Левски като клуб вече е спасен! Липсата на пари и дълговете към НАП не могат да се сравняват с мощта на отприщената енергия

- -

Прегракналите гърла на левскари, които всъщност не са били на мач. Тежките глави след „синия“ празник в курортите у нас, в Гърция и по целия свят. Разтърсващата емоция от спонтанната радост, с която фенове на Арис в Coлун поздравяваха българската група журналисти, останала да нощува край Бяло море и след двубоя на „Тумба“, както и сведените погледи на привържениците на ПАОК и смиреното им отношение към нашия импровизиран празник… Всичко това, което трудно се предава с думи, е най-ярката илюстрация за истинската стойност на постигнатото от Левски. От „синия“ футболен гранд на България и по-специално от Станимир Стоилов – човекът, върнал към живот цели поколения левскари. Човекът, сложил чудотворен мехлем върху дълго кървящите рани на безверието, отчаянието и ожесточението.

Отстраняването на ПАОК се равнява по най-големите успехи във великата история на клуба. Не защото солунският гранд е реално съпостовим с Аякс или Щутгарт в качеството му на шампион на Германия, а заради момента, в който дойде и неизмеримото значение за „футболната увереност“ и „футболното самочувствие“, което дава на играчите. Така Мъри формулира факторите, които заедно с тактическата дисциплина предопределят онези чудеса в най-великата игра, за които хората говорят с десетилетия.

И моментът е точно такъв – чудесен!

Категорично може да заявим, че и в двата мача срещу ПАОК това лято Левски игра като голям отбор. „Сините“ не просто се възползваха от трудностите от текучеството в селекцията на противника и ранния етап от сезона, в който се изправиха срещу него. Те тотално го надиграха в тактическо, физическо, а и в техническо отношение. Реално допуснаха пред вратата си не повече от 2-3 изработени същински голови положения, а от своя страна и в двете срещи, при малко по-класна ефективност, щяха да стигнат до унизителен разгром над ПАОК.

Хладнокръвието, концентрацията и самочувствието на играта на Левски в защита срещу този толкова атакуващ опонент са сравними с най-добрите образци на българския клубен футбол в евротурнирите. Към това се прибавя и светкавичната и на моменти пробождаща с хирургична точност атака, при това на повече от адекватна за съвременните стандарти скорост. И когато това се прави от състав дебютиращ в подобна компилация на голямата сцена, с малко време за обиграване и развиван при изключително тежки организационни и финансови условия, наистина можем да говорим за героизъм. И то такъв, способен да бръкне в сърцата и на мнозина, за които „синята“ футболна идея бе твърде слабо мъждукаща светлина в тунела на разочарованието.

Извадено от контекста на двете празнични нощи, които срещите с ПАОК осигуриха, всичко това е гаранция, че Левски като клуб вече е спасен. Никой от факторите в неговото управление още дълго няма да смее да го признае, но това е факт. Малкото пари в касата и притискащите срокове за поредните плащания към НАП не могат въобще да се сравняват с мощта на отприщената енергия. А тя е провокирана от любов и гордост и тези силни емоции са призмата, която може да я превърне в унищожителен лъч за всичко, изправило се на пътя й.

И за да не звуча прекалено патетично, сега е моментът да се противопоставя дори на самия Наско Сираков. След двубоя на „Тумба“ той отговори, че цената на футболистите се определя не от него, а от тези, които искат да ги вземат. Може и да е така, но е важно точно обигран играч като него да помогне за промяната на едно закостеняло впечатление в българския футбол. А то е, че Левски не умее да продава достатъчно скъпо. Наясно съм с изключенията в това отношение и с наистина впечатляващите сделки от последните 30 години. Но е време за нови хоризонти. Време е за управление, чиито стратегически цели надхвърлят сроковете на комунистическите петилетки.

Време е за пионерство, но в духа на строителите на Новия свят, не на ония, които ни кичеха с червени връзки.

Изключително важно е след показаното до момента Левски да не се изкушава от първите оферти за Уелтън, Кордоба, Сундберг, Ван дер Каап, Бари и Роналдо. Защото с работата си в последните месеци и Станимир Стоилов, и тези, които му помагаха, не искаха просто да се докажат или излъскат като имидж пред някого. Те работеха в името на кауза и това придаде не просто смисъл, а огромна тежест на делото им.

Людмил Христов/ „Мач Телеграф“