-
-
В началото на годината Христо Крушарски се завърна в управата на Локомотив Пловдив. Откровен, шарен и безкомпромисен, колоритният бизнесмен даде интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Крушарски, позагубихте се малко от общественото пространство, защо?
– Преди около седмица се върнах от Южна Америка, където бях по бизнес дела.
Намалихте обаче и публичните си изяви след връщането си в управата на Локомотив…
– Защо трябва да се говори за наши вътрешни действия?! Ние сме се разбрали с моя колега (б.а. – Адам Сотков), всичко си върви по мед и масло. Няма какво да споделяме, да се хвалим или оплакваме.
Как върви съвместната ви работа, как поделихте отговорностите?
– Идеално. Разбрахме се кой за какво отговаря, какви са му задълженията. И си спазваме правилата на играта. Насрочихме Общо събрание, ще се избере нов Управителен съвет. Локомотива го очаква светло бъдеще.
Какви промени предстоят в Управителния съвет?
– Ще трябва да излязат Лъчезар Вълканов и Румен Руйчев, ще влязат двама нови. Адам си остава в Управителния съвет. Това са промените.
Кой ще влезе в новия Управителен съвет?
– Един мой човек и един негов, на Адам.
Ще влязат с финансиране или с управленски опит?
– Значи, ще влязат с финансиране и управленски опит, всичко вече е договорено. Венко Рахталиев е бил дълго време в управата на Локомотив, финансирането сме го договорили. Сега въпросът е да се случи това, което бяхме уговорили преди години и не се случи. Да вдигнем нивото на школата и млади футболисти да влизат в първия отбор. Това е единственото нещо, което може да донесе резултат и приходи. С чужденци трудно можеш да изкараш нещо.
Да, но по ваше време и с доста чужденци имаше добри резултати.
– Сега също не са слаби резултатите. Локомотив е на добро място в класирането, в шестицата сме, което означава, че отборът не е останал нито крачка назад. Конкуренцията се повишава, което означава, че ще има добър театър. Връща се публиката. Без театър нищо не става. Тия дни бях в Аржентина на мач и видях за какво иде реч.
За какво иде реч?
– И публика, и цени на билетите. Всеки си знае мястото. 50 евро е цената на билетите под ложата. 50 евро!
В България това вероятно е невъзможно.
– Не говорим за такава цена. Но колко струва един билет за кино? А за театър? Това е живо представление. 20-25 лв. билет е нормално за България.
Предвиждате ли това да се случи?
– Преговаряме с колегите, ще видим. Нови трибуни има, нови зрелищни места. Тази инвестиция трябва да се връща.
Как върви реконструкцията в тази връзка?
– По данни на строителя в края на годината трите трибуни трябва да са готови. Скоро трябва да се пусне секторът за гости. Доскоро не бях много в течение на нещата, не бях се интересувал, бях се отдалечил. Но от март месец вече влизам в часа на класния.
Казахте, че Локомотив го чака светло бъдеще, но има информации за неплатени няколко заплати. Как двете неща съжителстват заедно?
– Дайте да не говорим само за заплатите, защото това са неща от нашата кухня. Дали са взимали, или не са имали заплати, това няма как да го разберете. Заради слухове в България сме на това дередже. Защо не се прави дете на мегдан? Защото всеки дава акъл. Аз се наслушах на приказки напоследък. Тия, дето ги дрънкат, да седнат да свършат някаква работа. При нас се връщат редът и дисциплината. На когото му харесва, да остава, на когото не – да лови у лево!
Ако вляза във вашата стилистика, можем да кажем, че гладен футболист мач не печели…
– Те са много гладни, бе, цяла година не са яли. И затова стоят в Локомотив.
Целта евротурнири струва ли ви се възможна?
– Да, а и с колегата си говорихме, че това е сцената, на която могат да се покажат младите футболисти. Ако на сцената ти дойде някой наемник, той винаги ще те изпързаля. От наемниците съм взел само от един 300 000 лева, от Ожболт. Друго всичко се измъкна без една стотинка. Но те са професионалисти, те са дошли тук да печелят пари. Това си е тяхно право. Не ги интересува емблемата. Емблемата ги интересува закърмените с любовта към този клуб.
Това си отнема време…
– Ние сме си готови. Ще видите още на мача с ЦСКА 1948, че ще има някакво движение. Вторият отбор показва резултати, това са все юноши. Сред тях има кадърни момчета. Сега ще направим терените. До края на годината ще сме го свършили. Без база не става. На треньорите ще подновим договорите с условия, които ще ги заинтригуват да работят повече.
Александър Томаш влиза ли в концепцията за развитие?
– Естествено. Той ако не посочи посоката на вятъра, значи няма място тука. Той е диригентът на хора. Треньорът на първия отбор е лицето на цялата дейност в клуба. От него зависи всичко. Не да работи за визитката. Аз съм му го казвал – мен неговата визитка не ме интересува. Колегата сподели същото мнение. Интересува ни да имаме кадри, излезли от школата. Колко отбори в България изкарват хора от школата. Остана само Славия. Даже и те напоследък дават на задна. С колегата акцентирахме на това как да вдигнем школата на крака и оттам да започнем да печелим, а не само да наливаме. Защото един Сулев (юношата Иван Сулев, който бе купен от Каляри, 6.а.) се продаде повече от един футболист, който да вземеш от България, наш. Всички търсят младото, агнешкото, никой не търси моята възраст.
Как гледате на събитията в Левски като страничен наблюдател?
– Аз съм им приятел, не страничен наблюдател. И сега пак ще им помогна с нещо, ако има някаква инициатива. Раздирането на колектива е най-лошото. На мен колко обиди са ми нанесли от Пловдив, докато не постигнахме резултати… Един другар сега пак се опитва да ме обижда. Да, аз съм си селянин, аз съм от Говедарци. Публиката ме уважава навсякъде, така беше и на последния мач с Черно море във Варна. С моите колеги трябва да си седнем да работим и стига сме се плюли един друг. Крушата бил селянин, тъпанар… Аз си знам какъв съм, след като съм постигнал толкова, знам какъв съм. 160 човека работят за мен, знаят какъв човек съм. Чуждото мнение не ме вълнува, същата работа и в Левски. Тръгнаха нещата и почнаха интригите. Кой има интерес от това?
Вие кажете…
– Сираков бил такъв, Тити онакъв… Видях се с Мъри оня ден и няколко пъти си говорим с него. Няма ли ред и порядък в една къща – нищо не става. На Левски ще помогна винаги, правил съм го с малки суми. Но винаги. Пожелавам им всеки да си свие малко крилете, да се поогледат, да седнат на една маса, да си ударят по един шамар, да се напсуват, но само в кухнята. Да си кажат каквото имат да кажат, но не публично, защото това рефлектира. Трябва разбирателство.
Как виждате битката за купата и титлата в България?
– За купата това, което виждам в Черно море, нищо чудно да станат носители. Илиан Илиев беше при мен треньор, добри познати сме. Това, което прави – за мен той е носител на купата. А за шампионата е малко сложна история. Нека минат два кръга и ще ви кажа дали ще е ЦСКА, или Лудогорец.
