-
-
Треньорът на ЦСКА-София Милош Крушчич даде интервю пред БНТ за предаването „Арена спорт“ преди заминаването на отбора за Марбея (Испания). В него той говори за амбициите на отбора, за Люпко Петрович и Юрген Клоп, за родния Белград, както и за конкурента за титлата Лудогорец.
– Гледах едно интервю с мениджъра на Ливърпул Юрген Клоп, което беше направено от едно детенце, което му задаваше доста неудобни въпроси. Той отговори абсолютно сериозно и даже с усмивка. Как гледате вие на неудобните въпроси?
– „Нямам проблеми с това“.
– Харесвате ли Клоп като треньор?
– Харесвам стила на игра, който прилага, харесвам как изживява радостта от успехите и истинските, искрени отношения, които е изградил с футболистите си.
– Връщате се от Белград, там също имате проблеми с чистотата на въздуха. Как ви понася въздуха в София и липсва ли ви Белград?
– Липсва ми семейството, защото тук съм сам. Имам две дечица и жена ми си е в Сърбия, но тук вече имам всички условия да се съсредоточа в работата си максимално добре. Нищо не ми пречи и съм посветен изцяло на отбора. Както в Белград така и тук в София има проблеми с въздуха, особено трудно се диша около ЦСКА, но това си е традиция, не е лесно.
– Как се чувствате като треньор на ЦСКА?
– Отлично! Трудя се всеки ден, тук живея с футбола. Не искам обаче да се натоварвам с напрежението, което на всички е ясно, че има в ЦСКА. Натискът е от всички страни. Ако обръщам внимание на това, няма да изпитвам удоволствие от работата и от това, което постигаме.
– Разбрахте ли вече как се печели уважението на феновете на ЦСКА?
– Да! За феновете не е достатъчно ЦСКА да побеждава, те искат да е убедително и това вече съм го разбрал. Именно в тази насока работим с моя екип. Изисквам много и всеки да дава максимума, помощниците ми и играчите на терена. Сега за втория лагер ще е по-лесно, защото вече шест месеца отбора е едно цяло и чувствам, че играчите разбраха какво се иска от тях и играта още в първата ни контрола го показа.
– Липсва ли ви Люпко Петрович, липсват ли ви неговите съвети?
– Не мога да кажа, че ми липсва, но Люпко е един треньор и човек, който има специално място в моя живот и формирането ми като треньор. Получих голям опит от него. Поддържаме връзка нормално е, но дойде времето и аз сам да поема по своя път и да се докажа.
– Кой най-много ви помага сега със съвети?
– Целият ми екип, с който работим. Имам млади и амбициозни треньори. Всички ми помагат и мога да кажа, че всеки един е посветен на постигане на целта пред ЦСКА. Изисквам много от всеки – треньор или футболист, не искам импровизации за неща, които трябва да са ясно поставени. Обичам да държа нещата в свои ръце, аз да контролирам какво да се случва“.
– При прибирането на отбора на летище София в петък ви попитах – Добър треньор ли е Милош Крушчич? и вие казахте – Да, защото имам добри играчи!
– Така е. Този въпрос ме изненада, защото беше нестандартен, харесвам такива. Всички казват добрият треньор е този, който има добри резултати, да това е така, но за да ги постигнеш са ти нужни добри играчи, футболистите правят добрия треньор. Загубата на 2,3 мача не е основание да се смята, че треньора е слаб. Може да е случайност, но във футбола винаги има баланс и добрия треньор се вижда бързо, че е такъв и играчите почти веднага също могат да го разберат.
– Имате ли притеснение, че постоянно се водите вариант „Б“ за ЦСКА, постоянно ви сменят? Няма как да не четете и чувате какво се пише и говори?
– Тук ме сменят всеки ден, друг треньор идва…! Искрено съм си казал, че няма да чета какво пишат и говорят, защото това само ще ме разконцентрира. Повечето информации изобщо не са верни. Не ми е лесно, но свикнах, но нека така да продължават, аз да постигам добри резултати пък нека си говорят и да ме сменят по два пъти на ден ако искат.
– Какво най-много пречи на ЦСКА да стане шампион? Какво още му трябва?
– Пречи му най-вече този отбор, който вече 8 години е шампион и това е истината, която трябва честно да признаем. Но това, което зависи само от нас е да не правим грешките от рода на равенствата с Етър, Дунав – ей такива не много логични пропуски, които в крайна сметка са решаващи ако искаме да станем шампиони. Просто трябва да вдигнем нивото си с едно нагоре във всички елементи – селекция, организация всичко трябва да е по-добро от това на Лудогорец, това е реалността.
– С футболистите, които имате в наличност и уговорката, че чакате две попълнения – офанзивни играчи, може ли ЦСКА реално да мисли за титлата?
– В живота и във футбола няма невъзможни неща, още повече, че не помня в кой мач Лудогорец бяха тотално или изобщо по-добрия отбор от нас. Да, допуснахме и загуба от Локомотив Пд, но това се случва, когато и късметът ти убегне. Все пак, нека да кажем, че за да се случи да сме шампиони, ще трябва да се надяваме и Лудогорец да допусне грешки през пролетта. “
– Сега как е отборът, направихте първия лагер и изиграхте първа контрола, макар точно тя да не е мерило за състоянието на отбора?
– Сега е много по-лесно, защото отбора вече е от шест месеца едно цяло и вече се понапаснахме, опознахме се. Чувствам, че играчите вече общуват по-добре на терена, отборът е доста по-обигран. Всички вече са наясно какво се изисква и как да се постигне. Имат моделът, принципът на игра, който търсим и мисля, че още в първата контрола, която изиграхме го показаха. А, ако успеем да подсилим отбора с един, двама играчи мисля, че ни очакват добри неща напролет.
– Наясно ли сте, че всичко, което правите в момента, което градите, може да рухне за секунди още след първия мач през пролетта, защото е в дербито с Левски? Как живеете с тази мисъл?
– Не само, че не ме притеснява това, но ми дава голям стимул. Защо да мисля какво ще стане ако резултата е негативен, …защо? Напротив, мисля само в позитивната посока за този мач, амбицирам се…защо не ме попитате какво ще стане ако спечелим и как ще ни тръгнат нещата след това. Така разсъждавам аз – само позитивно!
– Какво не обичате да ви питат медиите?
– Не обичам когато се създават интриги…имаше такива преди, сега вече сякаш не е толкова осезаемо. Обичам да съм открит с всички и всичко да е ясно. Говоря с играчи, всеки може да сподели с мен, каквото иска. Не съм много експлозивен край линията по време на мач, но на тренировка не е съвсем така. Вижте, мисля, че времето на викането и бурните страсти около терена отмина, сега е по-друго време, манталитетът е друг и аз съм част от това.
– Ако започнем изречение с думата „искам“, как ще продължи то?
– Искам купата!
– Не казвате шампионската титла обаче, а купата?
– Искам първо купата…след това ще видим.
