-
-
Младежкият национален отбор на България изглежда като постоянна работа за треньора Александър Димитров. Той се превърна в наставника, който се задържа най-дълго време начело на младежите през последните три десетилетия. Няма друг, който да е изкарал шест години или повече. Проблемът е, че Димитров нищо не успя да постигне за това време. Не успя да изведе България до нито един голям форум. Само оправдания се чуват от него и нищо друго. Чудно е защо не се говори за негова смяна. Той е като бракуван за поста, може би заради едно голямо лоби, което прозира зад него. Един известен в България човек, голям фен на футбола, който не дава и косъм да падне от главата на Димитров. Впрочем редовно може да бъде видяно как Димитров хвърля същия човек във въздуха при спечелена титла в шампионата при ветераните…
Шест години Димитров търси оправдания за своя провал начело на младежкия национален отбор, защото няма по какъв друг начин да бъде описано стореното от него през този период. Съмнявам се в Европа, а и в света, да бъде проявявана такава търпимост към треньор, който се проваля, няма никакви успехи и само търси оправдания за несполуките си. Поредният провал настъпи на решителния мач България – Полша. Димитров тръгна да се оправдава с липсата на седем човека и изтъкна колко бил силен отборът на Полша. Една проверка обаче показва, че в състава на Полша имаше шестима дебютанти, а седем от най-добрите играчи на Полша U21 липсваха за мача срещу България. Безпочвени оправдания на човек, който отдавна трябваше да бъде махнат. Но няма как с такова лоби…
Александър Димитров се е запътил към висините на човек като Луис де ла Фуенте, който води в продължение на 9 години националните отбори на Испания U19 и U21. Единствената разлика между двамата е, че Де ла Фуенте изведе и двата отбора на Испания до европейския връх. Недостижими висини за Димитров, чийто максимум е четвърто или в най-добрия случай трето място в квалификационната група. Но дори и Де ла Фуенте не може да се похвали с толкова продължителен период начело на един отбор, защото на Испания U19 е начело пет години, а Испания U21 води четири години.
Младежкият национален отбор на България под ръководството на Александър Димитров се е превърнал в клиентелистки тим. Колкото по-сериозно лоби има даден играч, толкова по-вероятно е той да бъде титуляр. Няма по какъв друг начин да си обясним несменяемото титулярно място на Велко Йеленкович. Християн Петров е в потресаващо слаба форма и е критикуван дори от новия треньор на ЦСКА-София – Александър Томаш, но при младежите е несменяем титуляр. Само Александър Димитров знае каква е причината Мартин Атанасов да е титуляр. Или може би и ние се досещаме, причината е многократният шампион при ветераните…
Има ли смисъл да питаме защо Дамян Христов е титуляр на вратата в младежкия национален отбор, а не Пламен Андреев?! Единият е твърд титуляр в отбора си, със сухи мрежи, уреди си и трансфер на Запад, но…
Мартин Сораков, голямата надежда на Славия, бе тотално разкрит и запратен в Монтана.
Имаме ли право да попитаме защо младежкият национален отбор изглежда узурпиран от футболисти на Славия, след като „белите“ не се представят никак обнадеждаващо през последната година и половина.
И така може да поставим още много злободневни въпроси, които са на дневен ред и са свързани с младежкия национален отбор. Не трябва да ни изненадва фактът, че отново се провалихме.
Трябва обаче да получим отговор докога ще бъде търпян Александър Димитров? Женен ли е за поста селекционер на младежите?
Дали Георги Иванов се пита същите въпроси, които и ние, или той се вълнува от други работи, но не и от младежкия национален отбор? Уж, президентът на БФС говореше за някакви планове и стратегии, но в тях може да не са включвани младежите.
Още повече, че това, което прозира зад Александър Димитров като подкрепа, прозира и при избора на Георги Иванов за президент на БФС. Така че не бива да ни изненадват нещата, които се случват.
Най-важното е Александър Димитров да има работа като селекционер на младежите, а самите младежи, кой ще се развълнува за тях…
Гонзо сам си постави мина, която може да настъпи и да избухне много скоро
