-
-
Левски изигра вече два официални мача през годината, в които спечели 4 точки. Съперниците бяха изключително подходящи дори за пълен актив от 6, но от Велико Търново „сините“ си тръгнаха само с една. Малко преди това бе взета победа над Монтана на „Герена“ с 2:0, която във всички други епохи от историята щеше да бъде отчетена като задължителна и рутинна. При сегашното състояние на отбора обаче тя е нещо, което носи радост и въздишки на облекчение.
Разбира се, освен точките, това, което много интересува всички, обичащи Левски, е играта. След ужасната есен хората жадуват да видят някакво подобрение, някакъв живец, някаква стъпка напред. След само два изиграни мача дотук със сигурност е прекалено рано да правим крайни и генерални оценки. Някои неща обаче са видими и е добре да се отбележат.
Първо – отбраната е тотално променена. Не можем да кажем, че двете сухи мрежи срещу Монтана на „Герена“ и Етър на „Ивайло“ се дължат на новата защита. Още повече, че критерий за Левски трябва да бъдат много по-силни опоненти, при цялото ни уважение към тези два клуба. Отделно в първия мач за пролетта отбраната не бе на 100% подменена в сравнение с есента, а само на 25%. Единственият нов играч в нея тогава бе Ребин Сулака, докато във Велико Търново влязоха още трима дебютанти – Файсал Рерас и Драган Михайлович бяха халф-бекове, а Начо Монсалве бе един от тримата централни защитници, заедно със Сулака. Единственият останал от преди зимата в тази линия бе Живко Атанасов. В този състав Левски никога не бе играл и беше нормално да станат грешки. Такива имаше, особено при Начо Монсалве, но „сините“ имаха късмет, че Етър не се възползва от тях.
Засега двете сухи мрежи могат да свършат работа по отношение на самочувствието на играчите. Но истинските тестове тепърва предстоят, а сработването е въпрос на време. По-важно е обаче колко дълго ще е то. Специално Михайлович, май се е ориентирал най-бързо в обстановката. Дали заради балканските си корени и манталитет или заради нещо друго, не е много ясно, но той изглеждаше най-активен и адекватен в отбраната на „сините“ в Търново.
В атака Славиша Стоянович разполага с достатъчно опции. Продажбата на Робърта, ако ще се случва, би трябвало да е въпрос на часове, защото прозорецът затваря в края на февруари. За върха на атаката „сините“ имат освен него Билал Бари, Стивън Петков, Валери Божинов и Илия Димитров. Не е ясно последните двама доколко сериозно влизат в сметките, но е факт, че са налице. Робърта и Стивън Петков са доказани футболисти. Те обаче трудно биха могли да бъдат критикувани, защото топката много рядко и доста трудно достига до тях. Те са зависими от хората в средата на терена и най-вече от вътрешните халфове. А в центъра на „сините“ им липсват идеи, което засега е най-големият проблем в играта им. Мартин Райнов си върши много добре работата в дефанзивен план. Но и той, както и Илия Юруков и Симеон Славчев, е по-скоро разбивач. Трудно им е да организират играта и да дават необходимата доза креативност, от която нападателите да се възползват.
Надежда за Левски обаче има. И тя може да стане реалност през април. Тогава се очаква в игра да се завърнат братята Цоневи. От тях могат да дойдат така нужните идеи и импровизация в средата на терена. Те са играчи с въображение, хъс и самочувствие – такива, от каквито отборът има крещяща нужда сега. Не е ясно като се върнат в каква форма и какво състояние ще са. През есента обаче доказаха, че могат. Особено Борислав, който бързо демонстрира, че може да бъде дори лидер на този отбор. Важно е и какво ще стане с друг от тези, които сега стоят в запас – Андриан Краев. Той също е добър футболист и може да допринесе за по-добрата физиономия на Левски.
А дотогава твърде вероятно е „сините“ фенове да видят в още няколко мача немного привлекателна игра. Все пак те са срещу съперници между 6-о и 11-о място и могат да бъдат спечелени и от този състав на „сините“. Сега предстои среща с ЦСКА 1948 (значително отслабен без Камбуров), следват Ботев (Пд) вкъщи, Ботев (Bp) навън и Славия на „Герена“. В тях най-важното нещо ще са точките. За играта май ще трябва да се почака още…
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
