-
-
Бившият футболист на Левски и на националния отбор Пламен Николов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Легендарният вратар коментира всички най-актуални теми в най-популярния спорт у нас.
– Пламене, благодаря ти, че прие поканата и гостуваш в „Код Спорт“! Ще говорим по много теми, но започваме със ситуацията в твоя любим клуб Левски. Вчера „сините“ завършиха наравно 2:2 като гости на Царско село – какво видя в играта на отбора на Левски?
– Много труден въпрос още отначало. Аз лично не видях много неща, които трябва да бъдат коментирани, като изключим червените картони, доста наивните грешки в защита, които продължават от доста време, допускането на лесни голове, допускането на такива от статични положения. Това не е само в Левски, а и в националния отбор, както и при участниците ни в европейските турнири. Като че ли това е едно заболяване в българския футбол. Единственото хубаво беше, че успяха да задържат резултата и да спечелят една точка с двама души по-малко на терена.
– Не е ли изненада за теб, че липсваше Николай Михайлов, капитанът на Левски?
– Не, за мен не е изненада. От доста време, може би от началото на календарната година Ники имаше проблеми с килограмите, според мен има още такива, които му пречат да бъде в топ форма. Не е достатъчно подвижен на вратата, не е достатъчно бърз в някои от ситуациите, може би това се насъбра в него. Нормално е ръководството, старши треньорът и треньорът на вратарите да търсят някаква промяна на вратарския пост. От една страна, да спадне напрежението в Николай, от друга, да се поддържа формата и на Ники Кръстев.
– Според теб има ли някаква промяна, след като начело на състава застана Славиша Стоянович?
– Ако трябва да бъда откровен, от Нова година насам няма никаква промяна относно играта. Продължава си в едно лежерно темпо, в едно русло, което на никога не харесва от привържениците на Левски. Надявам се, че и на ръководството не му харесва, но пък ситуацията в отбора е такава, че другата криза, не игровата, а финансовата, дава отражение върху психиката и на футболистите, и на ръководството. Не е това лицето на Левски, което искаме да виждаме. Много проблеми има в отбора, много футболисти не са и за този отбор. Тя нямат манталитета да играят в този отбор, нямат манталитета на победители.
– Ще успее ли Наско Сираков да овладее ситуацията? Финансовата криза, отделно и съставът не играе добре, както и ти спомена.
– Аз лично се надявам, че ще има успех, но времето тече неумолимо бързо. Минаха седем-осем месеца откакто Наско стана собственик на акциите на Левски и ситуацията не бих казал, че се е променила откъм добро. Продължават мъките относно финансирането на отбора, а не може да се разчита само на виртуалните билети, на фен магазина и на помощта на привържениците на отбора. Това може да стане на друго място. Засега в България този модел още не е сработил, дано някога, дай боже, да сработи. С членски карти, с билети и с артикули. На този етап трябват свежи пари, с които отборът на Левски да може да се съвземе от тази будна кома, в която е изпаднал.
– Виждаш ли полезен ход за Сираков, защото феновете желаят един съвсем различен Левски?
– Убеден съм, че и той го желае! Това, което в момента предлага отборът на Левски, не бих казал, че Наско може да го одобри и да го аплодира. Всички са притеснени от това нещо, най-много може би той. Искрено му пожелавам да намери полезния ход, защото той е човек, който не се предава. Но най-вероятно ще му бъде много трудно. Дай боже, да го намери!
– Не е ли малко странно, че юношите на „сините“ търсят развитие в други отбори?
– Не малко, доста странно е това нещо, но това е натрупано с години, защото доста знайни и незнайни чужденци бяха привличани в отбора на Левски. Хайде да не връщам много назад лентата, но в последните 6-7 години на пръсти се броят тези, които можеш да си спомниш и ти, и аз. Които са играли в Левски и са оставили някаква следа. Идват, контузват се, възстановяват се, пазаруват по моловете в София, съдят отбора, печелят някакви пари и всичко това е за сметка на тези деца, които от най-малки до юноши старша възраст са в отбора и знаят какво значи синята фланелка.
– Правилно ли бе Левски да продаде един от талантите си Станислав Иванов в Чикаго Файър?
– Не, за мен не, защото Чикаго не е отборът, който ще му даде развитие като футболист и като кариера. Колкото и Мейджър лигата да е на ниво, все пак модата във футбола се диктува от Европа, така че в Европа е мястото, където може да се реализира един футболист и да покаже спортно-техническите си качества. Друг е въпросът, че договорът му изтича другото лято и това също е един ход – цунгцванг, както казват шахматистите, нямаш правилен ход. Трябва да направиш нещо в този случай и Левски предприе хода да продаде Стаси, па макар и за някакви си 200 хиляди долара. Доста ниска цена, но все пак по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето. Но може би това е пропуск на старото ръководство. Винаги се казва, че всички негативи ги обира старото ръководство. Никога не може да допуснеш договора на един състезател да изтича след шест месеца. В големите отбори не се прави така. Когато 1,5 години му остане до края на договора, сядат и преговарят за нов. Не може да се случи това нещо – в последните два месеца – ноември и декември, ти да преговаряш с един футболист, на който договорът му изтича на 30 юни. Няма как да стане. Там също има и някакви проблеми с неговия мениджър – бившият футболист на Левски Джон Ингълс, който по една или друга причина има някакви други виждания.
– Защо се стигна до катастрофата на Лудогорец в Лига Европа? Шест мача и шест загуби…
– Този въпрос най-вече трябва да бъде отправен към ръководството и към треньорския щаб на Разград. Бяха привлечени доста футболисти, но явно класата на тези играчи е някъде между участието им в Първа професионална лига и в европейските турнири. Тези футболисти не са като онези футболисти на Лудогорец, които играеха с лекота в европейските турнири и с Лудогорец се съобразяваха доста отбори. Преди години мисля, че Лудогорец направи пет победи в групите, а сега не успяха да спечелят и точка. Един от трите отбора без точки в Лига Европа. Имат футболисти, но явно сработването все още им куца и затова се провалиха в европейските турнири. За мен това е провал, а най-вероятно и за хората в Разград.
– Не е ли малко странно как така съставът от Разград печели двубоите си в Първа лига, а в Европа се получи това?
– Не, не е странно. Качеството на футбола и самата игра са едни в Европа, а и отборите са по-силни и по-грамотни. Това говори за по-ниско ниво в нашия футбол. Изобщо като начин на игра още в началото на разговора казах, че се допускат елементарни голове не само от Левски. Лудогорец колко гола допуснаха от статични положения? Повеждат в резултата и губят – два мача стана така. Нямат психиката, тактическата дисциплина да спазват това, което им се казва.
– Защо чужденците треньори в Лудогорец не успяват? Последният пример е Павел Върба.
– Това е много интересен въпрос наистина. Като се започне с Бруно Рибейро, който стъпи накриво с Милсами, Аутори и сега Павел Върба. Въпреки че първите двама, които споменах, имаха в редиците си готов направен отбор и футболисти, които действително в Европа показваха зъби. Сега и Върба не успя. Явно не им понася въздухът в Разград или в страната.
– Съдийството – доколко мъжете в черно се явяват проблем за футбола у нас? Питам те, защото си сред хората, които сте дежурни делегати на първенствата в Първа и Втора лига.
– Да, тук правим разграничение – делегатът има едни задачи по време на срещата, а съдийският наблюдател – други. Ще кажа това, което виждам -действително в нашето първенство се допускат много грешки. Дори и вчера имаше такива на двубоя в София, преди това в двубоя между Левски и Арда, в Разград имаше грешки…
– Там се даде една засада, при която футболистът на Левски не беше преминал центъра.
– Недей така да говориш, защото един твой колега така каза, че има дузпа и стана беля… Действително се допускат грешки, но съм далеч от мисълта, че са умишлени. Напротив – неумишлени грешки, но те влияят по някакъв начин първо на резултата на някои от срещите, второ – влияят и на самите съдии, влияят негативно и върху Съдийската комисия, както и върху целия Футболен съюз.
– В медиите се говори за рестарт на българския футбол – мислил ли си какво трябва да се промени?
– То е измислено, аз няма какво да мисля. Една къща се строи от основите. Първо и най-важно, повтаряме го всеки един, когато излезе на някакво събитие, е детско-юношеският футбол. Да, до болка е познат, но не се прави нищо. Има доста школи, доста детски отбори, но повечето от тях не изкарват футболисти, а са матрица за пари, там се дават такси. Дори и парадоксът, който аз виждам – в някои от отборите детско-юношеските школи издържат първия отбор с всичките тези такси и се получава конфликт на интереси. Там трябва да има треньори, помощник-треньори, кондиционни специалисти, треньори за вратарите, както е в големите школи. Не всяко дете в школата ще стане голям футболист. Двама-трима да излязат от един набор и нещата ще се оправят.
– Нормално ли е да нямаме треньори на мъжкия и на младежкия национален отбор?
– Не, не е нормално. Дори и да са изтекли договорите, по най-бързия начин трябва да се събере ръководният орган – Изпълкома, да приеме отчетите на тези треньори, да се дадат предложения и да се мисли кой ще бъде треньор на мъжкия и на младежкия национален отбор. Квалификациите чукат на вратата, март месец има мачове. Значи още отсега трябва да има човек, който да мисли за този отбор, кои футболисти ще бъдат в разширения състав, да бъдат наблюдавани, да се види начинът, по който играят, да се следи тяхната спортна форма, здравословното им състояние, доста неща са. Така че закъсняваме.
– Защо всеки, който се докосне до представителния ни тим изгаря като факла?
– Връщаме лентата пак назад – задавам въпроса къде играят футболистите, които са викани в мъжкия национален отбор? Ние нямаме футболисти в големите първенства. Едно време имахме и в Англия, и в Германия, и в Испания. Дори след 2000 г. до последното ни класиране на европейското в Португалия имахме футболисти, които играеха действително в Западна Европа. А не в Източна и в Югоизточна Европа. Всичко идва от това отдолу да идват футболисти, които да бъдат трансферирани в големите отбори, да се докоснат до големите първенства, където действително футболът е футбол и се печелят и много пари, защото той е комерсиален. За да могат да пренесат този опит като дойдат тук и играят за честта на българската фланелка и за герба. Да направят така, че българският отбор да се възроди, който да може да побеждава, а не да се чудим как да направим една контрола с Гибралтар, за да можем да спечелим една победа и да завършим годината с успех.
– Какъв човек трябва да е начело на БФС?
– Човек, на когото са му ясни нещата до каква степен българският футбол е стигнал дъното. Човек – ръководител, който може да работи с хора. Когато трябва да се скараш, да се скараш, когато трябва да си строг, да го направиш. И там се спрягат доста имена. Конгресът беше отложен, трябваше да бъде декември, но предвид създалата се ситуация около вируса, най-вероятно ще се проведе края на февруари-март, може би април, нямам никаква представа. Това може да го каже комисията, която се е заела с организирането и провеждането на Конгреса.
– По-добре ли се чувстваш сега, когато си далеч от футбола? Не ти ли липсва тръпката?
– Е, аз не съм чак толкова далече. Не съм треньор, не съм ръководител, но съм бил и треньор, и помощник-треньор на младежите и в първия отбор, дори бях 2004 г. на европейското първенство като треньор на вратарите. После бях и старши треньор за малко, директор на школа, ръководител на Ботев (Враца). Сега само ходя дежурен делегат на срещите от Първа професионална лига, следя повечето двубои, коментирам някои от тях при твои колеги. Не съм се отдалечил много от футбола, следя всеки един двубой, доколкото имам възможност.
– Как ти влияе пандемията?
– Никак да ти кажа честно. Имам собствено мнение за това нещо, че има вирус, има такова чудо, както казват, но че е преекспонирано, надуто. Това нещо се използва за манипулиране на общественото мнение и на хората. Лично аз се опитвам да спазвам това, което е казано като мерки, въпреки че някои от тях са безумни.
– Например?
– Например този зелен коридор, който е от 8:30 до 10:30 часа в магазините. Забраняват на всички хора да ходят, пенсионерите над 65 години са там. Ела в 11:30 часа, влез в магазин да видиш – пак няма млади хора. Всички над 65 години са по цял ден там. Носенето на маски в парка, на „Витоша“, бяха затворени парковете и планината. Забранено е да се спортува, а казваме, че спортът е здраве. На мачовете няма публика. Хубаво, забраниха се двубоите с публика, но разрешиха тенис турнирът „София Оупън“ да бъде с публика! Е, не е ли парадокс това нещо? На Царско село – Левски колко човека ще отидат? 500 през седалка. А на тенис турнира има доста публика на затворено пространство. Тези неща малко ме дразнят. А иначе като се каже мярка, която трябва да бъде и е нормална, която предотвратява разпространението на вируса, да, съгласен съм, гласувам с две ръце и я спазвам.
