-
-
Емил Спасов е една от легендите на Левски и многократен шампион със „синия“ екип. Като специалист има огромен опит с подрастващите – бил е директор на ДЮШ на Левски, както и селекционер за националните юношески отбори. Пред Gong.bg Спасов анализира мачовете от втория кръг в efbet Лига.
„С най-голям интерес гледах гостуването на любимия Левски в Кърджали. Не останах очарован, защото и двата отбора искаха повече да не загубят, отколкото да спечелят. Навремето всички в Левски щяхме да се срамуваме от това равенство, а сега виждам радост. Което не ми харесва, но такива са реалностите и явно трябва да свикваме. По стечение на обстоятелствата сега много момчета получават шанс със „синята“ фланелка, но ако не го използват, бързо ще бъдат отпратени. В Левски никой никого не чака – това няма да се промени никога. Ако искат да оставят следа в отбора, сегашните играчи трябва да са готови да умрат на терена.“
„Много повече ми хареса двубоят на „Бълкарска армия“. ЦСКА победи, но реалният резултат беше 1:1. Вратарски гол в последната минута лиши Ботев Пловдив от точка. Отново Али Соу беше в центъра на събитията – и за хубаво, и за лошо. Лично аз много го харесвам, защото умее да се пласира, търси топката, креативен е, но голът му бяга. Трябва да набляга точно на това, да се усъвършенства пред вратата на съперника. Ще се получи, стига да го иска, както и да има кой да работи с него – независимо че вече е в зряла възраст. Истинско богатство е Тодор Неделев, показа го за пореден път. Всички идеи в играта на Ботев идваха от него. В голяма степен същото бих казал и за Тиаго Родригес, който много ми хареса – негови бяха запомнящите се пасове и удари в мача. Мнозина се учудват от постоянството в играта на Валентин Антов, но не и аз. Познавам го от 13-годишен, носеше капитанската лента в отбора до 15 г. Още тогава ми направи страхотно впечатление с трудолюбие и възпитание. Има голямо бъдеще, стига да не се главозамае. Същото се отнася и за Филип Кръстев от Славия.“
„На обратния полюс беше мачът Берое – ЦСКА 1948 – за мен лично скучен на моменти. Направи ми впечатление начина, по който се защитаваше отборът на Красимир Балъков – компактно, дисциплинирано и със самочувствие. И въпреки че домакините имаха превес в играта, трудно стигаха до голови положения.
