-
-
Левски вече е в търсеното състояние наоколо да не се говори за дългове, селекцията да е към края си и феновете да чакат следващия мач без свити сърца. Довечера на „Герена“ никой няма да заеме седалката си, хапейки устни, и няма да се притеснява от въпроси от рода на – днес ще бием ли.
Без да поставяме под съмнение подхода на Ботев Враца към двубоя и класата на тима, но това по стечение на обстоятелствата се явява просто следващият съперник на Левски, който по волята на програмата трябва да излезе на терена и да загуби от сините.
Обречените да умрат те поздравяват (древноримското Morituri te salutant). Точно тази роля трябва да изиграят футболистите на Тодор Янчев в София довечера и въпреки че те със сигурност не са съгласни да им се връчи тя, в един момент вероятно няма да имат избор. Левски е в положение изобщо да не задава въпроси, защото предварително знае отговорите. Някои съпътстващи дребнотемия като липсващи футболисти изобщо не се поставят на дневен ред. Това да не е Николай Костов. Сега Станислав Генчев, без изобщо да се замисля, обяснява оптимистично, че има решение в главата си. Може би треньорът на сините не е имал точно такава конкретна цел, но с излъчването си той създава доста благоприятна среда около отбора, а оттам – и в клуба. Това, че евентуално би му се наложило да промени схемата, да пусне някого, дори и от новите, на непривичен пост, той го поднася като детска игра. Широкият мащаб на мислене обаче трябва да доведе и до такива действия, а оттам и към положителни резултати. Самият Генчев е наясно, че няма друг път към трайния успех. Не всеки може да получи предложение от Левски и който е приел един път, няма право на шикалкавене, на прекалено умуване и увъртане. Той видимо дава признаци на човек, който обича напрежението, а за Левски това е задължително и дори ако всичко е цветя и рози, е необходимо изкуственото му създаване. На „Герена“ няма кой да те чака да обясняваш, че търсиш спокойствие и да посочваш външните фактори.
Относно играта – на този етап може би не е уместно да се прави напречен разрез на игровото поведение и постановка на Левски от първия мач. Важи обичайната застраховка, според която новите не са аклиматизирани, линиите не са събрани, звената се напасват. Важно е, че всички са доволни и гледат смело напред, а паралелно с това излизат и новини от финансовия сектор с положителни полюси. Дълговете падат като есенни листа и нищо че липсва сводка на оставащите задължения по пера, хората вече имат право да говорят за живота на клуба след спасението. Подхвърлят се някои идеи за нов стадион, средства за селекция не липсват, в този аспект се действа пестеливо и разумно и в този ред на мисли е съвсем резонно да се очаква продължителна безоблачност над стадион „Георги Аспарухов“.
Няма откъде да се появи проблем, дотам я докараха сините. Къщата изглежда добре подредена, феновете купуват билети и се надъхват, критиките са сведени до минимум и в Левски са длъжни да използват момента. Очи радостни, джобове пълни, весело е, хубаво е и отвсякъде се чува музика. Много рано е да се говори за гребена на вълната, но този път, макар и без европейско участие, има достатъчно поводи за еуфория.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“
