именно финалът за Купата на България изстреля онзи отбор към последователните успехи.
– Тази купа ли даде началото на „Синята приказка?
– За мен лично, да. С тези млади момчета, които бяха в отбора и този колектив в него, мисля, че отборът се нуждаеше от нещо такова след разочарованието от загубената титла през 2005 година точно в пряк двубой с ЦСКА. Финалът още ми е пред очите. Тогава пък феновете не ни вярваха особено много. Такова чувство имам просто. Самият финал нямаше такава посещаемост, каквато ще има на предстоящият. Мисля, че тогава бяха около 15 000 човека на стадиона. Просто феновете не вярваха толкова много в нас все още, докато сега тази вяра я има в тези момчета. Ние показахме, че можем да победим с много млади играчи в редиците и беше нужното стъпало за нас тогава. Много важен мач за нас безспорно.
– Беше много груба срещата тогава. Цели три червени картона имаше. Сега мислиш ли, че ще е същото или не?
– Тогава червеният картон на Тошко Янчев беше преломен момент в срещата. И в двата отбора имаше много силни футболисти. Спомням си, че в ЦСКА бяха Христо Янев, Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Ибрахима Гай. Мачът наистина беше много груб. Аз също имах едно много грубо влизане в краката на Евгени Йорданов в 40-ата минута. В сегашния футбол с тези разбирания със сигурност щях да получа директен червен картон. Помня и влизанията на Гай. Всяко едно негово единоборство тогава сега щеше да бъде наказвано от реферите. Но може би такъв беше футболът. Изминаха много години, играта се промени, тогава агресията в мачовете, особено в дербитата, беше задължителна. Напълно съм съгласен, че онзи финал беше много груб, но се радвам, че победихме с 2:1.
– Какво е по-различното сега в наши дни?
– Сега повече вярват на футболистите. Получават много повече подкрепата на феновете и това е много хубаво. Дори след неуспехите и липсата на трофей толкова години виждаме каква привързаност и любов показват привържениците. Мисля, че навремето не беше точно така и напрежението и отговорността върху нас беше по-голяма. Тогава Левски беше свикнал да побеждава и трябваше да го вземем този финал.
– Какъв ще е ключът към успеха в предстоящата среща?
– Футболистите да не се поддават на емоциите, те са вече факт в „синята“ общност. Може би това е вече работата на треньора и екипа му и те знаят как. Такава среща се печели с много спокойствие и с хладнокръвие. Трябва да излъжат противника, ясно е, че ще се помни кой е победителят след него, нито играта ще се помни, нито нещо друго. Важно е накрая кой ще се радва и кой ще плаче и това ще се помни. Дали с хитрост ще се спечели, дали с по-добра тактика, просто трябва да се вземе. Не очаквам много голове, определено и двамата треньори са имена в европейския футбол.
– За какво трябва да внимават играчите на Мъри Стоилов?
– Това, което ми прави впечатление, е, че ЦСКА са силни при статичните положения. Това им е силата и имат хора, които са добри в играта с глава. Например Кайседо, който е агресивен в наказателното поле. Статичните положения са едно от нещата, които могат да решат мача. Мисля, че ЦСКА при тези ситуации е най-опасен. Голяма удивителна!
– Наско Сираков навърши 60 години скоро. Има ли по-хубав подарък от този Левски да триумфира с купата?
– Заслужава го! Г-н Сираков и всички, които работят в клуба, го заслужават, феновете също, защото страдаха много през тези повече от десет години. Всички го чакаме този момент дълго време вече. Рано или късно Левски ще се завърне на върха както всички славни отбори. Дано тази седмица това да се случи и да зарадват Наско Сираков по случай юбилея му! Дано „сините“ вземат Купата на България!
