-
-
Капитанът на Ботев (Пловдив) Лъчезар Балтанов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. С “канарчетата” ликува с купата и суперкупата на България. И остана верен на клуба, въпреки всички трусове тук от 2014-а година насам.
– Здравей, Лъчо! Как си? Излиза ли Ботев от кризата?
– Благодаря, добре съм. С оглед на последните резултати, които отборът постига, се надявам, че вдига глава и започва да показва лицето, което всички сме свикнали да виждаме. Надявам се, че тези победи ще ни вдъхнат още повече увереност и оттук насетне Ботев ще върви само нагоре. На Ботев му отива да е високо горе в класирането. Свикнахме и в турнира за купата на България да се получават нещата. Надявам се вече всичко да е наред.
– Спомена купата на България – тежи ли още на отбора загубата във финала срещу Локомотив (Пловдив)?
– На мен лично ми тежи доста време. Нормално е, стигнахме до такъв мач да играем финал с градския съперник. Беше едно наистина изключително нещо. Бях си го пожелал, защото знаех, че ще се получи тържество. Но за наше огромно съжаление загубихме. Просто не беше нашият ден, за което изключително много ме е яд. Много съжалявам и още един път искам да се извиня на хората, които дойдоха да ни подкрепят и пропътуваха разстоянието от Пловдив до София. Имаше толкова много хора, че настръхнах като излязох да играя. Съжалявам за тази загуба и на мен ще ми тежи много време. Нормално е, защото загубихме от градския съперник. Това е изключително дерби с голям заряд.
– Това ли е най-тежката загуба в кариерата ти?
– Като се замисля, може би, да. Финал, дерби… Наистина е най-тежката загуба. Доста тежко я понесох, както моите съотборници и всички фенове на Ботев.
– Трудно ли преодоля това разочарование? Спомена за това „жълто море“, което беше заляло стадион „Васил Левски“…
– Трудно беше наистина и доста още ще тежи. Казват, че времето лекува, но трябва да мине доста време. Надявам се с добри игри и с победи, дай Боже и в дербитата, и във всички големи мачове, да излекуваме тази рана и болка. Трудно е, но трябва да продължим напред.
– Ти си капитан на Ботев – имал ли си някога проблеми с бултрасите, които са доста верни на клуба?
– Дойдох в Ботев преди пет години и половина от Левски, а знаем каква е „любовта“ към „сините“. Може би в началото имаше леко недоверие, но още в първото си интервю казах, че ще направя така, че винаги ще оставям сърцето си на терена, ще се раздавам винаги за отбора и никога няма да го предам. Още от първия мач ми потръгна. За четири-пет мача успях да вкарам три-четири гола, което вече допринесе за по-топлото посрещане. Не съм имал проблеми, винаги са ме подкрепяли, не съм усещал негативизъм или омраза към мен. Да, може да е имало моменти към отбора, както беше в тази криза. Нормално е, те подкрепят и обичат отбора, запалени са. Наистина понякога може да се стигне до обиди, но това са нормални неща и се преживяват. Повечето ми моменти, свързани с тях, са хубави. Винаги са ме подкрепяли и са ми се радвали.
– Защо Желко Петрович не успя и имаше ли бойкот от страна на футболистите към него?
– Не, абсурд! Не можем да говорим за бойкоти. Просто казах, че има хора, които попадат на дадено място, дали треньор или футболист. Човекът имаше изключително голямо желание да помогне на Ботев. Постоянно разговаряхме, имаше комуникация между нас, имаше много хубави идеи, европейско мислене, но просто понякога не се получава. Искам да му пожелая късмет. Имаше голямо желание, сърцето му беше запалено, постоянно ни обясняваше разни неща в тренировките, но не се получи. Може би той може да каже причината, като е минало толкова време.
– Какво промени Ферарио Спасов с идването си в Коматево?
– Наблегнахме малко повече на физическата подготовка. Да кажем, че това е бил един от проблемите преди това. Още с идването на г-н Спасов повишихме тренировките откъм физическа издръжливост и мисля, че това даде отражение. Промени и това, че имаме малко повече свобода. Каза, че знае нашите възможности, познава ни, защото от дълги години е в българския футбол. Вярва ни и знае, че това не е нивото ни и с една-две победи на Ботев ще му се възвърне самочувствието и ще почнем да побеждаваме отново и да показваме хубав футбол, както можем.
– Непрекъснато се дискутира темата за стадион „Христо Ботев“. Вярваш ли, че някога това съоръжение ще приеме „жълто-черния“ отбор?
– Аз съм си го пожелал още с идването ми в клуба, защото дойдох малко след като бутнаха стадион „Христо Ботев“, за да започне строеж на нова арена. Още тогава си пожелах един ден да играя на този стадион. А сега като капитан на отбора за трета-четвърта година, мечтата ми е да го изведа с лентата. Наистина искам да се построи стадионът. Това е домът на Ботев, свикнали са да играят там пред пълни трибуни, да има уникална атмосфера. Играл съм срещу Ботев на този стадион пред 10-15 хиляди зрители! От сърце пожелавам и се надявам да се построи стадионът!
– Нека поговорим за началото на кариерата ти – юноша си на Левски, но защо избра „сините“? На колко години започна да тренираш? Кой беше първият ти треньор?
– Те са двама близнаци Антон и Кирил Кирилови, които бяха в школата. Първият ми треньор беше Тони Кирилов в Септември (София), където бях от седемгодишен до 13-14 години, когато отидох в Левски. Там изкарах наистина една невероятна школа, за което съм изключително благодарен. Много пъти се споменава, че едва ли не съм започнал юношески футбол в Левски, но това не е така. Стартирах в Септември, а преди да отида в Левски изкарах едни проби в Барселона и като се прибрах, отидох на „Герена“.
– Как стигна до тренировъчния лагер с младите звезди на Барселона? На колко години беше, когато попадна в един от световните грандове? Как се случи всичко това?
– Мисля, че се представях добре в школата на Септември, развивах се добре. Когато си на 9-10 години, не можеш да осъзнаеш дали ще станеш футболист, защото не знаеш какво развитие ще претърпиш. Но аз от малък бях наясно, че само с това ще се занимавам, защото виждах, че ми се отдава. Лъчезар Танев ми беше агент, знаем за неговите връзки в Испания и в Барселона. Прати ме там да ме изпробват, наистина много ме харесаха. Бях там две седмици, тренирах с Жерар Пике, Фабрегас, дори Меси беше на тренировката и още оттогава си личеше, че го подготвят за първия отбор. Наистина беше уникално изживяване и голям опит за мен с тези футболисти, с тази база. Беше на много високо ниво, а преди вече 17 години. Бях сам, имах премеждия, беше забавно по летищата. Трябваше да летя от София до Италия и оттам до Барселона, но на летището имаше стачка. Получи се забавяне, прехвърляне по хотели и на 13 години натрупах доста солиден опит с тези неща.
– Осем години си част от мъжкия тим на Левски – кои моменти остават незабравими за теб?
– Може би дебютът ми в Шампионска лига. Единственият ми мач досега в групите на турнира срещу Челси на „Стамфорд Бридж“. Беше едно наистина уникално изживяване да излезеш на този стадион срещу такива футболисти, водени от треньора Жозе Моуриньо. Имало е и други много приятни изживявания в други срещи от евротурнирите, в които съм бил в групата. Може да съм бил само зрител, но наистина беше страхотно. Тогава отборът беше невероятно силен. Мъри Стоилов беше направил изключително силен тим. Бъзикаха се, че дори на сън да станеш, трябва да го знаеш. Много трудно можеше да попаднеш сред единайсетте, но аз тренирах, трупах много опит покрай тези футболисти, което ми е помогнало в годините.
– Кой ти даде шанс в първия отбор на Левски?
– Преди да стане треньор на Левски, Станимир Стоилов бе селекционер на националния отбор при моята възраст – 1988 г. Още тогава ми каза, че ако поеме Левски, ще направи така, че да отида под негово ръководство в първия отбор. Точно така и стана. Веднага ме взе в състава и ми даде шанс още на 15 години да дебютирам в „А“ група, за което съм му изключително благодарен. От този човек съм научил много и той ми даде шанс.
– Как приеха едно 15-годишно момче в първия тим на Левски?
– При първото ми влизане в съблекалнята се обадих на Ники Михайлов да вляза с него. Той вече бе тренирал с отбора и малко беше претръпнал. Исках да ме аклиматизира. Но беше по-лесно, защото тогава влязоха в първия тим още Николай Петров, Мариян Огнянов, Николай Димитров.
– Мнозина се питат защо не продължи с родния си клуб, а потърси реализация първо в Ботев (Враца), после в Калиакра, Черноморец (Бургас), за да се утвърдиш в Ботев (Пловдив)? Какво не се получи?
– Може би ми трябваше малко повече игрово време. Знам си възможностите и качествата, но може би в този период не съм показал това, което се иска от мен. Потърсих реализация някъде другаде под наем, за да играя повече време. За един млад футболист е важно да трупа опит. Сега казвам и на младите момчета в Ботев, че трябва да са здраво стъпили на земята. За мен един млад играч израства, когато е вътре между шамарите. Трябва му време, може десет мача да не играе добре, но на единайсетия да се отпусне и да започне да показва това, което може. Стига да вярваш в него и да знаеш какви качества има. Така се случи се отидох и в Калиакра, и в Ботев (Враца), за да натрупам игрови опит. След това решихме да се разделим пo взаимно съгласие и отидох в Черноморец при г-н Димитър Димитров.
– Изпита ли огорчение, когато си тръгна от „Герена“? Имал ли си проблеми с някой от шефовете в „синия“ клуб?
– Не, не съм имал никакви проблеми. Огорчение? Може би, защото исках да покажа малко повече. Винаги търся вината първо в мен, а след това някъде другаде, ако се наложи. Просто исках повече игрово време, защото бях на 21-22 години. В Черноморец натрупах доста опит под ръководството на Димитър Димитров.
– Той повярва ли в теб?
– Да, повярва и съм му изключително благодарен. Много попих от него. Един изключителен треньор и човек.
– Какво изпитваш, когато стъпиш на стадион „Георги Аспарухов“ с екипа на друг отбор?
– Мина доста време, а и колкото и клиширано да звучи, все пак сме професионалисти. Независимо с кой отбор, дори да е по-ниско в класирането, винаги излизам само и единствено за победа. Никога не съм излизал с мисълта, че днес трябва да спечелим точка или да загубим с по-малко. Може би така съм научен на „Герена“, че никога не се предавам и винаги се раздавам, доколкото ми стигат възможностите.
– Спомена двама треньори, които са допринесли за развитието ти – Станимир Стоилов и Димитър Димитров. На кои други специалисти искаш да благодариш?
– Много са. Трябва да почна от първите ми треньори в Септември. Ако почна да ги изреждам, да не обидя някого… Но Стоилов и Димитров наистина са повлияли доста за развитието ми не само като футболист и човек, но и като личност. За каляване на характер, за психика, за всичко.
– Кое е най-голямото дерби на България – Левски – ЦСКА или Ботев – Локомотив?
– И двете дербита са с много голям заряд, играл съм и в двете. В последно време направих доста дербита в Пловдив. Играят се пред много фенове, екзалтирани, запалени, с премеждия преди и след мачовете. Не мога да отлича кое дерби е по-голямо. Имам много сладки победи над Локомотив, вкарвал съм и голове и може би това малко накланя везните. Но наистина двете дербита са много големи.
– Защо футболът ни е в криза?
– Не знам дали аз съм човекът, който може точно да отговори на този въпрос. Виждате, че настъпват промени, надявам се да са за хубаво. Надявам се да дойде човек, който да пипне със здрава ръка, да промени нещо. Не съм много компетентен в това нещо. Може би след време като спра да играя и реша да остана във футбола, ще мога да дам по-точно мнение за случващото се.
– А теб нещо дразни ли те като играч, свързан с най-популярната игра? Какво не ти харесва? Къде искаш да видиш подобрение?
– Гледайки какво е времето сега, на повечето терени няма отопление. На мача ни с Царско село на стадион „Славия“ валя дъжд и беше много голяма кал. Наистина е неприятно да играеш при такива условия. Но в интерес на истината се направи доста – осветление… Преди години съм играл на ниви, честно казано. От една страна, нещата малко се подобриха, но според мен трябва да се сложи отопление на всички стадиони. Тук обаче нещата опират до финанси и се изисква хората, които отговарят за своите отбори, да го направят.
– Виждаш ли шансове за класиране на националите ни на европейското първенство догодина?
– С оглед на жребия, виждам. Имамe голям шанс. Да, последните мачове не бяха от най-добрите, наистина отборът изпитваше трудности. Познавам се с доста от момчетата. Знам, че им е доста тежко. Всеки един от тях дава максимума от себе си, но просто не се получи. Може би се отразява и постоянната смяна на треньори. Надявам се сега да покажат една добра игра. Не казвам, че с едно класиране на европейско първенство ще се върнем на футболната карта и оттук насетне ще вървим само нагоре. Ще трябва време, но защо оттук да не поставим новите основи на изграждането на един силен и добър отбор?
– Как ще изглеждаме в компанията на Германия, Франция и Португалия, с които ще бъдем в една група, ако се класираме?
– Божа работа. Дай боже да се класираме, пък тогава ще му мислим. Но поне на голям форум ще се натрупа някакъв опит.
– Не ти ли е неприятно, че не си част от националния отбор на България? Бил си в юношеския и в младежкия представителен тим…
– Да, имало е моменти, в които съм се чувствал в много добра форма и не съм получавал повиквателни. Но вече съм на такива години… Ако хората преценят, че мога да помогна и да свърша работа, винаги ще се отзова. На моменти е имало една нотка на обида, когато съм бил в добра форма, а не съм получавал повиквателни. Но все пак хората гледат и си преценяват. Не мога да кажа – защо не ме извика? Винаги съм се раздавал докрай и вече си зависи от треньорите в националния отбор.
– Получавал ли си оферти от чужбина?
– Получавал съм и докато съм бил в Ботев. Не мога да кажа, че ми е болка, защото в Ботев се чувствам изключително комфортно и добре. Намерих си моето място. Отказвал съм офертите, точно защото се чувствам отлично в Ботев. Даже едната оферта беше след финала за купата. Усещах се в много добра форма, но я отклоних, защото исках да играя с Ботев в евротурнирите пред невероятната публика. Да, за жалост не беше на стадион „Христо Ботев“, но на „Лазур“ също беше прекрасно. Не съжалявам за нищо.
– Мислил ли си къде ще приключиш кариерата си?
– Надявам се да е рано за това. Да съм жив и здрав, надявам се, че имам още футболни години пред мен. Само да съм здрав и краката да ме държат. В България се чувствам най-добре и се надявам тук да приключа. Но има варианти, има време. Да съм здрав, пък ще го мислим.
– Още ли си фен на компютърните игри?
– Не, отдавна пораснах. Нямам време, извън футбола, да се занимавам с такива неща.
– А имаш ли време за тригодишната си дъщеря?
– Точно заради нея нямам време за такива неща. Откакто се появи на бял свят, съм постоянно ангажиран с нея и с моето семейство. Домошар съм и вкъщи съм постоянно вързан за нея.
– Как се виждаш след десет години?
– Много е далеч това време. Може би пак ще съм свързан с футбола. Това съм правил цял живот и още не знам под каква форма ще остана във футбола. Дали бих станал треньор или бих зае някаква друга длъжност – мениджър, директор… Не знам, но със сигурност ще бъде нещо във футбола.
– Предстоят празници – какво си пожелаваш?
– Пожелавам единствено здраве за мен и за моето семейство. Всичко друго се постига. На хората им трябва здраве, виждаме какви неща се случват. Човек като е здрав, умен, здраво стъпил на земята, рано или късно постига всичко. Искам да пожелая на всички хора да са весели, щастливи, здрави. Нека негативизмът да е по-малко, да са по-усмихнати, да не са дребнави. Желая весели и топли празници!
