-
-
Собственикът на Локо (Пд) Христо Крушарски говори за „Меридиан Мач“ по повод подновяваното на първенството, предстоящия мач с Левски за купата и плановете му около „черно-белите“. Бизнесменът в типичния си стил сътвори нови крилати фрази, с които ще остане във футболния фолклор. Дори на шега обаче Крушарски отново акцентира на доста важни неща. Той не губи и сериозния критичен поглед и взискателност към футболистите на Бруно Акрапович, включително и към най-големите си любимци.
Г-н Крушарски, как ще оцените първия мач на Локомотив след прекъсването заради коронавирус?
– След мача правеха възстановяване и ми се струва, че аз бях по-уморен и изпотен от тях. Все пак добре е, че е всичко свърши, както трябва и стартирахме с победа. Пара Умарбаев и Бирсент Карагарен ме питаха какво ще кажа и им обявих, че не съм доволен. После са ги бъзикали, че баща им не е харесал мача. Не мога да кажа, че съм недоволен, но до 70-ата минута доста нерви изхабих. Важното е, че се връща живецът. Има на какво да се ядосваме. Като за първи мач обаче очаквах повече от момчетата. Етър не е слаб отбор, но е ясно, че ние сме по-силни и имаме повече качества.
– Гледахте мача заедно с министър на спорта Красен Кралев…
– …Мисля, че остана доволен от организацията. Бяхме стриктни и показахме, че може да спазваме мерките. Хубавото е, че отново се играят мачове при това с хора по трибуните. Затова трябва да благодарим на премиера и на Щаба. Друго е с публика. Дори футболни хора ми признаваха, че заспиват на мачове от Германия на празните стадиони.
– При вас запълни ли се квотата от 30 процента?
– По-малко бяха. Може би под 2000 души, при положение, че можеше да са 3 хиляди. Със сигурност обаче и самите хора все още се опитват да избягват масовите мероприятия. Наистина трябва да се пазим, защото имам информация и от Южна Америка и знам, че положението е сериозно. Вярвам, че за мача с Левски ще дойдат, колкото е възможно. Отборът трябва да усети подкрепата на феновете, с които вече наистина работим много добре заедно и се развиваме като клуб.
– Презумпцията при определянето на формата за доиграването бе, че могат да се изиграят само половината плейофи, защото няма да има публика и съответно домакинско предимство, нещата обаче се промениха…
– Така е, но не мисля, че е проблем. Ситуацията е извънредна и наложи да се правят компромиси. По-голям проблем е малкото време за подготовка, но трябва да се съобразим и с интересите на телевизиите, защото парите от тв-права са важно перо в бюджетите на отборите.
– Предстои домакинство на Левски в първия полуфинал за Купата, какви са вашите очаквания?
– Чух, че Тити Папазов е казал, че сме просто една гара, през която Левски трябва да мине. Бих го посъветвал да си останат на гара Подуяне да си ходят само по перона, за да не ги блъсне Локомотивът. Ако това стане, дълги години ще има да си лекуват раните.
– Ще има ли допълнителна мотивация за вашия отбор?
– Мотивацията е в емоциите, които победите носят. Премиите си ги знаят. Целите също. Миналата година всички усетиха колко е сладко да си победител, сега пак искаме да вдигнем Купата. Ще си браним трофея като опълченците на Шипка. Това ще е награда за всички и сигурен билет за Лига Европа, защото там е истината. Целта ни този път е стигнем поне до трети кръг. Миналата година отпаднахме от втория съперник, сега трябва да изиграем шест срещи.
– Това, че Левски има сериозни финансови проблеми, дава ли ви предимство?
– Аз също имам проблеми, но на терена не се разхождат пачки и банкови сметки. Там футболистите играят най-вече за себе си и за името, което искат да направят в този спорт. Всеки да си гледа собствения двор. Мисля, че ние имаме отбор, който да изпълни целите, които си е поставил и не ни интересува какво се случва при останалите.
– Все пак и вие помогнахте с дарение за „сините“, за което получихте доста поздравления от техните фенове…
– …Няма да се оправят с моите 1060 лева. Исках обаче да направя един символичен жест, за да покажа, че съперничеството във футбола трябва да е само на терена. Когато някой има нужда от помощ, трябва да му се помага. Така ги разбирам аз нещата. Това е жест към половин България, приятели. Взех билетите спонтанно. Тити Папазов мина и аз му викнах да си затвори прозореца на колата, че някои може да му хвърли акциите. Той ми даде билетите.
– Подхвърляха ли ви, че трябва да помогнете и с нещо повече в полуфинала за Купата?
– Чувал съм какво ли не, но те знаят, че при мен това не минава. Аз в уговорени мачове не участвам и нашият Локомотив като набере скорост, няма спиране.
– Гонзо остава ли със сигурност?
– Чух, че той е казал, че няма да предаде Крушарски. Който почне да работи с мен, трудно се отлепя. Може да спорим и да се караме, но когато си казваме истината, нещата се получават. Тези, дето гледат само да щипнат, изпадат зад борда и минават в графата „бивши приятели“. Има и такива. Този път Гонзо ще знае къде съм. Не като през 2016-а, когато като ни поведоха с 2:0 беше питал къде съм, за да връщам парите. Като стана 3:2 за нас на „Герена“, не са могли да го намерят него. Аз бях в Аржентина, а сега и двамата ще сме на „Лаута“. С него имаме планове и работа за вършене.
– Кметът на Пловдив Здравко Димитров обяви, че иска да стартира едновременно поръчките за стадион „Христо Ботев“ и за „Локомотив“, ще може ли да стане така?
– Не мисля. Ние сме изостанали и Ботев не трябва да губят време. Нашите фенове имаха някои забележки към архитекта. Искат едната трибуна да е буквално над вратаря. Все пак ще следваме изискванията на УЕФА. Проектът, който е от две години, съм го платил. Капацитетът остава 11 400 души и съоръжението ще е от четвърта категория. Със сигурност обаче парите от държавата ще отидат по предназначението, за което са отпуснати. Аз мисля, че най-добре ще се справя със строежа, защото ще работя за нещо, в което така или иначе влагам пари и няма да търся печалба, а максимално качествено изпълнение. Мисля, че друг няма да може да построи три сектора за 12 милиона лева. Аз ще плащам само за материали и труд. Не мисля, че може да има
дискусия по тази тема. Всеки ще си сложи 15 процента печалба и така един сектор
ще отиде в джоба. Аз не се занимавам само с противоградни ракети. Имам и първа категория лиценз за строителство. Построил съм две фабрики за експлозивни материали. Мисля, че един стадион не се строи по-трудно.
– По селекцията има ли вече някаква яснота?
– Знаеш, че аз по тези въпроси вече не говоря. Бруно и Гонзо решават. Те преценяват кой има място в състава и кой не. Аз отгоре мога само да преценявам дали някой се раздава, или мисли само за това, което има да получава на определена дата. Хубавото е, че сега имаме един сплотен колектив. Това е пътят, както и работата в школата. С нея съм се захванал сериозно и мисля, че ще се въведе ред, при който да се дава път на талантливите, без да се има предвид кой на кого е син, внук, брат… Работата с младите е големият проблем на целия българския футбол. Търсенето трябва да се подобри, за
да има печалба. Със сигурност трябва да намерим деца, които могат да станат добри футболисти, а не да се разчита само на тези, които са си навили, че стават или не стават, трябва да играят.
– Има ли интерес към ваши футболисти?
– Има и то сериозен, но няма да разкривам подробности. При всички случаи искаме да си запазим ядрото на отбора и да имаме конкурентен състав за евротурнирите. Момчетата започват да осъзнават това, което се прави за тях. Не като Езе, на който в прав текст му казах, че го направихме от дърводелец футболист, но той ни предаде и си тръгна. Сега мениджърът му пак опипва почвата да си го върнем, но няма шанс. Който ни предаде веднъж, връщане няма.
