-
-
Лудогорец се измъкна невредим и след второто си домакинство срещу национален футболен гранд. Така поне по резултати изглежда, че разградската хегемония остава незастрашена, а осмата поредна титла е въпрос на време. По този начин звучаха наперено и изказванията от щаба им след мача. Ние сме най-добри, каквото и другите да правят – това бе лайтмотивът.
Случи се обаче нещо съвсем различно
И това не е само в главите на някои, които искат Лудогорец да не е шампион. За сведение тези някои са 99 процента от футболната общественост. Истината е, че хегемоните можеха да бият с разлика, но можеха и да загубят. При това за втори път в рамките на месец, след като са водили с 2:0. Е, Левски не е Леверкузен и не успя да сътвори исторически обрат. Но през второто полувреме на мача сините буквално премачкаха именития си съперник и по едно време топката в прекия смисъл вървеше по голлинията.
Иначе големият сблъсък започна с пълно превъзходство на домакините, които в рамките почти на цялото първо полувреме демонстрираха фирмения си футбол. И, общо взето, дадоха отговор на въпроса, който вълнуваше Славиша Стоянович – колко голям е напредъкът на Левски. Никакъв, ако базата е първите 45 минути. А нещата можеха да станат катастрофални, ако Кабаков бе измъкнал червения вместо жълтия картон от джоба си за провинението на Цветкович. Както и трябваше да стори, ако наистина е топсъдия, за какъвто се смята. Първото полувреме, общо взето, бе демонстрация на всички кадрови дупки в Левски – слаб вратар, борбени, но неграмотни крайни защитници, фигуранти като Белмонт в средата на терена и център-нападател, който тича безцелно. Дори големият Обертан пипна само три-четири пъти топката. Отсреща Натанаел просто разкъсваше плячката като гладен тигър. Играта на Лудогорец се получаваше като по ноти. И дори във въздуха бе увиснал въпросът – защо по дяволите си тръгва Пауло Аутуори?
И от тези позиции и резултат 2:0 стартира второто полувреме с нова порция феерични изпълнения на лудогорци и с нов фрапантен пропуск на Кешеру. И към 55-ата минута на терена се появи от нищото нов син тим. С бързина, динамика, комбинативност Левски срази Лудогорец. Дойдоха и головите положения, падна и единственият син гол в мача. В тези минути се видя отчетливо, че разградската футболна машина е амортизирана.
В момента, в който
противникът постигна сцепление
цялата игра на Лудогорец се разпадна. Моторите на Дяков, Марселиньо, Кампаняро изгаснаха напълно. Видя се, че Натанаел и Сисиньо са много силни в нападение, но доста немощни в защита. А те по дефиниция са защитници. „Старецът“ Моци премина на режим „хвърляйте телата“ с отчаяни шпагати и още по-отчаяни симулации. А напред просто осветлението бе изключено. В тези минути се видя, че Левски ще има още две години един голям футболист в редиците си. Обертан може и да не вкарва голове, но е цар на паса. Цар е да динамизира ситуациите. И когато той нарисува цялата голова картина, дори дърводелец като Костов може да вкара гол. Влезе и Нуно Рейш, който занули цялата средна линия на Разград, която и без това изнемогваше. В крайна сметка Левски показа, че Лудогорец не е неуязвим и в България. Щом може да го направи Цюрих, защо да не могат да го сторят и българските клубове. Лудогорец вече е колос на глинени крака. Това не е отбор, който може да изиграе равномерно 90 минути. Лудогорец тотално страда от липса на свежест. И спасява положението на магия, това е изводът. Симулациите в края на мача бяха показателни колко ниско по стълбицата е слязъл доминаторът.
Лудогорец победи и ЦСКА-София, и Левски в първата част на редовния сезон. Но предпоставките за нови победи не изглеждат толкова добри. След месец и нещо предстои мач на „Армията“, а пролетта може да ни донесе революция. Можем да се надяваме, че най-накрая форматът на първенството ще се уплътни с интересен финален спринт. И последните мачове през месец май ще бъдат на живот и смърт.
Левски е във видим възход и заслугата за това е изцяло на Славиша Стоянович. В Сърбия той спря хегемонията на Партизан, в България има всички предпоставки да го направи с Лудогорец. Засега е важно, че вкара парата в синия влак. Ако реши и някои кадрови проблеми, като с вратаря, пътят към първото място ще бъде отворен. Сърбинът говори умно и точно след мач, без никакви клишета. Видно е, че чете футболната книга, без да срича!
През седмицата стана ясно, че Марк Бата ще ни освободи от присъствието си. За съжаление не можем да се освободим от присъствието на неговите подопечни. Най-добрият български съдия по международна ранглиста показа нагледно какво е наследството на Бата.
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
