-
-
Минусови температури и лек, но леден и бръснещ вятър – такава бе метеорологичната обстановка в неделя вечер в София. Струва ли си на такова време да отидеш да гледаш любимия тим, при това в мач, в който се допуска по-скоро да загуби? Със сигурност това са се питали доста фенове на Левски. А тези, посетили „Георги Аспарухов“, не са съжалявали. Защото видяха отбор, който ги стопли с представянето на терена и победа над разградския хегемон.
След показаното в контролите в Турция, а и у нас, сега сините далеч надхвърлиха очакванията. Явно е, че по време на подготовката отборът е търсил собственото си „Аз“ с помощта на новия треньор Хулио Веласкес. И е на път да го открие – тоест, да е наясно какъв иска да бъде, като наред с това точно по този начин да бъде възприеман и от околните, а не само да е силен в собствените си представи. Определено в края на есенния дял имаше разминавания в това. Предишният треньор Станислав Генчев виждаше едно, докато масата – съвсем друго. Да, точките бяха налице, но играта я нямаше… Точно такава бе аргументацията за треньорската промяна на шофиращия джипа си Наско Сираков пред неколцина наобиколили го привърженици на първата за годината тренировка на сините.
„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“, са казали хората. Е, срещу Лудогорец Левски сам си помогна. Защото нови хора имаше единствено край тъчлинията, но не и в стартовата единайсеторка.
„Птица без криле не лети“, обичаше да припомня приживе легендата на сините Сашо Костов. Е, с новия треньор такива имаше. А отборът направи отличен полет, въпреки че такъв бе чакан от съперника. Но за да е възможен той, Левски първо обезвреди най-силните оръжия на Лудогорец – крилата… От там бе предотвратено и допускане на ситуации, при които централните защитници да увиснат, както се случваше безброй пъти през есента, но сега липсваше. И защитата, която минаваше за най-колебливото звено, направи така, че за цял мач орлите да отправят един-единствен точен шут, при това от дузпа, оформила крайното 2:1…
Левски бе дързък, импулсивен и грамотен. И се възползва по отличен начин от надменността на гостите, които гледаха сякаш очакваха сините сами да се бият. Дори и подходът на треньора им Игор Йовичевич бе такъв – заложи на по-дефанзивен състав с Дуарте, вместо Камара. Шампионите явно залагаха на картата – ще ги поклатим, а те сами ще сбъркат. Нищо подобно обаче не се случи.
Всъщност домакините не се разклатиха. А заслуга за това имат и играчи, които в края на есенния дял на кампанията се бяха превърнали в ябълката на раздора. Джавад ел Джемили показа, че влезеш ли му под кожата, може да ти достави удоволствие, като разкъса всяка отбрана. Станалият прословут със системата си Станислав Генчев искаше да го изгони, а за довиждане заяви, че ръководството се е застъпило за играча, а не за него. На „Герена“ в неделя вечер, според вижданията на бившия наставник, не трябваше да бъде и Евертон Бала. Да, той все още остава загадка, макар срещу Лудогорец да игра на коронната си позиция ляво крило. Какво обаче повече можеше да искаш от бразилеца, след като именно той центрира за първия гол, а след това сам отбеляза втория и накара „Герена“ буквално да се тресе от позитивни емоции?!
В радарите влезе и Мустафа Сангаре, който се бе пуснал от хорото в края на 2024-а. Французинът показа отлично движение и излизаше на ситуации. Пред него се отвориха две чисти положения, но по завършващите удари се видя ясно и защо не е трансфериран срещу добра сума тази зима.
Срещу Лудогорец се видя, че Левски е запазил добродетелите си от есента. Отборът е подготвен отлично кондиционно. Като в тази насока дори е направена крачка напред. Най-добрата новина е, че сините продължават да вкарват от стандартни ситуации – първият гол дойде след корнер. Очевидно е, че ще продължат да тероризират противниците при статичните положения. Но вече няма да разчитат единствено на тях. Защото е видно, че има сериозно игрово развитие, при това не само заради трансформацията на постройката от 3-1-4-2 на 4-2-3-1. Старият Левски разчиташе на еднотипно изнасяне на топката, влизането в противниковата половина на централен защитник, който да я изрита на другия фланг, а от там тя да бъде вкарана в пеналта. Новият тим разполага с повече опции. Да, слабостите в халфовата линия все още ги има. В нея преквалифицираният Цунами и Патрик Мислович понякога задържаха повече от необходимо топката и не се осмеляваха често да пробват да изострят играта. Но този процес ще отнеме повече време. А и това е зоната, в която тепърва ще видим нови играчи – като за начало влезлите като резерви Георги Костадинов и Асен Митков.
Промяната в Левски е факт. Но все още е далеч моментът, в който да кажем, че отборът е преживял голям вътрешен катарзис. Затова и футболистите не трябва да вирват носове. Защото като нищо гостуването в Пазарджик може да се окаже по-трудно от сблъсъка с Лудогорец. Хебър е воден от Бруно Акрапович – а неговите тимове са „криви“. Наред с това на „Георги Бенковски“ е пълно с нови попълнения. И Веласкес и екипът му няма да са напълно наясно какво могат да очакват. Разградчани бяха прочетена книга, но съботният съперник не е. Затова и при столичани не бива да има грам отпускане или подценяване.
Левски все още е далеч от феноменален – така Веласкес описа тима през първото полувреме срещу Лудогорец. Но пък без съмнение е станал по-интелигентен – така определи играта на тима испанецът през втората част. Предстои да видим още колко метаморфози ще претърпи, за да стане такъв, какъвто иска да го вижда испанецът.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
