„Меридиан Мач“ стартира инициативата за идеалния отбор на 80-те години с мнението на легендарния таран на Левски Мишо Вълчев. Ето какво каза той за футбола тогава и как подреди своите идеални 11.
„Футболът беше много по-атрактивен, но, разбира се, не толкова бърз като сега. Във всеки отбор имаше по трима-четирима души, които можеха да играят успешно в Левски и ЦСКА. А Левски и ЦСКА пък бяха водещите отбори тогава и не даваха на провинциалните тимове да се намесват сериозно в борбата за първото място. Всички мачове бяха оспорвани извън домакинствата на двата гранда. На „Герена“ и на „Армията“ противниците идваха да загубят с по-малко. Навсякъде в провинцията обаче беше трудно. Стадионите бяха пълни часове преди да почнат мачовете. Публиката ни имаше доверие, знаеше, че ще бъде интересно. Всеки отбор си имаше собствен стил – по-добрите, разбира се, играеха по-офанзивно.
За Ботев (Пд) пък бяха много характерни контраатаките, които бяха овладели до съвършенство. Имаха и прекрасни изпълнители – като Зехтински, Наско Пашев, Коцето Костадинов, Георги Славков, преди да отиде в ЦСКА.
Моето поколение в Левски беше това, което прекъсна традицията да падаме от Ботев в Пловдив. Сега Левски и ЦСКА губят от посредствени отбори.
Другата разлика е, че в днешно време в първенството винаги има поне 5-6 слаби отбора, а тогава нямаше аутсайдери. Нямаше гостуване, преди което да си напълно сигурен, че ще биеш.
Това, което попречи на играчите от моето поколение да израснем още и да постигнем повече беше, че късно ни пускаха в чужбина. Започнаха да ни пускат, но не в най-хубавата възраст, а след 28-ата или 30-ата година. Мен ме хареса треньорът на Белгия Ги Тис, когато играхме с тях контрола в Брюксел и загубихме с 1:2, но тогава бях още млад и никъде не можех да ида. Пуснаха ме, като станах на 30.
Що се отнася до идеалния отбор, много е трудно наистина да се избира от толкова много големи имена. Ще сложа Наско Сираков таран, въпреки че той до 1986 година играеше по-назад. Слагайки го таран, освобождавам място за един халф. Там поставям Петьо Зехтински, който беше невероятен плеймекър. Разбира се, много бих искал да сложа Гиби Искренов отляво, но в тази зона не е редно да пропускаме Христо Стоичков. Нека, ако съм пропуснал някой, да не ми се сърди, но повтарям, че тогава големите играчи бяха много“, сподели пред нас легендарният таран на Левски.
Идеалният отбор на Михаил Вълчев: Б. Михайлов, Пл. Николов, Г. Димитров, Н. Илиев, П. Петров, Р. Здравков, П. Зехтински, Ем. Спасов, Цв. Йончев, Хр. Стоичков, Н. Сираков