-
-
Вече трети сезон Ивайло Лазаров е в редиците на Витоша (Бистрица). Юношата на Добруджа се присъедини към „тигрите” през лятото на 2016 година, като бързо се утвърди в титулярния състав под ръководството на Костадин Ангелов. За две години и половина в Бистрица Лазо записа 70 мача и 8 гола във всички турнири със зелената фланелка, като шест от попаденията си реализира в Първа лига, което го превърна в един от най-резултатните футболисти на тима в елита.
Бившият полузащитник на Добруджа, Дунав (Русе) и Черноморец (Балчик), който донесе няколко много важни точки тази есен с головете си във вратата на Ботев (Враца), Септември (София) и Черно море, се надява добрата му серия да продължи и през пролетта. За престоя си в Бистрица, трудностите през първия сезон в елита, емоцията от драматичното оцеляване на „Лаута” и очакванията си за предстоящите мачове в майсторската ни група, Лазаров говори пред официалния сайт на Витоша.
– Лазо, две години и половина след преминаването си във Витоша караш своя втори сезон в елита на България? Очакваше ли, че ще стигнеш дотук, когато пристигна в Бистрица?
– Ако трябва да бъда честен, да, тъй като винаги съм искал да играя в Първа лига. Бях си го поставил като цел в бъдещето, която трябва да постигна, и ето, че се случи. С упорит труд и желание нещата започнаха да се случват стъпка по стъпка. Да кажем, че първата е направена.
– Над 40 мача и шест гола в Първа лига до момента. Колко израсна след този сезон и половина в Първа лига?
– В първия си сезон в елита не се представихме никак добре. За мен лично адаптацията не беше много лесна, тъй като разликата между Първа и Втора лига е доста осезаема. След него обаче започнах да вярвам повече в себе си, натрупах нужното самочувствие и смея да твърдя, че имам голямо израстване. Всичко това се дължи на подготовката ми не само във физически план, но и в психологически. Вярвам, че комбинацията от двете би могла да донесе много повече успехи и израстване, отколкото ако се обръща внимание единствено на тренировъчния процес.
– Трудна ли бе адаптацията към изискванията на новия старши треньор Росен Кирилов, или фактът, че допреди това той бе асистент на Костадин Ангелов, помогна на всички ви?
– Всеки треньор си има своите виждания за футбола и като цяло за визията на отбора. Не мисля, че ми беше толкова трудно да се приспособя към неговите методи и изисквания. Взаимното уважение и общата цел все пак са основен и водещ елемент.
– Как оценяваш представянето на тима през настоящия сезон? За мнозина е изненада, че отборът е 11-ти, с 20 точки на сметката си.
– Според мен се представяме много добре, но трябва да продължим да работим здраво както в мачовете, така и в тренировъчния процес. За мен лично не е изненада, защото бях сигурен, че след този първи сезон в Първа лига във всеки ще има някакво израстване и ще надградим с една идея представянето си. Доволен съм, че всичко това е налице.
– Какво очакваш от мачовете тази пролет и кое е основното, най-важното, което тимът трябва да подобри според теб?
– Очаквам да са още по-трудни и всеки един от тях да е решаващ за нашето оцеляване в групата. Не мисля обаче, че отстъпваме много на повечето отбори. С малко повече вяра в собствените си възможности и малко повече самочувствие ще успеем да спечелим още точки.
– Изживя радостта от историческата промоция в Първа лига, премина и през драмата на оцеляването… Коя от двете емоции бе по-силна?
– И двете бяха много силни. Да, никой не очакваше да победим Нефтохимик на баража, но може би емоцията от оставането беше по-силна, защото бях изгонен в този мач и се чувствах адски виновен, че оставям отбора с човек по-малко в толкова важен момент. Момчетата обаче демонстрираха непримиримост и отборен дух и успяха да измъкнат мача. Бях много щастлив.
– Реализира няколко много хубави попадения и миналия сезон, и този. Кое от тях поставяш на първо място? Голът във вратата на Локо (Пловдив) бе твой първи в елита, но пък с перфектно изпълнения фаул в последната минута срещу Септември донесе ценни три точки на отбора…
– Нямам такава класация. За мен всеки един гол е важен сам по себе си. Това ми е работата – да помагат на отбора да печели точки и върви колкото се може по-напред. Всяко попадение носи със себе си определена емоция и е заредено с различно чувство. Важен е крайният резултат – дали съм успял да допринеса за спечелването на трите точки.
– Колко трудно ще бъде на отбора да се пребори и този сезон за оцеляването си и къде смяташ, че може да бъде в крайното класиране?
– Трудно ще ни бъде със сигурност, но ние ще се стремим да спечелим колкото се може повече точки в оставащите мачове, преди да ни разделят на шестица и осмица. Мисля, че можем да се преборим за едно от първите две места в групата, което би ни гарантирало оцеляване и в пъти по-малко ненужен стрес. Това са моите пожелания към отбора и мен самия. Какво обаче ще се случи, тепърва ще разберем.
– Благодаря ти, Лазо, и успех!
– Благодаря и аз!
