-
-
Започваме от главата за краката, посягайки към теория на конспирацията. Ако преди седмица Левски все пак бе привлякъл Мартин Райнов, той в събота вечерта щеше да е в стартовия състав на сините, откъдето трябваше да липсва Антони Белмонт. Който пък респективно нямаше как от пейката да ритне топката във вратата на Душан Перниш. Райнов обаче си игра за Берое, а френският полузащитник, който е в игра по стечение на обстоятелствата заради късното привличане на Вашчук, я ритна и сигурно ще има претенции да е в стартовия състав на сините и в следващия шампионатен мач. Пък ако Белмонт не я беше вкарал, сега на топа на устата на привържениците на Левски щеше да е Буш, който няма как да излезе от графата на яловите нападатели поне докато е футболист на Левски. Веднъж на пет мача нещо му върже и това е. Но на Левски такива като Буш са му излишни и в най-добрия случай трябва да са резерви. Един с Б – Белмонт, втори с Б -Буш, и още един, на когото няма смисъл да му споменаваме името. Добре де – Белаид. Ето тези тримата с Б на практика лишават Левски от сериозна конкурентоспособност този сезон. Или поне до зимата. Или поне до спешното намиране в движение на някой нападател свободен агент.
От Берое със сигурност се очакваше повече. Колкото и да въртим и сучем, за клуб със стабилно финансиране, добри футболисти и способен треньор трябваше да видим нещо отгоре. Не че Берое игра слабо на „Герена“, но като че ли можехме да видим някакъв бонус като тактическо поведение на отбора. Примерно – ясно е, че
от месец насам Левски атакува от първата минута
а тези пространства трябваше да бъдат използвани по-добре от старозагорци. Може би липсата на опит и манталитет в отбора е ключът от бараката. Ако Берое не придобие малко повече смелост, язък за понаучения отбор, за подредения футбол и за качествените футболисти. Като сме на тази тема – добро впечатление прави Вандерсон. Особено през първото полувреме левият бек на сините Иван Горанов изпита доста трудности срещу бразилеца от Берое, който вършее по десния фланг на старозагорската атака, но е със силен ляв крак. Да, ясно е, че Александър Томаш много добре си е начертал етапите на развитие на отбора и не иска да прескача стълби, но му липсва агресия точно срещу такива съперници на чужд терен.
Да си дойдем на думата. Миналия сезон на „Герена“ Томаш измъкна абсолютно заслужена победа. Но при предишния треньор мачовете на сините започваха с домакински прием, колкото и абсурден да е този термин, когато говорим за футбол. А сега при новия наставник още в началото виждаме традиционния домакински натиск. Вече категорично се забелязва революция в главите. И при футболистите, и при запалянковците. Габриел Обертан, тази странна и неусмихваща се птица, вече видимо прави разликата. То контрол над топката, то движение без топка, то подавания, то финтове на скорост, само ударите му куцат, но сега поне вече по-рядко го е страх да шутира. Ще бъде интересно, когато Паулиньо влезе във форма, как от състава ще излезе Кабрал, който малко се поразсърди при смяната, на кого на мястото ще е Вашчук и изобщо Славиша Стоянович има да решава проблема с дисбаланса в селекцията, наследена от Делио Роси. Кондиционното наследство се заличава постепенно. В последните 15-ина минути Левски
не се огъна под напора на Берое за изравняване
А съвсем наскоро във Велико Търново сините бяха почти грохнали накрая. Хайде да не го определяме и това като революция, но вратарят Полачек скоро не се е разминавал с топката, не я е изпускал и в интерес на истината срещу Берое направи един-два впечатляващи плонжа. Явно и новият треньор на вратарите е по-добър от физкултурника на този пост в италианския щаб.
На този етап не е необходимо, а и няма да е реално, Левски да бъде обливан във фонтан от суперлативи. Революцията в главите е очевидна, щом над 7 хиляди зрители отидоха на „Герена“ на мач с възможно най-късен начален час и накрая пяха и скандираха с усмивки, значи отборът си заслужава дори още по-голяма подкрепа. Пропуските в организацията на играта обаче няма как да бъдат заличени лесно. Но Славиша Стоянович по най-добрия начин добута нещата до широко анонсираната миниподготовка през следващите 2 седмици. След което почват по така мачовете.
А Берое е длъжен до следващите 3-4 кръга да се държи плътно зад челната тройка. На този етап старозагорци няма да имат потенциал, а и манталитет да се намърдат трайно между първите три отбора. Недостатъците се изчистват трудно. Узряването на един отбор не само като игра, но и като самочувствие е труден и дълъг процес. Може би чак през следващия сезон Берое може да трансформира сегашните три водещи отбора в Биг фор, или Голямата четворка.
Желю Станков/ „Тема спорт“
