-
-
Легендарният футболист на Левски – Воин Войнов – сравни футбола през 70-те години с настоящия. Ето какво сподели той пред „Меридиан мач“:
70-те години бяха период, в който имаше много големи играчи, футболът бе много по-различен, по-атрактивен. Разчиташе се повече на индивидуалните качества, индивидуалните действия на играчите. Сега те са като машини, като роботи. Едно време например беше почти забранено на защитниците да преминават в противниковото поле. Сега половината мач са защитници, другата половина нападатели. Моето мнение е, че по наше време се играеше по-трудно. Единоборствата бяха страшни. По-твърда беше играта. Правилата бяха по-либерални и беше по-лесно за грубияните. Сега с децата и внуците гледахме наскоро стар мач и те бяха шокирани какви влизания е имало. И мен са ме ритали много, но сега за такива нарушения се показват червени картони, а тогава си бяха нормални. Имаше играчи като Джентиле, чиято цел бе да изплашат противника и да не му дадат да играе. Меси по наше нямаше да е това, което е сега. Той е велик играч, но през 70-те никой нямаше да му позволи да прави това, което прави, да си овладява топката. Щеше да има задача от другия треньор той да не играе с топката. И щеше лесно да се изпълнява, защото картони трудно се показваха. Повече носеше
емоция на публиката футболът едно време, може би защото хората по-малко гледаха чуждите първенства по телевизията. Иначе много неща сега са по-добре – терени, екипировка, топката, обстановка, сега щеше да е по-лесно за моите колеги от 70-те. Така мисля, макар че почти всеки говори с носталгия за своето време. Александър Шаламанов, например, ако беше на терена сега, щяха да го искат най-големите отбори в света. Дори и храната е друга, медикаментите за възстановяване са други. Ние играехме за по бира и три кюфтета. От бековете най-трудно се играеше срещу Цоньо Василев, Милчо Евтимов и Гошо Бонев.
В идеалния си отбор бих искал да поставя и Андрей Желязков, и Начко Михайлов, и Мони Симеонов, и Александър Шаламанов, но няма място за всички. Все пак Мони и Шами играха повече в предното десетилетие. Жужо пък бе най-силен 80-те, когато игра с Кройф. „Шестица“ слагам Божил Колев, който към края на кариерата си стана чист защитник. Паро Никодимов също бе много добър халф, но Колев беше по-комплексен. Божил можеше фал да ти бие, гол да ти вкара, включително и по-далечно разстояние.
