-
-
Левски ще привлече бразилски футболист по време на летния трансферен прозорец или поне такива са намеренията на треньорския щаб на клуба. Няколко дни в информационния поток се завъртя дясното крило Рафаел Билу, но дори и тази опция да не се превърне в реалност, то на „Герена“ ще пристигне играч от страната, завладяна от най-популярната игра в света.
Станимир Стоилов неведнъж е показвал, че обича да работи с футболисти от тази част на Южна Америка, а показателен е примерът с привличането през зимата на Уелтън и Цунами, които бяха в основата за силната пролет и спечелването на Купата на България. Мъри винаги е твърдял, че иска отборът му да играе красиво и нападателно, а не да се гледат резултатите. Това изцяло се отнася за тези играчи, които идват от Бразилия. В техния ген е заложено Jogо Bonito (б.а. – играй красиво), което им е веруюто, където и да се намират по света. Този тип футболисти носят магията и въображението във футбола и Стоилов иска точно такива играчи в своя тим.
Вече споменатите Уелтън и Цунами донесоха привкуса от Бразилия на „Герена“, но сега от Левски са на път да доведат 19-и играч от тази страна в клуба.
Да, много от тези, които ще изброим, не оставиха отпечатък в славната история на сините, но други винаги ще бъдат помнени от феновете. Работата с такъв тип играчи е специфична. Добре известно е, че те не са много податливи на дисциплина и много често обичат нощния живот, но Стоилов преди заминаването на сините за лагера в Боровец даде за пример именно Уелтън и Цунами, които останаха в България и се възстановяваха за първата официална тренировка на отбора. Други на тяхно място биха се прибрали. А това означаваше закъснение за началото на подготовката поради променени полети или някакви други причини.
Но да се върнем по-назад в годините. Първият играч, който пристигна на „Герена“ от Бразилия, бе Леонидас Ферейра, който дойде през 2000 година, но изигра едва три мача в евротурнирите и след загубата от Бешикташ с 0:1 в Истанбул в Шампионската лига напусна. По същото време при сините пристигна и нападателят Рожерио Гаучо, който спечели две титли с тима през 2000/01 и 2001/02, както и завоюва една Купа на България през 2002 година. Неговият принос за отличията бе минимален и след 28 мача и два вкарани гола напусна „Георги Аспарухов“.
Същото се отнася и за Уилям Батиста, който има златен медал през 2001/02 година, но само с един двубой няма как да бъде запомнен на „Герена“.
Не така стоят нещата с Марсело Вава, който дойде в Левски през сезон 2002/03 година. Нисичкият нападател веднага влезе във фолклора на феновете, а трансферираният от Беласица бразилец реализира четири попадения в 32 мача във всички турнири и спечели Купата на България през 2003 година.
Следващият играч от Бразилия, който дойде на „Герена“, бе Лусио Вагнер през 2003 година и прекара над седем години в клуба. Техничният ляв бек е бразилецът, който остави най-трайна следа в Левски. Той се превърна в знаков играч в синята приказка при Стоилов и се нарежда на 8-о място по мачове в евротурнирите за сините. Бившият национал на България изигра общо 177 двубоя, в които реализира 5 попадения за Левски, като в това време спечели три титли, две купи, участва на четвъртфинала за Купата на УЕФА и игра в груповата фаза на Шампионската лига.
Сините привлякоха и друг играч от Беласица – централния защитник Клаудио Диану, но той страдаше от контузия, след което не успя да навлезе в необходимата форма и дори не записа официален мач за сините под ръководството на Станимир Стоилов.
След участието в Шампионската лига Мъри взе бразилското трио Зе Соарес, Жоазиньо и Жеан Карлос. Първите двама оставиха трайна следа и след напускането на треньора. Соарес спечели последната титла през 2009 година за сините, а заедно с Жоазиньо бяха в основата на участието на столичани в груповата фаза на Лига Европа през следващата година. Последният изигра 106 мача за сините, в които реализира 16 попадения. Това лято се заговори за негово завръщане, но Стоилов каза, че разминаванията в стандартите сега са твърде големи. Не така стояха нещата при нападателя Жеан Карлос. Той бе на терена едва в 20 двубоя, в които вкара осем гола, след което напусна „Герена“.
През 2012 година двама бразилци се подвизаваха в Левски. Дошлият под наем от Славия Жозе Жуниор, който се представи на ниво, но не бе откупен от белите, и опитният Марсиньо, който имаше зад гърба си участие в Шампионската лига с екипа на кипърския АПОЕЛ Никозия. Но последният бе бледа сянка на играча, който бе наблюдаван, и тотално разочарова.
Феновете на сините едва ли си спомнят и присъствието в Левски на Рамон Лопес (2013 година) и Рафаел Бастос (2014 година) на „Герена“. Двамата тотално разочароваха, а вторият бе също със сериозна визитка и участие в Шампионската лига.
Четири години по-късно на „Герена“ пристигна последният бразилец, който остави трайна следа. Това бе крилото Паулиньо. Бразилецът изигра общо 97 мача във всички турнири, в които реализира 23 попадения, но така и не успя да спечели трофей със сините. В крайна сметка Левски го продаде в Близкия изток за добра сума. Горе-долу по същото време при столичани пристигна и синът на легендата Ривалдо – Ривалдиньо, но той просто носеше фамилното име на великия бразилец и нямаше никакви допирни точки с магьосника от златното поколение на Бразилия през 90-те и началото на новия век. Усмихнатият нападател изигра 14 двубоя със синия екип, в които успя да вкара само едно попадение, и то от дузпа при успеха над Ботев Пловдив с 3:2 на „Герена“.
Преди идването на Уелтън и Цунами в Левски имаше още един бразилец – Луан Виана. Но попитайте някой фен на сините дали изобщо си спомня как изглеждаше нападателят. Той бе вечно контузен, а лошият му начин на тренировки му позволи да изиграе едва един двубой – загубата с 1:2 от Лудогорец в Разград през 2018 година.
Пред Станимир Стоилов има много примери за лоши трансфери на бразилски играчи в Левски, като те са повече от успешните, но при него са именно тези, които донесоха и най-големите успехи на сините през новия век. Мъри отлично знае това и е готов отново да се довери на играч от страната, където футболът е религия./ „Тема спорт“
