-
-
Да правиш каквото трябва, а да става каквото ще – това във футбола винаги е работело, освен в моментите, когато се налага да направиш нещо достатъчно интересно и налудничаво, но в същото време и рисковано. Точно така винаги Гуардиола се проваля в стремежа си да спечели Шампионска лига с Ман Сити – в най-важните мачове пробва нещо откачено, което обаче не сработва. Неговият, така да се каже, последовател Станимир Стоилов обаче няма ресурс да прави такива отклонения, мащабите са много различни. Треньорът на Левски е принуден да повтаря до откат това, което може, особено при условия на ограничен потенциал. Мачовете на сините понякога изглеждат като учебни игри, само че без прекъсване за корекции и даване на указания. Повторенията в боева обстановка обаче са досущ като тези през седмицата и засега това носи успех на тима на Мъри. Изключения, разбира се, че има, и едно такова бе в последните минути в Солун, когато явно Левски не искаше да поема и най-малка доза риск да се втурва напред в преследване на победата. Залогът явно бе прекалено голям и елиминирането на ПАОК трябваше да бъде вързано в две-три кърпи.
След това сините се върнаха в своята си матрица, апогеят на която видяхме в неделя вечерта срещу Пирин. А междувременно в Малта имаше по много от същото с леки отклонения с оглед на спецификата на двубоя с Хамрун Спартанс. Там Левски пак си почна както си обича – с положение в първите минути, след това пак реална възможност и пълен контрол над топката в сериозна част от времетраенето на мача. И тук трябва отново да обърнем вниманието на липсата на класа, особено в атакуващ и най-вече в завършващ план. И в Малта, и с Пирин крилото Уелтън няколко пъти показа, че е крило, а не реализатор. Бързо се забравя, че новите сини любимци всъщност в голямата си част са безплатни попълнения със скромни заплати и благодарение на така наречената треньорска работа на Стоилов на сцената имаме един приличен отбор. Не е необходимо да се сипят прекалено количество суперлативи, защото по скалата на Мъри това наистина не е нищо повече от приличен отбор, съставен от футболисти, които доскоро не бяха играли на такова ниво пред гореща публика. Но пък тези футболисти явно много добре развиват качествата си и пасват на матрицата. Спомнете си последните минути в Малта – Левски всячески търсеше победата, но по своя си начин. Много други отбори биха прибегнали до традиционното изсипване на топката в наказателното поле на съперника, а там – каквото стане. Сините обаче си я подаваха по земя, превзеха пространство и си направиха атака все едно, че е в средата на първото полувреме, без припряност и импровизации.
Срещу Пирин дори на моменти човек би си помислил, че Левски действа праволинейно и с оглед еднотипната съпротива на съперника Стоилов всеки момент ще направи нещо откачено, ще извади нещо от торбата с резервните планове, защото стената не пада и не пада. Треньорът обаче явно безкрайно много си държи на правилото – да прави каквото трябва. Ясно е, че това правене понякога ще завърши със ставане каквото ще във вариант без отбелязан гол във вратата на противника. В нито един момент обаче тимът не излиза от тактическата рамка и изсипвания и някакви хаотични заграждания явно са забранени и такива заповеди не се издават от треньорския щаб. Благоевградският тим видя още и още от същото, докато накрая не хвърли бялата кърпа, а твърде вероятно е да гледаме още такива мачове на „Герена“, като със сигурност и ще има „междинни резултати“ от 5:0 над Спартак Варна и 1:0 над Пирин. Играта и поведението обаче ще са такива, каквито ги иска треньорът, който, изглежда, е решил всеки път да прави само това, което трябва. А да обясняваме, че това са хората в съблекалнята и клубът не може да си позволи да вземе по-високо ниво футболисти, няма смисъл. Сегашните ще продължат да си бачкат на матрицата до второ нареждане, каквото не се задава на хоризонта, защото, така или иначе, разнообразието се постига с още много тренировки. А треньорът вече каза, че не му се иска да прескача етапи на развитие.
Желю Станков/ „Тема спорт“
