-
-
Мач за историята, спечелен от Левски. Това е равносметката от случилото се в съботната вечер веднага след официалното откриване на новопостроения стадион „Христо Ботев“. Преди началния съдийски сигнал на Никола Попов пловдивчани получиха символичен ключ за съоръжението. В суматохата обаче те сякаш го бяха изпуснали и той бе попаднал в ръцете на гостите.
Огромно шоу на трибуните и малко за отбелязване на терена. Отчетливо се видя разликата между целенасочената треньорска работа и стратегията „да извадим всичко на витрината“. От едната страна бяха сините, събрани си в този вид от Станимир Стоилов, а сега тренирани вече от Елин Топузаков, а от другата безброй чуждестранни млади и уж талантливи играчи, за които най-важна е личната статистика, а не толкова отборното представяне. Затова и Левски се яви на „Колежа“ с добре водени записки, а Бруно Балтазар бе като студент на изпит без заверено упражнение.
В наелектризираната атмосфера гостите излязоха така, сякаш бяха отишли в задния си двор. Действаха уверено, разиграваха продължително, опитваха да наложат волята си методично и сякаш казваха на съперника – емоциите ви са в повече, от тях нищо няма да произлезе. До 15-ата минута Левски имаше толкова полуситуацийки, колкото в предишните два двубоя (б.а. – ЦСКА-София (0:0) и Берое (1:0)), взети заедно. Тимът на Топчо стоеше предимно в противниковата половина и се чувстваше комфортно. Просто защото на фона на противниците сините халфове Филип Кръстев и Андриан Краев са като професори в центъра на терена. Първият свърши доста работа и в дефанзивен план и се опитваше да бъде мотор и на нападенията. Вторият не направи най-добрия си двубой, но присъствието му се усещаше – не даде на Мертенс и Eтo’o да пият вода.
В защита през първите 45 минути тимът на Елин Топузаков бе толкова сигурен, че вратарят Пламен Андреев спокойно можеше да напусне голлинията и да отиде да раздава автографи на сините фенове. В тази зона се очакваше да зейне пробойна след контузията на Хосе Кордоба. Нищо подобно не се случи. Макар и по-бавничък, Ван дер Каап се чувства перфектно до Сонко Сундберг. Нидерландецът няма бързината на съотборника в лазарета, но пък е много, ама много по-школуван. И с две изяви през първата част го доказа – едната на фланга, другата дори в противниковата половина.
Какво предложи Ботев срещу организираната игра на противника? Три самостоятелни пробива на Траоре. Бърз като светкавица, но също толкова и егоистичен, и разпилян, нападателят на канарчетата неизменно завършваше сам соловите си акции. Така правеха и колегите му в предни позиции. Всеки бе сам за себе си, никой за другия. Затова и логично отборното имаше предимство пред индивидуалното.
До 30-ия метър пред противниковото поле Левски знае какво и как да прави. След това идват проблемите му. А това не е никаква новина. Затова и до края на полувремето резултатът бе нулев, а наелектризиращи моменти липсваха.
Почивката бе необичайно дълга, а под звуците на „Tunderstruk“ на АС/DC имаше и светлинно шоу. Всъщност наред с всичко друго в неординарния мач отборите трябваше да се справят и с необичайната ситуация загрявките им да отиват на кино, защото играта се прекъсваше от факли и димки (б.а. – не се игра половин час
между двете полувремена, което със сигурност е било проблем). И все пак някой трябваше да бъде „ударен с гръм“ (б.а. – както пеят австралийските рок динозаври). При единствената ситуация, в която Ботев скри топката на съперника, Бароан от два метра стреля в десния стълб. А секунди по-късно след поредната груба неточност в отбраната на домакините Рикардиньо се записа в историята като първия футболист, отбелязал гол на новия стадион. Същият този централен нападател, който едва тогава за първи път в мача овладя първа топка и я прати в мрежата. Бразилецът продължава да бъде енигма. Рядко влиза в комбинации, не умее да печели изсипани към него подавания, всичко това събрано в термина „муха без глава“, но пък в Тракийската низина му върви. Вече има 4 гола на сметката си, като всичките са в този регион – освен на „Колежа“ вкара 2 на Хебър (2:0) в Пазарджик и 1 на Арда (3:0) в Кърджали.
Като цяло Левски бе с една идея по-опасен от предишните два двубоя. Но общо взето, тимът стои с няколко метра по-назад, отколкото при Станимир Стоилов, малко по-бавни са и разиграванията, агресията също е намаляла.
В Ботев пък всичко е на съставни части в кутия от конструктор, но няма кой да ги сглоби, дори и след четене на указанията в листовката. Липсите и в двата тима са видни. Това обяснява защо едните ще треперят дали ще се докопат до Европа, а другите дали няма да се окажат забъркани в битката за оцеляване.
И все пак първата страница на историята на „Колежа“ бе написана от Левски. Което след тези катаклизми на „Герена“ не е малко. Сините остават в летописите на изпитано в годините противоборство. Това обаче не е достатъчно, за да се брои сезонът за спасен.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
