-
-
Разочарованието от загубата на старта в европейските квалификации, дошла дни, след като и от БФС призоваха, че вече открито трябва да се говори за класиране на голям форум, няма как да не е болезнено. Предишните 6 мача при Младен Кръстаич дадоха известни надежди, че може да тръгнем напред, но именно сръбският специалист сякаш ни провали в петък.
Не бива да си затваряме очите и с оправданието, че отборът ни е много млад, да не отчитаме някои груби грешки. Няма да критикуваме Кръстаич за избора на футболисти. Приемаме, че желанието му да има повече динамика в играта е уважителна причина за пренебрегването на имена като Ивайло Чочев, Георги Костадинов и Андриан Краев, с които хапфовата ни линия би имала малко по-солидно физическо присъствие на терена. Дискусиите са излишни и защото напълно обективно трябва да признаем, че в момента българският футбол не притежава футболисти, които да определим като незаменими. Да, Антон Недялков и Кирил Десподов имат една идея повече класа и липсата на първия оказа реално влияние срещу Черна гора, но колективът е длъжен да преодолява подобни моменти. И най-вече треньорският щаб да има по-конкретни и ясни идеи как да се справя с тези трудности, а още повече как тактически да провежда мачовете, за да не приемаме като позитив това, че сме владеели повече топката за периоди от по малко над 10 минути в двете полувремена. Всъщност черногорците искаха така да се случи, за да може да сгрешим и да ни накажат. Успяха. Селекционерът им си призна, че те е трябвало да правят две неща – да затварят пространствата и да дебнат за гафове, от които да се възползват с бърз преход. Получи им се, макар и с немалка доза късмет.
По-важно е, че не стана много ясно какъв беше нашият тактически план. Изглеждаше така, че не сме много подготвени какво трябва да правим, когато владеем топката. Енергията, която Кръстаич иска в състава, е за футбол на контраатаки, но тогава ни трябва и повече сигурност в paзиграването. Онзи ден не го видяхме, но за сметка на това ясно личеше, че Иван Йорданов никак не е по-добър от Марин Петков като ляв халф-бек. По десния фланг Йони Стоянов се справя малко по-успешно, но в Израел той май по-често е използван като вътрешен халф. А при схема с трима бранители външните хора в средата на терена са ключови елементи. И е много по-лесно да научиш някое крило с опит да е полезен там, отколкото да търсиш начин да учудиш света.
Със сигурност може да се поспори с Кръстаич и за това дали е необходимо сляпо да се налага една система, без да се съобразяваме с противника при положение, че нито има достатъчно мачове за сработване, нито пък сериозна конкуренция, от която да се избират изпълнителите. Наистина е хубаво, че се вижда един дух на позитивизъм и желание за успех в младата ни формация. Играчите заслужават, ако не само похвали, то поне сериозно поощрение и още по-голяма подкрепа от трибуните, защото опитват да надскочат себе си и да се качат на по-горно стъпало в международния футбол. Откъм талант и качества нашите играчи са дори по-добри от тези на Черна гора. Освен опит, обаче им липсва и футболно самочувствие, и качествена тактическа подготовка. Отборът се нужда е от идеи, които да са разбираеми и добре приети от всички в него, за да започне да ги реализира с успех на терена.
Но едно е ясно – национален отбор не се подмладява с директиви. Той е място, в което трябва да гледаме най-добрите и най-подготвените в конкретен момент. Ако са само млади и няма от кого да се учат, надеждите ни ще продължат да угасват още на старта.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
