-
-
Димитър Бербатов обяви, че прекратява състезателната си кариера.
Рекордьорът по голове за националния отбор игра за последно в индийския Керала Бластърс в началото на 2018 година.
Така официалният край на кариерата на Митко Бербатов е на 19-и септември, след като на същата дата преди точно 9 години той наниза хеттрик в най-голямото дерби на английския футбол, за да донесе успеха с 3:2 на Манчестър Юнайтед срещу Ливърпул.
Иначе той е юноша на Пирин Благоевград, след което премина в редиците на ЦСКА. От „Армията“ нападателят реализира трансфер в Байер Леверкузен, след което игра във Висшата лига с екипите на Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Фулъм. Впоследствие премина в Монако, за да завърши паметната си състезателна кариера в ПАОК и Керала Бластърс.
„Пак оставам във футбола, но нещо в мен умря. Гледаш мач, бившите си отбори, ако е на живо е още по-лошо, защото си разчертаваш варианти за игра. Ако си изпълнил голяма част от амбициите и целите си, когато дойде моментът да спреш, ти няма да съжаляваш толкова много”, коментира Бербо в студиото на „Спортното шоу на Дарик радио“.
„Не е хубаво по принцип да съдиш хората, когато не си „в неговите обувки”, акцентира Бербо на критиките в кариерата си. „Всички сме хора, всеки си изпуска нервите. Аз съм чувал какво се говори за мен. Никога не е приятно, защото сме хора и всеки има чувства. Все едно аз да започна да правя разбор на някой, който води предаване. Като видиш на живо терена, искаш да стъпиш на него. Представяш си как вкарваш, как подаваш. Когато приключиш, е малко трудно. Гледах националите сега на „Уембли”, а теренът те вика: Берба, ела. Живеем с красивите спомени и това е. На туристите на „Олд Трафорд” им пускат химна на Ман Юнайтед, а на играчите ни пускаха, че сме шампиони на Англия и на Европа. Имаше моменти, в които бяхме трагични, но взимахме страха на опонентите си и ги биехме шампионски с 1:0″, спомня си Бербатов.
„Никога не съм искал да се определям с един гол, но победният гол срещу Ливърпул придава по-голяма тежест, а хората го помнят. Имал съм и подобни красиви голове, но с други отбори. Асистенцията срещу Уест Хем бе много трудна, защото това са моменти, в които ти не мислиш. Ако не бях реагирал правилно в двата момента, щях да направя нещо скучно. Аз се чувствам оценен, но дори хората, които по една или друга причина не са ме харесвали, ще разберат. Факт е, че може би ще остане дупка след мен. Мога да говоря много, защото съм го извоювал. Кървял съм и съм направил така, че мога да кажа неща. Трябва да го направя по начин, който ще ме разберат хората. Истина е, че няма визия кой да излезе от България и да направи голяма кариера в чужбина. Гледам ги младите, как тренират, говорят, разсъждават. Какви амбиции имат. Не е нужно да ги питам, само ги слушам. И не ми харесва някой от нещата, които виждам. Най-големият проблем е факта, че футболната ни среда е такава. Когато отиде на тренировка и треньорът има амбиция да те направи по-добър, тези 2 часа, които си там, той може да ти даде най-добрите съвети. Когато излезеш и отидеш в лоша среда, забравяш всичко. Ако слушаш глупости, забравяш! Времето за тренировка е по-малко, отколкото другото. Това е порочен кръг, от който няма измъкване. Аз нямам отговор какво е решението.“
