-
-
Георги Йорданов е роден на 21 юли 1963 г. в Пловдив. Юноша на Локомотив Пд. После кариерата му преминава през Сливен, Левски (132 мача и 39 гола), Спортинг Хихон, Атлетико Марбея, Септември Сф, ЦСКА (58 мача и 5 гола), Спартак Пл и Черноморец Бс. В А група има 263 мача и 52 гола. Шампион на България през 1988 с Левски и през 1997 г. с ЦСКА. Носител на Купата на България през 1986 и 1997 г. Един от добрите майстори на преки свободни удари в историята на българския футбол.
С бившия национал (24 мача и 4 гола) „Тема спорт“ разговаря часове след неговия 59-и рожден ден. Ламята даде мнението си за евромачовете на нашите отбори, както и за назначението на новия национален селекционер Младен Кръстаич.
Г-н Йорданов, как ще коментирате победата на Левски над ПАОК с 2:0?
– Щастлив съм, разбира се. Все пак на „Герена“ са минали най-хубавите години от моята кариера. Хубава победа, убедителен резултат. Вече вярата у феновете е по-силна, еуфорията е невероятна. Нормално е настроението в синия лагер да е приповдигнато. Доста мъки се събраха на хората, в последните години изживяха бая тежки моменти. Свърши и периодът на „сушата“ без трофей. 13 години са много време, липсата на титли тежеше и дърпаше нещата надолу. Трябва да призная, че в Левски се получи подем, тимът върви във възходяща линия. Вече и самочувствието е друго. В основата на успехите е треньорският щаб, воден от Станимир Стоилов и Цанко Цветанов, които дълбоко уважавам, футболът им е ясен. Знаят какво правят. Само овации заслужават Мъри и колегите му за всичко, което свършиха за по-малко от година. Дано останат дълго време в клуба. Левски вече лети, а преди пълзеше. Да не забравяме и подкрепата от трибуните, феновете за пореден път доказаха силата си и бяха 12-ият играч за победата над ПАОК. Те спасиха клуба от фалит. Но трябва да си дадем сметка, че това е евротурнир, това са елиминации. Първата част приключи отлично, но предстои и реванш. На стадион „Тумба“ ще бъде адски трудно, обстановката ще е гореща. Не трябват много фанфари в този момент. Една крачка е направена в правилната посока, но успехът трябва да се затвърди. При новите правила с отпадането на правилото за гол на чужд терен е малко по-особено. Ако беше както преди, щях да бъда по-спокоен, защото това 2:0 си е комфортна преднина.
Кого бихте отличили от сините?
– Това беше отборна победа. Винаги ще има някой, който да изпъкне, но сега го отдавам на колектива. Поне на този етап Левски има отбор. Това, което го прави солиден, е точно това – колективът. Но си проличаха и слабости в хода на мача. Спешно са нужни още качествени трансфери. Но промяната не става за месец или два. Повтарям – линията, по която се развива Левски, е добра. И нещо задължително, което държа да подчертая – дано най-сетне бъде решен проблемът с „Герена“, с козирката и т.н. Великата синя публика заслужава комфортен свой дом. Ръководството на клуба им го дължи това. Те са основното богатство на клуба. Привържениците дават всичко от себе си и трябва да получават реципрочно отношение. Писна ми около клуба да живуркат разни хорица, а после да се оправдават: „Ами няма пари“. Как да има? Една козирка, друга козирка и накрая няма ни козирка, ни стадион, който да отговаря на името на клуба.
Изненадан ли бяхте от убедителната победа?
– Честно да си призная, очаквах успех, но чак пък с 2:0 – не съм. Но най-важното е, че те и надиграха гръцкия тим. Има игра, има идея.
Каква атмосфера чака Левски на „Тумба“?
– Е, това вече не е чак такъв фактор, какъвто беше преди години по мое време. На професионалиста атаката от трибуните не му пречи. Смятам, че Левски е имал много по-тежки мачове. Вележ Мостар беше много силен съперник. Няма да ги забравя никога. В Мостар беше много по-нажежена обстановката и по-гадна за нас. Ти, ако си сигурен в твоите сили и възможности, теренът няма значение. Трябва да дадеш максималното от себе си, пък оттук нататък е Божа работа. И да загубиш, когато си дал всичко на терена, никой няма да те упрекне.
Как виждате шансовете на Ботев срещу АПОЕЛ?
– Жълто-черните фенове могат да се радват, че любимците им отново играят в Европа. Славен клуб, с история, дал много на нашия футбол. По нищо не отстъпват сега на АПОЕЛ. Налагат и млади момчета. Президентът им знае какво прави. Да, казват, било му лесно, защото имал пари. Но ЦСКА и Левски също имаха пари, пък нищо не направиха. Предстои реванш в Кипър. Сигурно най-сериозният проблем пред Ботев ще бъде жегата, която по това време е налегнала Острова на Афродита. Плюс това АПОЕЛ е с доста по-голям опит в евротурнирите. Дано това не натежи.
Най-голямото разочарование беше представянето на ЦСКА в Скопие. На какво го отдавате?
– Да, така беше. Не съм очаквал толкова слаба игра от ЦСКА. Това му е лошото на футбола, че на терена лъсват всички проблеми. Факт е, че ЦСКА все още е далеч от идеалното, няма и облика, който желаят и ръководство, и фенове. Играта не отговаря на реномето на клуба. Но аз изобщо не се съмнявам, че на реванша армейците ще смачкат Македония Гьорче Петров. Съперникът ни отстъпва във всички линии.
На какво отдавате трудното начало на Саша Илич начело на ЦСКА?
– Той беше голям футболист, но му липсва опит на треньорската скамейка. Освен това на „Армията“ винаги се търсят незабавни резултати, „летвата“ е вдигната много високо. Никой не те чака там. От друга страна, всяко начало е трудно, има задължителен период на адаптация. Трябва да има търпение към Илич. Резултатите ще дойдат рано или късно.
Каква е прогнозата ви за реваншите в четвъртък?
– Мисля, че и трите ни представителя в Лигата на конференциите имат големи шансове да продължат. Защо пък да не се поздравим с 3 от 3?
В кариерата си имате и неприятни мигове в евротурнирите. С вас се случва нещо рядко срещано – три пъти ви сменят при резултат 3:1 за вашия тим като гост и трите пъти отборът ви не печели…
– Да, така е, за съжаление. С Левски се случи на два пъти – срещу Вележ (3:4) – (на 5 ноември 1986 г.) и Антверпен (3:4). Поражението от босненския тим (тогава югославския – б.а.) не се оказа фатално, защото в крайна сметка продължихме в следващия кръг. В първата среща в София спечелихме с 2:0, но пропуснах дузпа. Оттогава нямам провал от бялата точка. В Мостар Павката Панов ни смени твърде рано мен и Кокала (Емил Велев – б.а.), а не трябваше да се избързва. Вележ бяха и много силен отбор – с Пръскало, Юрич, Туце, Кайтаз, Калайджич… В Атлетико Марбея се засякох с Пръскало и Юрич. Те си спомниха как тяхната публика ни посрещна в Мостар. Замеряха рейса ни с камъни, изпочупиха прозорците, трябваше да лазим и да се крием по седалките, искаха да ни стреснат на тренировката, беше истински ад. Цял оркестър докараха през нощта пред хотела ни да свири и да не ни дава да заспим. А след мача обаче ни изпратиха с аплодисменти. Оцениха играта и представянето ни. Да се върнем на европровалите… Особено ме заболя след драмата в Антверпен (26 септември 1989 г. – б.а.). Бобата Жечев ме смени… Според мен този тип футболисти, не че съм аз, не трябва да се вадят. Вадиш човек, който може да пази топката, да я задържа, да е убива ритъма на съперника. Често се вкарват в игра защитници в опит да задържат резултата. Да, де, ама тези резерви не играят често с топката. Затова казвам – когато нямаш алтернатива на даден футболист, не го сменяй. Водехме с 3:1 до 88-ата минута, но допуснахме пълен обрат, съдията даде нечувано за онова време 8-минутно продължение… Осем години по-късно взех участие и в инфарктното гостуване на ЦСКА на Стяуа в Букурещ (23 юли 1997 г., Шампионска лига – б.а.), което завърши 3:3, а при 3:1 за на нас бях сменен. Чест му прави на Георги Василев, че после ми призна, че е сгрешил.
– Според вас за доброто на футбола ли е отмяната на правилото за двойната тежест на головете на чужд терен?
– Да, това е добро решение. Така интригата остава жива до последните минути на реванша. Никой няма да си прави „сметки без кръчмар“, както беше преди. Помним как се затваряха отзад отборите, които са постигнали положителен резултат в първите срещи. Сега домакинското предимство отива в миналото.
