-
-
Бившият централен нападател и треньор на Левски Михаил Вълчев коментира пред „Тема Спорт“ поредицата от 4 победи на тима под ръководството на Славиша Стоянович. Той отчете кои са най-големите промени в играта и къде сините изпитват трудности.
Левски се справя добре в последните двубои. Отборът игра много добре през първото полувреме срещу Етър за разлика от второто. Сините както можеше да спечелят убедително, така и в крайна сметка да загубят точки. През първата част те играха бързо, а най-големите опасности идваха от Обертан и Кабрал, които направиха добри пробиви. Те са и играчите във форма в момента.
Това, което ми хареса, е, че Левски не гледа да разиграва безцелно топката в защита, а първата мисъл е, когато тя се отнеме, да се потърси свободно пространство за атака и почти неизменно следва пас в предни позиции, дебне се за възможност да се изведе някой от дълбочина.
Отделно от това отборът сякаш действа с по-голямо старание и агресия и вече започва да се избистря някакъв стил на игра с по-бързо вкарване на топката в противниковата половина. Все още обаче има залитане при пресирането.
Може би офанзивната игра в момента е повече за сметка на защитната. Трябва да се внимава, да бъде намерен баланс. Може би заради липсата му Левски показа съвсем друго лице през второто полувреме. Тогава може би отборът отпадна физически. Вследствие на това на терена настана хаос и бе позволено на Етър не само да вкара гол, но и да има положения, от които да изравни.
Хубаво е, че скоро има пауза в първенството и новият треньор Славиша Стоянович ще може да поработи върху тези неща. Прави впечатление, че при Стоянович почти всички футболисти вдигнаха формата си и това може би се дължи на правилна психологическа работа. Личи, че състезателите действат с настроение, а това липсваше при предишния наставник.
Забелязва се и друго нещо -Габриел Обертан все повече се превръща в незаменима част. Той вече е лидер на отбора. Умело дриблира, пробива и подава. Единствената му слабост е, че не може да вкарва. Но ако умееше и да бележи, щеше още да е във Висшата лига на Англия. Това, което върши, е много положително за отбора. Помага и в дефанзивен план.
Прероден е и Жерсон Кабрал, който в един момент си бе направо отписан. Той е остър футболист, има качества. Явно е трябвало да се смени подходът към него. Вижда се, че играе силно. Интересно ще е да видим дали ще може да бъде на терена, когато напълно се възстанови Паулиньо. Според мен трудно двамата ще играят заедно, въпреки че в края на мача с Етър се случи точно това – бразилецът бе на фланга, а Кабрал бе преместен зад нападателя. На тази позиция обаче се изискват по-други качества. Там е и по-гъсто, а на Кабрал му трябват пространства, за да пробива. Там е силата му.
Под ръководството на Стоянович отборът винаги стартира напористо. Левски действа агресивно и офанзивно и търси начин да вземе аванс. Има флангови атаки, центрирания, създава се суматоха и хаос в наказателното поле – така падат и голове. При Делио Роси това не се забелязваше.
Не бива да се забравя, че тимът все още не е срещал силни противници. Но победите са важни, трупат се точки и самочувствие. Емоцията не бива да бъде изпускана, сега е моментът да започне да се връща публиката на терена. Най-важно е постоянството – с него сините трябва да задържат лидерството.
Сега наред е мач със силен отбор като Берое. Такъв, срещу който трябва да се действа по-внимателно. Защото старозагорци умеят да използват пространствата, те са добър и балансиран тим. В такива двубои Левски трябва да се научи да взима своето.
