-
-
Много малко хора допускаха, че Левски тази пролет ще финишира като главен герой във филма „Неочаквана ваканция“, защото безвремието от миналото лято, като че ли бе вкарало в тотално отчаяние привържениците. Синият пролетен терминатор обаче напълно заслужено се радва на моментите, в които излиза на терена, за да се забавлява, без изобщо да мисли за точки или пък елиминации. И, разбира се, напълно обяснимо футболистите ядосват треньора си. Станимир Стоилов може да е отличен специалист, но това с отпускаето в края на сезона при мачове без точков натиск е трудно контролируемо дори за най-големите световни наставници.
На практика след спечелването на Купата на България сините имаха пред себе си два мача от категорията „афтър парти“ и на първия от тях онзи ден на „Овча купел“ изконсумираха половината време. По стечение на обстоятелствата се случи така, че Левски нямаше как просто да си разцъква топката 90 минути с пасове по ширина, защото насреща бе отбор, който умее да играе така наречения правилен футбол. Със Славия на Загорчич не можеш да си ваканцуваш, ако трябва да използваме модерна напоследък нова българска дума. Телевизионните камери в един момент показаха отблизо треньора на сините да казва на свой футболист: „Какво играеш, на почивка ли си дошъл?“. Откъдето и да го погледнем, в Левски наистина нямат право да са във ваканционно настроение в тренировъчния процес и в мачовете, защото на практика си получават заплатите от привържениците и не е редно да ги подвеждат с несериозно отношение. Но пък от друга гледна точка стресовите мачове през пролетта изцедиха и емоционално, и физически футболистите. От разпасана команда преди септември миналата година – до стегната и устремена войска в момента, това наистина е много кратък период от време и метаморфозата си дава своите леки изкривявания накрая. Само Билал Бари с малки изключения си е същият. Изключенията са няколкото гола, които отбеляза. Иначе и преди, и сега той е безкрайно отдаден, надъхан като никарагуански бунтовник и способен да изтича поне 180 минути и да поиска веднага да почне трети мач. Пресира и комбинира, но не вкарва, формата си му е същата. При другите има отклонения, но за радост на Стоилов не са едновременни. Ако някой се изключи от скорост временно, другите компенсират.
Излизането от форма на един или двама играчи не се отрази генерално на представянето на тима. Да, наясно сме, че Стоилов не е от мнозинството от колегите си, които лягат и стават с точки и класиране, а държи това да е съпътствано с игра, каквато на него му се иска. И благодарение на треньорската му работа това на този етап се получава. Идеята му явно е единайсетте титуляри в комплект да доиграят последните мачове не с ваканционно поведение. Още в първия си ден той се закани да затвори чалгаджийницата и го стори до 15 май, когато тя отвори в буквалния смисъл, за да се почерпят играчите след спечелената купа. Вероятно на сутринта за кратко е отворила и шкембеджийницата, пак буквално, ако сред играчите е имало осъмнали.
Ако трябва да се върнем сериозно на темата, генерално погледнато, Станимир Стоилов точно сега може да си прави безболезнени експерименти. Дори срещу Лудогорец той има 90 минути боево време, в което да опита нещо, което ще му бъде полезно занапред. Ясно е, че поради крайно ограничения избор той не може да прави голям на брой експерименти като смяна на схема в движение, като вътрешни въртележки – като примерно Георги Миланов на фланг, зад нападателя или опорен халф. В неделя Стоилов ще има още един, последен шанс в боева обстановка да направи някакви други ротации, защото след това идва трудното, както самият той се изрази.
Желю Станков/ „Тема спорт“
