-
-
Днес един от най-големите любимците на „синята“ публика в новата история на клуба – Александър Александров – става на 50 години. Кривия беше една от най-атрактивните и колоритни фигури в края на 20-и и началото на 21-и век. Пловдивчанинът завинаги ще остане в съзнанието на фоновете с изключителната си техника, ексцентричността си и атракциите, които правеше на терена. Може би точно и затова публиката на Левски бързо го обикна. Александров дойде на „Герена“ през лятото на 1997-а от Марица с репутацията на младежки национал и един от най-големите таланти в българския футбол. Пристигна заедно с още двама свои съотборници от Марица – Асен Николов и Христо Христов, но от тримата той стигна най-далеч.
Както вече стана дума, бе доста атрактивен играч, а същевременно и се раздаваше винаги на терена. Умееше не само да прави шоу, но и да бъде ефективен, за разлика от доста други играчи с много талант и ниско КПД. Бележеше и доста голове. Винаги бе на ниво в дербитата с ЦСКА. Отчете се с гол и асистенция срещу „червените“ на финала за Купата през 1998-а (5:0 за Левски). Същото направи и при победата във вечното дерби през 1999-та, което се игра на стадион „Славия“, а „сините“ победиха с 3:2. Бе главен герой при елиминирането на „червените“ от турнира за Купата през 2000 година. За успеха на „Армията“ с 1:0 изработи победното попадение на Георги Иванов. В реванша, завършил 3:1 за Левски, пък асистира за гол и спечели дузпа.
Въпреки че не вкара нито един гол в Европа за „сините“, бе на ниво и там. Направи изключителен мач срещу Ювентус. При един от поредните му финтове така скри топката на двама играчи на „Старата госпожа“, че те се сблъскаха и комично паднаха на тревата.
Кривия преживя и рудни моменти, като тези през втората половина на пролетния дял на сезон 1998/99. Тогава получи тежка контузия и догледа битката за титлата на своите съотборници с патерици. Точно във втората половина на същата 1999-а той сякаш се прероди и започна да играе изключително силно. Това му донесе и приза футболист на годината. Награда, която играч на Левски не бе печелил от 1987-а, когато с нея триумфира Ники Илиев.
През 2000 година, след конфликт с Наско Сираков, бе продаден на турския Коджаелиспор. Александров първоначално не се разбра за условията с клуба и се прибра в София, но му бе дадено ясно да разбере, че връщане назад към Левски няма и в крайна сметка бе продаден в споменатия клуб. А можеше да отиде в много по-силен, ако бе останал още малко на „Герена“.
Така той игра доста години в Турция. След това имаше силен престой в Черно море в периода 2007-2009-а. Стана трети в първенството с „моряците“, а за тях изигра 7 мача и вкара 4 гола в Европа.
През пролетта на 2010-та Кривия отново се завърна в Левски и остана година и половина, вече разбира се далеч от някогашната си класа. Завърши кариерата си в Ботев Пд, като помогна на „канарчетата“ да се върнат в елита, а им беше и директор през сезон 2012/13./ „Мач Телеграф“
