Със сигурност на доста хора в секторите Г и А не им е било приятно да видят любимия си „червен“ тим без нито един българин в състава за дербито с Левски. Корените на този факт са не само далеч назад в миналото, но и са дълбоко вкопани от цялостния начин, по който се управлява българския футбол в последните поне 20 години. На Гриша Ганчев и хората, които ръководят ЦСКА-София също не им е много на сърце да харчат толкова пари за Юга и компания. Реалността обаче е такава, че за най-добрите българи е трудно да се наддава с ЦСКА 1948, Лудогорец и Левски. Освен това дори и Тодор Неделев не е например от класата на Каули Оливейра и се вижда, че с него и Киро Десподов „чудото“ от Разград не е толкова страшно, както бе, когато бразилци като Марселинъо и Вандерсон задаваха ритъма в целия ни шампионат. Дори с грозен и на моменти изнервяш футбол настоящият състав на ЦСКА-София удържа първото място и за това имат принос именно тези чужденци, които успяват да проумеят доста неясните тактически разбирания на Саша Илич. И ситуацията, при която Станислав Шопов взе грешно решение при много обещаващата контраатака онзи ден, е илюстрация в подкрепа на все по-очевидния факт, че българските таланти още не са готови да правят разликата в големите мачове дори от нашето слабичко първенство. Ако трябва да се гонят наистина големи цели с бюджет на границата на разумното, българите към момента отпадат от уравнението. След тези в Лудогорец, може би най-добрите от тях са в Левски и се вижда, колко е трудно с тях да се стигне дори до квота за евротурнирите.
Истинският проблем на ЦСКА-София не е в това дали играят 11 или 9 чужденци в титулярния състав. По-драматичното е, че от всичките налични в момента футболисти, независимо от тяхната националност, не се виждат големи лидери. Това препъва отбора към голямата цел и това ще е най-важната причина, ако в края на сезона „армейците“ се окажат отново с празни ръце. С фигури като Ибрахима Гай, Гъргоров и Вальо Илиев, дори Велизар Димитров и Мораеш ЦСКА-София със сигурност щеше да успее да вземе и дербито с Левски и да има далеч по-големи шансове в предстоящите решителни битки с Лудогорец в последната фаза от сезона. Амос Юга някак не ни е достатъчен, а и профилът му не е като на човек, който може да реши мач в твоя полза. От другите от сегашният състав дори не може да поискаме да се доближат даже до това, което носеше за ЦСКА-София един Каранга. В настоящия състав момчетата се раздават и показват амбиция да направят още една стъпка напред в кариерата си, но им липсва и класа, и малко характер.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“