Копич обяви кога Ботев трябва да се завърне на „Колежа“ и отсече: В България има качествени отбори, но лигата е твърде голяма

0
- -

Старши треньорът на Ботев Пд Желко Копич даде обширно интервю в родината си. Той говори за сайта net.hr. в което засегна куп теми от българския и хърватския футбол, а „Тема Спорт“ предлага част от него.

Г-н Копич, Ботев Пловдив е вече на десето място, до което достигнахте, след като го поехте на последно. Как се случи това?
– Преди пристигането ми в клуба отборът бе влязъл в серия от четири поражения. Ситуацията не беше добра, нито лесна. Успяхме постепенно да напреднем и като резултати, и като игра, но имаме още много път за извървяване. Играем добре у дома. Преди да загубим от ЦСКА, бяхме в серия от четири поредни победи. Надиграхме качествени тимове като ЦСКА 1948 и Славия, които имат височко качество. Победихме и Пирин Благоевград с 3:1. Все още обаче не изглеждаме достатъчно добре при гостувания. Нашата цел е да играем на ниво и навън. Липсват ни тези точки. Сега ни чака нов тежък двубой срещу Лудогорец.

Как попаднахте в пловдивския Ботев, защо избрахте точно този клуб и българския футбол и беше ли, или не крачка напред в кариерата ви?
– На първо място, Ботев Пловдив е най-старият български клуб с големи традиции, многобройни фенове. С идването на новия собственик, по чиято покана дойдох в Ботев, бяха поставени амбициозни цели, проект, включващ изграждането на нов стадион, който трябва да бъде завършен още следващия полусезон. Така че трябва да можем да играем на него още през пролетта, ако всичко върви добре. Решението всъщност беше лесно. Бях привлечен от представения проект, а ръководните хора на клуба бяха изключително коректни в преговорите. Те проявиха голям интерес. Това е третата европейска страна, в която работя след Кипър. Като цяло за мен Ботев е предизвикателство.

Значи това е пробив за вас?
– Не мога да очаквам, че ще тренирам и водя отбори, с които винаги ще печеля и веднага ще се боря за върха. Всичко, което съм изградил досега в кариерата си, не беше лесно. В мъжкия футбол започнах от Четвърта лига. Опитът, който придобих в Хърватска и Кипър, смятам, че ме прави все по-добър и че има още много качествени неща пред мен.

Бихте ли сравнили хърватския и българския футбол?
– В България има качествени отбори, но лигата е твърде голяма. Хърватският футбол направи положителна крачка напред по отношение на качеството, като намали броя на клубовете в елита до 10. Това поставя по-голям фокус върху концентрацията на класа и сила. Освен това в Хърватска бе постигнат напредък с изграждането на нови, по-качествени терени. Пак казвам, в България има класни и успешни отбори, но лига от 16 клуба е твърде голяма и всички игрища не са в оптимално състояние, поради което качеството и интензитетът на играта на моменти са по-слаби. Лудогорец в България е като Динамо Загреб в Хърватска. И все пак лигата е интересна.

Кое ви привлече най-много в проекта на Ботев Пловдив?
– Коректността. Всичко, което се случи в Пловдив досега, е положително. Градът е красив, хората са топли и отзивчиви. Като цяло имам качествени условия за работа и живот, фокусиран съм върху отбора и как да свърша работата толкова добре и с най-високо качество.

Какви цели ви постави ръководството на клуба?
– Целите винаги са едни и същи – победи, предно класиране и отличия. Разбира се, беше важно да стабилизираме отбора след това първоначално слабо влизане в шампионата, за да направим възможно най-добър резултат. Имаме голям брой млади играчи и повишаването на качеството на тези таланти също е важно. За мен също е важно атмосферата във и около клуба да е позитивна и стимулираща.

В отбора има двама хървати – Роберто Пунчец и Мартин Секулич…
– Роберто вече е опитен играч, който е преминал през много отбори в кариерата си. Познавам качествата му, а Мартин току-що направи крачка към качествения футбол, със сигурност има място за подобрение. В Хърватска, макар и във Втора лига, той показа потенциал и сега зависи от него да направи още една крачка напред. Вярвам, че ще бъде така. И двамата са много трудолюбиви играчи, качествени хора.