Легенда на Черно море: 90% това ще е последният ми сезон! Вярвам, че ще се класираме за Европейско

– Със сигурност има повод за оптимизъм. Това, което Петър Хубчев изискваше преди мача – себераздаване, мисля че се получи 100%. Всеки остави сърцето си на терена. Видяхме капитанът на отбора Ивелин Попов какви шпагати и каква преса направи. Най-важен е резултатът, стартирахме с победа. Мисля, че има позитиви както за хората, които са около националния отбор, така и за феновете.

– Доста разнообразни мнения сме чували. Нека погледнем реално – има доста чужденци, които могат да придадат класа на тима, но в крайна сметка тук говорим за националния отбор на България. Ние сме малко родолюбци, честолюбиви сме, обичаме българското винаги да е на показ. Аз също съм на това мнение – нека тачим нашето, българското и да му даваме повече воля за изява.

– Да, този мач бе показно на това, което иска треньорът. Начинът, по който можем да вземем тези мачове е пълно себераздаване, тактическа зрялост и резултатът е налице. Дори, когато нямаш играчи, които да решават мачове, както казва той, късметът те покрива, когато даваш максимума от възможностите си и си оставяш сърцето на терена.

– Мисля, че позитивният резултат от първия мач ще даде криле на момчетата. Надявам се да ги използват. Ако подходим по същия начин, със същото себераздаване, мисля, че ще се поздравим с успех. Не смятам, че отборът на Норвегия е по-класен от нашия състав или от този на Словения. Има всички предпоставки да запишем победа.

– Всички се надяваме. Трябва да вярваме в това класиране. Един ден ще дойде със сигурност, неизбежно е. Важно е хората, които са на ръководни позиции да вземат правилните решения и всички по веригата надолу. По този начин със сигурност футболът ни ще прогресира и ще имаме класиране на голям форум.

– Започнахме малко колебливо в първите няколко мача. Записахме един разгромен резултат – 1:5 у дома от Септември, който внесе напрежение в отбора.

– Това е футболът. Миналата година по същия начин се получи 1:4 с тях. Абсолютно по идентичен начин премина мачът. Явно не сме си взели правилните поуки. Напрежението, което се получи, малко сплоти колектива и отбора. Успяхме да се изправим на крака, записахме победи, изкачихме се нагоре в класирането. Хората около отбора не трябва да забравят, че това са мачове. Има срещи, в които просто нищо не ти върви, а всяка ситуация на противника влиза в твоята врата. Същевременно създаваш повече положения, но не можеш да вкараш. Това е футболът и хората трябва да го осъзнават. Постоянно чувам подвиквания – черно тото, този мач уговорен, другият мач уговорен… Но как да обясниш на тези хора, че това не е така? Ако вкараме нашите възможности, тогава какво ще е? Със сигурност има и такива мачове. Неприятно е, когато се опитваш да даваш всичко от себе си и в един момент излиза, че си се „навел“. От тази гледна точка е гадно. Кофти е за труда, който полагаш. Но в крайна сметка ние сме футболисти и трябва да гледаме напред, да работим и отборът да побеждава.

– Със сигурност имаше три ситуации, в които може да сме ощетени от тези седем мача дотук. Визирам срещите с Етър, Левски и с Витоша (Бистрица). В два от тях ни отмениха голове. Всички видяха попадението от засада на двубоя с Левски. При изравнителния гол също можеше да има претенции. Но това са ситуации, в които решенията се взимат за части от секундата. Разбира се всеки греши – както ние като футболисти, така и съдиите. Не мисля, че е нещо умишлено. Не сме тръгнали да ставаме шампиони и някой да тръгва да ни спира. Но със сигурност е жалко от другата гледна точка – нашата. Даваш всичко от себе си, вкарваш чист гол, но ти го отменят. По този начин губиш точки. Жалко и обидно е от гледна точка на труда, който хвърляме като отбор.

– Със сигурност внесе много повече спокойствие както вътре в отбора, така и около нас. Знаете какво име е той за Черно море. Хората го слушат и много го уважават, а феновете са по-толерантни към грешките ни. Има по-голямо спокойствие около нас.

– Видно е, че в България всеки може да поднесе изненада. Получавало се е доста пъти, но нека не се изхвърляме и да тръгваме с голямата кошница, че ще ги бием или ще ги разгромим. Естествено, че ще си гоним нашето. Нека да подходим по-хитро, по-мълчаливо и да говорим на терена.

– Баща ми е черноморец и когато бях трети клас получих покана от Спартак да ходя на проби. Може би малцина знаят това нещо. Баща ми беше твърдо против да ходя на проби, но с брат ми отидохме. В крайна сметка не бях одобрен. После получих покана и от Черно море за кастинг. Атанас Аврамов беше първият треньор, който тогава ме прие. Така започна моят път в Черно море.

– Божил Колев, заедно с Тошко Великов със сигурност са хората, които най-много са ми помогнали във футбола. Тошко ме взе в Светкавица за три месеца като преотстъпен в момент, в който бях на кантар дали да продължа с футбола или да приключа. След това Божил Колев ме взе при мъжете на Черно море в период, в който бях в казармата. Доста тежки моменти, но ме изкараха от калта, за което винаги ще им бъда много признателен. А колкото до дебюта срещу Ботев, притеснения не е имало. Имаше запалена искра в мен от футбола и самото желание да играя добре и да победим. Може би точно в този мач нямах никакво притеснение.

– Много трудно беше, при положение, че имаше доста класни футболисти. Отборът беше обигран още от „Б“ група, влезе в „А“ и имаше едно ядро, което много трудно можеше да се разбута. Но точно в този момент Божил Колев показа доверие към мен, въпреки на моменти слабите игри, които показвах. Той допринесе най-много да бъда наложен в мъжкия състав.

– Със сигурност спечелената шампионска титла и празненствата около нея бяха най-вълнуващите моменти. Доста красиви емоции! Изкарах две години и половина в Пловдив- може би най-хубавите ми в живота.

– Тежките моменти винаги съпътстват един футболист. И там съм имал контузии, проблеми, но със сигурност сладките моменти са били доста повече.

– Всички знаете, че тогава доста футболисти си тръгнахме от Локомотив (Пловдив). Причината бе кончината на президента ни Георги Илиев. Неговият наследник беше в добри отношения с ЦСКА. По тази ос беше осъществен този трансфер. Четири човека отидохме в пакет – Кирил Котев, Александър Тунчев, Дани Георгиев и аз. Това беше причината да отидем в ЦСКА. Лично аз имах желание да пробвам нещо друго, но малко по-различно се развиха нещата тогава и в крайна сметка се озовах в ЦСКА.

– В този момент имаше доста класно ядро от футболисти. Нека не изброявам имена, защото всички ги знаят. Едно ядро от може би 10-12 човека, които освен футболисти с класа, бяха и хора с характери. Те бяха водещото в това ЦСКА да върви напред и да печели. Естествено с подкрепата на феновете, всичко придобиваше други измерения. Отборът притежаваше доста класа и беше закономерно да печели в този момент.

– Всички знаем какво е „Вечното дерби“ за България и главно за феновете на Левски и ЦСКА, но не мога да кажа защо позагуби от блясъка си. Като цяло може би футболът в България загуби от блясъка си в последните години. Хората вече подхождат по-негативно, предпочитат да си останат вкъщи и да гледат мач от европейските първенства, отколкото да отидат на двубой от родния шампионат.

– Жалко е, но със сигурност виновните за това сме всички хора, които сме около футбола. Като започнем от хората отгоре и стигнем до футболистите. Всички ние, които сме свързани с българския футбол, имаме вина за това нещо.

– Да, имахме страхотна възможност. Преодоляхме два отбора, стигнахме до мач с Щутгарт за директно влизане в групите. Загубихме с 1:2 в София, поведохме с 2:0 в Щутгарт и до 80-ата минута водехме с този резултат, но не знам как се обърнаха нещата… Може би липса на опит, късмет и рутина ни коства влизане в групите.

– Може би не. Не мога да кажа, че е имало момент, който ме е разтърсил във футбола в негативен план.

– Не мога да съпоставям тези моменти. Може би периодът ми в Китай, когато усетих истинското удоволствие от футбола. Говоря за чисто футболното, оставям настрана парите – за уважението на феновете, те се забавляват с футбола и се чувстваш като от друга планета. Това е момент, в който чисто футболно, съм се чувствал най-щастлив.

– Година преди да отида в Китай имаше оферта от друг отбор. По една или друга причина не се стигна до трансфер, който лично аз исках да се получи тогава, но в крайна сметка се разминаха нещата. Радващото е, че една година по-късно се осъществи. Не съм мислил много, защото бях подготвен и горе-долу бях разучил как стоят нещата, макар че като отидеш там се сблъскваш със съвсем други неща. Това е друга култура, със съвсем други проблеми

.

– С доста неща трябва да свикваш там – с храната, езика. Самите нрави на китайците са коренно различни. Нещо, което ти го приемаш за нормално, при тях е абсолютно ненормално и обратното – те правят неща, които ние не можем да възприемем. Но мисля, че аклиматизацията и приспособимостта ми са сред силните ми страни и успях да се впиша.

– Христо Стоичков е име, което всеки като чуе не само в България, но и в чужбина, знае кое е и какво е постигнал. Най-нормалното беше, когато застана начело на националния отбор, всички футболисти да го гледаме в очите и да изореш терена заради него. Беше страхотен мотиватор и винаги момчетата, които са играли с националната фланелка, са давали максимума от възможностите си.

– Имах два престоя в националния отбор. Единият беше при Христо Стоичков през 2004- 2006 г. А следващият, ако не се лъжа, е чак през 2013 г. при Любо Пенев. По-голям е този „прозорец“. Това си е избор на старши треньора, той носи отговорност как ще изглежда националният отбор. Решил е да подбере тези футболисти, преценил е, че аз не съм бил нужен на отбора в този момент. Няма лошо, важното е винаги тимът да върви напред. Лицето на отбора винаги е било по-важно от това кой е там.

– Доста съм го мислил. Мисля, че този момент скоро идва. Ако всичко продължава да е така, на 90% това ще бъде последният сезон в кариерата ми.

– Накъдето Господ каже. Сега започнах треньорски курсове за „А“ лиценз. Групата е перфектна – страхотни футболисти и хора сме. Това е пътят засега, пък ще видим занапред как ще се развият нещата.

 – Какъв е Георги Илиев извън терена?

– Може би хората, които са извън терена, трябва да кажат. Не мисля, че с нещо се различавам от това, което съм на игрището. Добър човек съм, който обича и уважава семейството си. За мен то е най-важно. Уважавам приятелите си, родителите. Хората около мен винаги са били най-важните. Респектът, който даваме на хората около нас, би трябвало винаги да е водещ.

– С три деца няма как да си зрител. Просто отговорностите и грижите по децата са доста големи. Естествено, че помагам, неизбежно е. Най-голямото удоволствие на един баща е да се занимава с децата си, да си играе с тях. Това е смисълът на живота лично за мен. Винаги е било уникално изживяване да съм около децата и семейството ми.

– При пет човека вече е доста голяма организация за почивки. Обичаме да посещаваме различни места и в чужбина, и в България. Независимо къде, важно е с кого си прекарал времето си и по какъв начин.

– Не, това е моят град. Тук се чувствам най-добре. Един камък си тежи на мястото. Никога не бих сменил Варна за живеене.

– Пожелавам си естествено здраве за мен и семейството ми. Няма по-важно нещо от това. Оттам нататък сам като човек можеш да си помислиш кое е най-важното за теб – естествено щастието за теб и семейството. Всичко друго са плюсове, които може сам да си избираш как да ги наместиш.