-
-
Обичайна практика е продуктът от водещите европейски първенства да бъде хиперболизиран и бляскаво метафоризиран, докато Първа лига да тъне в усещане за посредственост и предизвестеност. Дори и най-големите скептици няма как да не отчетат, че настоящият шампионат предлага динамика, интрига, неизвестност, непримирост, а в голяма степен и футболни достойнства, прилагани не само от отбори от върха на таблицата, но и от дъното.
Изявите на Славия в последните два кръга в най-голяма степен илюстрират, че първенството ни бълва адреналин. На два пъти, при това с 10 души, „белите“ първо стигнаха до реми с ЦСКА-София, а после и до победа над Лудогорец. Много важно за един шампионат е статутът на обреченост и усещането за кастовост да бъдат запратени под килима. Един, два, три подобни мача, които нарушават статуквото, предизвикват ефекта на вълната и в другите отбори с по-малък бюджет и скромен игрови ресурс.
Въпреки че Лудогорец и ЦСКА-София са играли по-малко срещи, не може да не отбележим интересна тенденция – нито един измежду разградчани и „червени“ не е сред първите два в класирането. Това не се е случвало нито веднъж на този етап в първенството, откакто Лудогорец е в елита. А това са вече 11 сезона. На два пъти – през 2011/12 и 2017/18, „орлите“ и „армейците“ пък са първи и втори след осмия кръг. Маржът при победите също показва много голяма конкурентноспособност. Едва четири двубоя от началото на първенството са завършили с повече от два гола разлика за единия отбор.
Присъствието на колосални фигури край тъчлинията в ЦСКА-София и Левски също дава изключителна подправка на първенството. Съвсем едно е Нестор Ел Маестро, Крушчич, Стамен Белчев, Живко Миланов, Георги Тодоров и Тодор Симов да водят „червени“ и „сини“, и съвсем различно е внушението и посланието със Стойчо Младенов и Мъри Стоилов. Самото им присъствие гарантира огромен взрив от емоции на трибуните и по телевизията, както и допълнително присъствие. Ефектът от двамата е и съвсем различно ниво на представяне и на отборите в Европа и първенството с аналогичен, че и по-лош кадрови потенциал.
Към плюсовете може да добавим и стилното, елегантно и екстравагантно представяне на Ботев Пловдив, както и непоправимия рекорд на Мартин Камбуров. Дори сривът на Локо Пловдив е един интересен нюанс на интригата, защото както в качествената книга или интригуващия филм, са важни и добрите, и лошите герои./ „Мач Телеграф“
