-
-
На последния Изпълком на БФС в точка „Разни“, в която винаги минават както периферни, така и съществени казуси, бе разгледан въпросът за телевизионните права. И „на тъмно“ е одобрено решението да се поднови контрактът със сегашния притежател на правата. В БФС сигурно имат мнение по темата, идеята е дали могат да вземат самостоятелни решения, защото става дума за пари. И то за доста пари.
Телевизионните права е тема, която е доста деликатна, но понеже ситуацията е близо до затворен цикъл, в медиите, които са част от тази система, въпросът няма да бъде повдигнат. Очакват ни напарфюмирани информации как всичко е цветя и рози и как българските клубове едва ли не разчитат само на тези пари, за да правят футбол.
Решенията в точка „разни“ не попадат и в официалните съобщения за централата, които се обявяват след всяко заседание. Интересен факт е, че на последното не е бил дискутиран въпросът с провеждането на извънреден конгрес на БФС след отлагането на този на 7 юни, защото вероятно е имало доста по-важни неща за решаване. Телевизионни права, спиране на първенството във Втора лига, за да влезе безпрепятствено един отбор и да се обявят нови членовете на елитните юношески групи без всякакъв критерий.
„Футбол Про Медия“ е носител на правата за излъчване за още една година. Фирмата е собственост на Кирил Домусчиев, който притежава и телевизията, която излъчва първенството. Същият е член на Изпълкома на БФС и има влияние при взимането на важните решения във футболната централа. Освен това негов е и футболен клуб Лудогорец. Така в цикъла се въртят едни финансови обеми, които се контролират от един и същи команден център. Той прави и програмата на мачовете и, общо взето, всичко е една затворена система в предприятие, което реализира печалба. Това се казва да застанеш и на входа, и на изхода.
Защо се дава зор за продължаване на договора, година преди да изтече валидният? Идеята на компанията е да сложи ръка на правата за още 5 години, считано от 2021 година.
Риба се лови в мътна вода, а в момента ситуацията е точно такава. БФС на практика е в безтегловност, защото е с временно ръководство, а членовете на Изпълкома уж са с подадени оставки, но се събират периодично и все пак вършат някаква дейност. При нова управа на БФС не е ясно кой как ще реагира на проблема с телевизионните права, а и Кирил Домусчиев може да не попадне в следващия Изпълком.
Мътната вода се образува и от двата водещи клуба. Левски с пресен нов собственик, който си има достатъчно проблеми. В ЦСКА-София също текат интересни събития. В пловдивските Локо и Ботев са на вълна стадиони. В следпандемичната обстановка всеки си има своите ежедневни проблеми както от спортно-техническо, така и от финансово и организационно естество. И изобщо най-влиятелните традиционни клубове в момента не са на вълна телевизионни права. Колкото пари им дадат – толкова. Важното е да им ги плащат навреме. Обаче не е точно така, а и не трябва да е така.
Водата не е бистра и по отношение на телевизиите, които биха се включили в някакво евентуално наддаване за правата. bTV очаква финализиране на сделката с чешкия милиардер Петер Келнер. БНТ плаща дългове и на пазара просто няма да има някакъв реален съперник на сегашния притежател на правата, ако договорът бъде подновен в близките седмици.
За тези, които умеят да четат между редовете, вече е ясно, че Левски има идеи да поведе своеобразен бунт срещу неадекватното заплащане на телевизионните права. Наско Сираков намекна нещо в този аспект, когато се заяви като кандидат за собственик. Онзи ден се разбра, че на „Герена“ вече имат план за конкретни действия.
Нека малко си поиграем на цифри, с уточнението, че обемите и стойностите са приблизителни. Като правим уговорка, че нивата с ЦСКА-София са идентични. Именно червените миналата година пратиха ултимативно писмо до БФС за преразглеждане на договора за правата. Причината – четворен конфликт на интереси в контракта на централата с фирмата носител на правата – „футбол Про Медия“. ЦСКА-София доказа с данни от Търговския регистър, че Кирил Домусчиев управлява Лудогорец като участник в Първа лига и Купата на България, държи телевизионните и рекламни права на първенството чрез своята фирма „Футбол Про Медия“ и е собственик на излъчващата първенството „Нова Броудкастинг Груп“ и четвърто – член е на Изпълкома на БФС. Договорът за тв правата е подписан на 9 февруари 2015 година и важи за всички сезони до 2021-а.
Ако приемем, че абонатите на спортния пакет на Диема са около 500 хиляди, а повече от половината от тях си плащат заради българското първенство, можем да прогнозираме, че Левски и ЦСКА-София имат телевизионен електорат от по 100 хиляди привърженици. Ако се съмнявате в тази логика, приемете следния факт – последният финал на Шампионската лига е имал по-малък телевизионен рейтинг от последния мач Левски – ЦСКА-София. И то говорим за свободен срещу платен канал. Или казано грубо – бай Кольо предпочита да гледа Живко Миланов и Петър Занев, отколкото Мбапе и Салах. Емблематичен случай бе преди години, когато у нас нямаше мач заради скандал, а по същото време вървеше Манчестър Юнайтед и Ливърпул. И какво се гледаше? Разбира се, българският цирк.
Левски има 13 домакинства за един сезон, плюс 5 плейофа и да сложим 2 мача за купата – това са 20 мача на година. Ако десет процента от общия брой абонати на платените канали са готови да си плащат, за да гледат само мачовете на Левски, това са 50 хиляди човека. Струват ви се много? Не забравяйте, че преди 10 години, 11 хиляди сини потребители за часове се регистрираха на сайта на Калмар, за да гледат гостуването на Левски, и си платиха по 5 евро. Тогава онлайн системата на шведите се срина, защото бе надхвърлен капацитетът от 10 хиляди потребители на сървъра и те върнаха парите на българите.
Така че 50 хиляди абонати за домакинствата на Левски е съвсем реална прогнозна аудитория. Да речем, че те са готови да плащат по 2 евро или 4 лева на мач, това са 200 хиляди лева. За 20 мача на година това са 4 милиона лева. А в момента сините получават около 500-600 хиляди на година от настоящия държател на телевизионните права. Ами само за една година, при адекватно пазарно присъствие, само от излъчване на мачовете си, Левски може да изчисти дълга към НАП, че дори да остане и някой лев за други нужди. Добре, хайде нека са на половина абонатите и парите – нерде 500 хиляди, нерде 2 милиона.
Грубите и неофициални, но напълно реални сметки важат и за ЦСКА-София, който има същата голяма телевизионна аудитория. И понеже настоящите собственици на двата клуба са приятели, могат да насочат усилия да използват статута си на грандове, за да извлекат финансови ресурси от излъчване на домакинските мачове. Ясно е, че сини и червени, наред Ботев и Локо Пловдив, както и примерно Берое, ще срещнат съпротива от скромните клубове, които разчитат на телевизионните пари. Но те реално имат малка аудитория. Това разпределение обаче не почива на законите на пазарната икономика. Сега е като в плановия пазар – да има за всички.
Миналата година ЦСКА-София се опита да направи нещо като тих бунт, защото договорът трябва да се преподписва преди всеки сезон, но усилията им бяха доста бързо стъпкани, като червените се предадоха в последния момент. Сега обаче може да получат и подкрепата на Левски. А без подписите на тези два отбора просто договор няма как да има. Както и телевизионни предавания. Защото няма кой да гледа „дербитата“ на Лудогорец с Царско село.
Във всяка по-малка лига, където има големи клубове, те са приложили принципа да вземат голяма част от правата. Първи го направиха Селтик и Рейнджърс. Така че Левски и ЦСКА-София има откъде да черпят опит.
