-
-
Интересна есен се случва на стадион „Тича“ и това не е заради необичайното количество паднали листа върху трибуната, където са по-буйните фенове на Черно море. Същите тези привърженици в последния месец дадоха да се разбере, че на футболната сцена имаме много особен като собственост, структура и начин на управление клуб. Организираните запалянковци на Черно море направиха безпрецедентно напускане на стадиона на полувремето със Славия, а сега идва Левски и стадион „Тича“ ще бъде отново под светлините на футболните прожектори.
Междувременно Черно море отпадна от турнира за купата и стремежът към европейска квота вече е само през първенството. Не че някой си е правил големи сметки, но все пак феновете и треньорът видимо всяка година искат и нещо по така.
Собствениците на клуба винаги са били енигма, не само като присъствие във футбола, но и като част в обществения и политически живот, а ролята им на икономически субект е със сериозно значение за държавата. Феновете на Черно море са напълно наясно с това, но явно нещо тази есен преля чашата относно комуникацията с ръководството. Ултрасите извадиха на показ пикантни аспекти относно начина на управление на клуба, както и имена на хора на високи постове, които досега не бяха популярни на широката общественост. В другите клубове се знае почти всичко за структурата и финансирането, на „Тича“ е ясен само изворът на финансиране и общо взето се подозира бюджетна рамка от 3.3 милиона лева, плюс парите от тв права, които са около 10 процента от тази сума. Или иначе казано – Черно море се вмества между 3.5 и 4 милиона лева, които изглежда са нагласени до последната стотинка. Нека обаче бъдем точни – това е един от малкото клубове у нас, в които заплатите не са се бавили и един ден. Сумата обаче не допуска нито един лев повече, дори не е ясно приходите от трансфери как се разпределят и дали всичко се реинвестира в школата.
Ако седемцифрената сума от продажбата на Мартин Минчев в Чехия, или част от нея, бе използвана за инфраструктура и поддръжка на стадиона, феновете щяха да спестят част от това, което ги мъчи. Няколко пъти в „Тема Спорт“ сме писали репортажи в британски стил за потъналия в ръжда стадион, за примитивното разпространение на входни билети, за недовършеното пространство пред треньорските пейки и още такива интересни гледки. „Ние имаме най-грозния стадион в Първа лига“, написано от феновете, звучи като истина, която дълго време е премълчавана. А наистина би било интересно английски или немски журналист да отиде на мач на Черно море и да опише стадиона и обстановката. Също така да отскочи и до започнатия преди над 10 години строеж на стадион „Варна“ и да се поинтересува за едни потънали милиони левове. Оказва се, че запалянковците доста време са стискали зъби, а през годините е имало достатъчно поводи те да задават въпроси в стила на последните декларации на фенклуба и в частност на един от лидерите. Дори се спомена за заплахи за живота на един от тях, след което цяла футболна България научи как служител на стадион „Тича“ по-често се грижи за двора на къщата на един от шефовете, както и други пикантни битовизми от ежедневието на футболния клуб.
Илиан Илиев неволно се включи в тази сапунка, като няколко пъти спомена, че теренът във Варна е подобие на терен и не пропуска в коментарите и анализите си да подхвърли, че на нормално тревно покритие еди-кой си мач е щял да протече по друг начин. Естествено, че никой не е очаквал отговор на ръководството, или пък да речем действия. Шефовете през годините са доказали, че ако държавата не удари рамо, теренът ще е картофена нива, а и нямаше да има осветление. На хората с парите, понеже не ходят на мачове на „Тича“, няма как да им трепне нещо и да почерпят с някой лев за облагородяване на стадиона и пространството наоколо. Но както се казва, с джобни пари, вместо за семки и бонбони, може веднъж годишно да се пребоядиса оградата между терена и трибуните.
Е, да, на феновете на Черно море никак не им е удобно да ги бъзикат защо не си организират съботници за почистване на стадиона. Ами и те гледат телевизия, и те виждат на какви стадиони се провеждат мачове, за разлика от техния, който сами наричат грозен.
Така и преди няколко години останалите футболни привърженици ги майтапеха за ФК Полиграф. Ами да, резултатите, причините, подробностите ги няма и до ден днешен. Остана петното върху името на обичания от публиката Георги Илиев. Или дори и да ги има, си стоят някъде в папките на някоя прашна етажерка. Изкараха го черен, но е ясно, че не той е черният в Черно море.
И не на последно място – агитката на „Тича“ е особено постоянна в песните, скандиранията и плакатите срещу Боби Михайлов и обкръжението му в БФС и това е една от претенциите към шефовете на Черно море – защо са гласували на конгреса за бившия вратар. Онзи ден след мача за купата в Стара Загора и Илиан Илиев леко се включи в играта, споделяйки, че конгресът е минал, но си е все същото, поне що се отнася до това, че никой в БФС не мисли при съставянето на футболния календар. И изобщо доста футболни хора, и то неслучайни, не крият разочарованието си от това, че бобимихайловщината ще продължи да съсипва любимата игра.
Желю Станков/ „Тема спорт“
