Както казват репортерите в Турция тези дни към треньорите на Левски – „не можем да не ви попитаме“, така ще стартираме и ние. Когато се опитваме да направим разрез на спортно-техническите промени тази зима, не можем да не вметнем, че влияние ще има психологическият момент, свързан с кризата на върха при сините. При първото закъснение на заплатите ще има недоволни, ще има „болни“ и нищо от това, което е планирал и осъществил на лагера Петър Хубчев, няма да е същото.
От Турция се произведоха няколко новини. Някои са сложени на масата и се виждат с просто око, други надничат зад ъгъла и още не са официализирани, но като цяло е положително намерението на треньора за направо осезаема промяна. Първата е, че Левски се е изнесъл с поне метър и половина напред. Това означава, че целият пакет от линията на защитата до линията на нападението се е отдалечил от вратаря Миятович. Или нека не сме толкова категорични, през по-голяма част от мачовете сините се стараят да са по-изнесени. Като вносител на този закон можем да впишем Симеон Славчев. Новото попълнение засега се очертава като този, който измества от единайсеторката Мартин Райнов. Славчев по „длъжностна характеристика“ има афинитет да действа по-напред. А това е, защото, когато е там, знае какво да прави. Не че на Райнов не му се иска да го прави той, но когато е по-напред, в повечето случаи не знае какво да прави. И обикновено се обръща назад и подава, или пък прави пас настрани. При Славчев отиграванията напред са по-голям процент, затова той се задържа по-трайно там и затова като цяло тимът е по-изнесен. Което ни зарежда с очакванията, че напролет Левски ще е с метър и половина по-напред и с идея и половина по-атакуващ тим. Симеон има по-добра техника, по-добър поглед и по-смели решения в завършваща фаза.
Очевидно и нескрито бе желанието на треньора да подмени и другия вътрешен полузащитник. Поради една или друга причина, най-вече става дума за пари, Левски не успя да вземе и двата варианта чешки халфове. Какво би станало с тима при наличието, да речем, на Хушбауер, само можем да гадаем, но идеята е била сините да разполагат с едно ниво по-добър тандем в сърцевината на терена. Кали Тиам, изглежда, с всеки ден се отдалечава от вероятността да подпише нов договор. Дърпа се на предложения от ноември-декември, а при финансовата неяснота от януари-февруари, както казват от трибуните – направо го пиши бегал. Интересно е докога Тиам ще е на терена и дали в течение на сезона Хубчев постепенно ще го изкара. И кой точно ще бъде поставен там – Нуно Рейш, който по визитка е дефанзивен халф, или Райнов. Казусът зависи и от това как ще се развият събитията в централната двойка защитници, която към този момент е сведена до един сигурен човек в лицето на Холмар Ейолфсон. Явно в тези две звена ще ставаме свидетели на сътрудничество на разменни начала, както казват по новините.
Напред Спиерингс, изглежда, ще е първи избор. Вижда се, че нидерландецът има трески за дялане и ще трябва време, докато Петър Хубчев го накара да играе изцяло по негов вкус. Но нивото му е по-така от на Мазурек и Нашименто. Спиерингс е по-комплексен играч. А от дотук изброените футболисти можем до очакваме през пролетта Левски да вдигне сериозно числото в таблицата под компонента „удари към вратата“.
С обратния знак е прогнозата ни за този компонент относно фланговите играчи в преден план. Паулиньо трудно може да избяга от образа на лигав, несериозен, мек и непостоянен бразилец, който прави по едно полувреме на месец. Твърде малко за претенциите му, заплатата му и финансовата тежест, която агентите му сложиха на клуба. Два-три сполучливи финта на мач и две центрирания, едното от които е загадка за всички – Петър Хубчев никак не се радва на тази гледка, но, както се казва, няма друг за тази позиция. Здравко Димитров показва раздвижване и понеже на десния фланг стана доста задръстено, той може да е алтернатива на Паулиньо отляво. Както се казва, привлеченият от Септември играч има накъде да се развива и какво ново да даде на тима. Опасяваме се, че Паулиньо няма да успее да надскочи себе си и Хубчев няма да го търпи много.
От другата страна Стаси Иванов е все по-неспокоен. Хубаво е да знае, че положението му на проектонационал изобщо няма да тежи, когато треньорите определят стартовия състав. В Турция Стаси не е убедителен за сметка на Насиру Мохамед. Което пък е следващата зимна новина. Есенното разочарование от Швеция изглежда сякаш е тунингован и на контролите действа като истински футболист, който не краде всеки месец по 25 хиляди евро от касата на клуба, а си ги заработва. Прогнозата ни е, че през пролетта ще виждаме Насиру Мохамед по-често в игра. Или пък поради тази надвиснала опасност Станислав Иванов ще си върне формата, а защо не и нещо повече.
Напред като че ли има най-малко въпросителни. Първи избор е Роберта, битката за първи избор като резерва ще е между Алар и Станислав Костов. Австриецът в края на сезона ще се върне в Рапид и сигурно няма да е най-мотивираният нападател на света. Двамата могат да бъдат пробвани в някои мачове и зад нападателя като алтернатива на Спиерингс, но това вече е сферата на евентуалностите.
Накрая пак правим уточнението, че с оглед създалата се ситуация, на терена нещата ще зависят от това как точно и по какъв начин ще продължи финансирането на клуба.