-
-
Големият играч на ЦСКА Георги Денев-Кучето коментира пред „Тема Спорт“ отминалата година за ЦСКА-София, както и за българския футбол като цяло. През 2020-а Денев навърши 70 години, като за ЦСКА има общо 257 мача и 80 гола от 1969 до 1979 г.
Коловати грабна Акрапович: В Япония играеха с такава тактика преди 15 години!
Г-н Денев, честита Нова година! Как сте, каква 2020-а изпращате?
– Нека не я споменаваме вече 2020-а, толкова неприятности донесе тя на хората, на спортистите. Година на мъчението, бих я нарекъл. Изпратих я здрав, за щастие. От три месеца само разходки около блока правя, спазвам дистанция и мерки. Имам стари травми, които ми се отразяват, и внимавам много. Преди 3-4 години получих инсулт, но сега съм добре. Господ ми помогна да е по-лек.
Каква година изпрати ЦСКА според вас?
– Като цяло добра. ЦСКА играе по-силно в момента спрямо Левски, но с Лудогорец не знам как ще се справят. Трябва да подобрят резултатността още, футболът се играе на голове. Стига с този Лудогорец – 9 години поред те го направиха като абонамент.
Много или малко са тези 6 точки аванс на разградчани в първенството?
– И много, и малко. Зависи през пролетта как ще продължи ЦСКА – ако победят Лудогорец там и после в плейофите, има голям шанс да станат шампиони. Всичко зависи от футболистите – трябва да излизат с хъс, както бе по наше време. Сега какво им пречи – не знам.
Имаше ли прогрес все пак при ЦСКА в хода на годината?
-Да. Прогреса го виждам с новия треньор Акрапович, който внесе по-голямо спокойствие, повече увереност в състезателите, по-реално отношение към тях. Дори обещанието му към Али Coy да има награда за него, ако вкарва повече, не е малка работа – стимулира ги, добър психолог е. А е нужно добро разбирателство между треньор и играчи.
Уцели ли ЦСКА с Бруно Акрапович?
-Досега напълно уцелиха с него. Нека така да продължава. Всичко си зависи от наставника и от футболистите. Ако станат първи, значи треньорът е донесъл успех, но ако са трети… По наше време не ни трябваше треньор – имаше такива играчи, че сега на книга не може да се намерят подобни.
Кое липсва на сегашните футболисти?
– Аз винаги съм играл с хъс, със злоба – но не човешка, а футболна злоба. Още от Ловеч бях така. Винаги излизах с хъс и на тези играчи на ЦСКА им пожелавам да излизат по същия начин. На терена съм един, а в живота съвсем друг – на мравката път правя, но в играта „подивявам“. В спорта трябва да се раздаваш, за да имаш успехи.
Прякорът ви Кучето затова не е случаен…
– Точно така. Просто винаги исках да побеждавам. След мен се роди още един такъв футболист – Христо Стоичков. И той ми го е казвал, че с него сме имали еднакви цели и възможности. Неслучайно и на него му казваха Кучето в началото. Този прякор е в добрия смисъл на думата, позитивен е.
Кой мач на ЦСКА ще запомните от 2020-а?
– В Европа победата над Рома беше страхотна. Играха добре, спечелиха общо 5 точки и ако бяха се усетили по-рано срещу другите тимове, можеше да се мисли за излизане от групата. Няма непобедими противници.
А кой футболист на червените ви направи най-силно впечатление?
– Не искам да давам индивидуални оценки, за да не стават интриги. Да са живи и здрави, нека продължават в този дух с новия наставник. Да повярват на Акрапович и ще има успехи. Той има идеи и знае какво прави.
Оптимист ли сте за титла на ЦСКА, кое ще е решаващо за спечелването й?
– Оптимист съм. Ясно е, че един измежду ЦСКА и Лудогорец ще бъде шампион. Ако играят с хъс и футболна злоба, могат да успеят. Бих споменал и собственика Гриша Ганчев, който обича футбола и спорта и прави всичко за отбора. Нека продължава все така. Помага не само на ветераните, но и в борбата и други спортове.
А оптимист ли сте за българския футбол? Трябва да се избере нов президент на БФС, нов национален селекционер…
– Футболът в България е бъркотия голяма. Дори няма кой да се кандидатира за президент. Искаме Порточанов да се върне сега на стари години. Защо? Дайте някой млад, перспективен човек, който да влезе и да работи за доброто на треньори и футболисти. Бербатов и Стилян Петров може да нямат опит, но той се добива с работата. Като работиш постоянно 2-3 години, ще свикнеш. Боби Михайлов да не е бил научен? Всеки трябва да се учи от работата.
