-
-
Първото „завъртане“ на отборите в елита приключи с 13-я кръг. Всеки вече е играл с всеки и моментът е удобен за отчитане на някои факти и тенденции. Специално при Левски и Петър Хубчев правят впечатление две интересни неща, свързани с резултатността на тима.
Първото от тях досега се е случвало само в три от предишните 70 сезона – а именно това, че Левски бележи по-често като гост, отколкото у дома. На „Герена“ „сините“ се разписаха 13 пъти в efbet Лигата досега (малко над 48%), а като гост – 14 (малко под 52%). Такова нещо през 21-ви век не се е случвало.
За последно е имало такъв феномен доста отдавна – преди 59 години. Все пак трябва да се отбележи и това, че от 13-те изиграни шампионатни двубоя до момента, гостуванията бяха с едно повече от домакинствата – 7 срещу 6. Доста и от визитите бяха на софийски отбори. Но това не променя чак толкова много фактите, че навън за момента попаденията падат по-лесно. По всяка вероятност обаче това ще се промени още при следващото домакинство срещу Дунав. С него мачовете на собствен и чужд терен ще се изравнят, а ако „сините“ се разпишат само веднъж срещу русенци, тогава вече головете ще се изравнят.
Досега единствените три първенства, в които Левски е вкарал повече като гост, са през сезоните 1959/60, а преди това и през 1957 и 1950. И тук обаче трябва да се отбележи, че в две от тези три първенства – 1950 и 1959/60, половината от клубовете в „А“ група са столични и доста от гостуванията реално са символични.
Що се отнася до самия Петър Хубчев, трябва да кажем, че и при него има прогрес. Сегашният му отбор има значително по-добра резултатност от предишните два. Когато той беше треньор на Славия, „белите“ бележеха средно по 0,9 гола на мач, а докато бе в Стара Загора, Берое имаше показатели около 1,3 средно на двубой. Левски бележи средно малко над две попадения на мач, което е отлична резултатност за всеки сериозен отбор. Ако тя се запази в тези граници до края на сезона, отборът едва ли ще падне под второто място. За да свали Лудогорец от върха обаче, ще трябва не просто да се напъне повече, но и да покаже нещо специално.
