4 победи и 2 загуби, при голова разлика 6:4. Това са сухите цифри от мачовете, които изигра Левски по време на зимната си подготовка. „Сините“ не успяха да отбележат гол само в един от шестте двубоя, а в цели три не позволиха на противниците си да се разпишат. А, да не забравим, тимът от „Герена“ успя да бие Олимпия Любляна. Това си е доста престижно за отбор, който от 1994 година насам има проблеми с този съперник. При това доста болезнени. Но да минем нататък.
Победите бяха постигнати над два отбора от Словения, един от Полша и родния Спортист. Загубите пък дойдоха от Домжале и Сараево. Трябва да отчетем също, че тези мачове бяха дебютни за Славиша Стоянович в подобна обстановка. През зимата на 2019 година той не дочака контролите по време на лагера в Агия Напа, след като бе заменен с Георги Дерменджиев. Бившият селекционер на Словения използва 29 играчи. От тях осем излязоха за пръв път със синята фланелка: Звонимир Микулич, Ребин Сулака, Начо Монсалве, Фейсал Рерас, които бяха привлечени в отбора, както и юношите Пламен Андреев, Николай Арахангелов и Асен Митков. Последният все още е на 15 години. Към тях трябва да прибавим и Дилън Джордж, който бе чакан като манна небесна, но бе като призрак срещу Спортист.
НОВИТЕ
Селекцията до този момент бе насочена изцяло върху постовете, където Левски изпитваше най-голяма нужда. Вратарят Николай Михайлов, който бе подложен на сериозна критика през есента за някои от допуснатите попадения, се сдоби със сериозен конкурент в лицето на Микулич. Хърватинът стартира кошмарно, но след това влезе в час и показа, че Ники трябва по-сериозно да погледне на нещата, защото на никой титулярното място не му е дадено даром. Сулака набързо се превърна във водеща фигура в защитата на тима, а заявки за такава роля имат още Монсалве и Рерас, стига да влязат по-бързо във форма. Луи Нганиони и Дилън Джордж пък изглеждат като евтин вариант, ако не изпадне някъде нещо по-добро до 28 февруари, и подпишат максимум за 1500 евро при условие, че ще спят в общежитието.
СХЕМИТЕ
Левски стартира с 3-4-3, която Стоянович бе принуден да използва, след като се завърна на „Герена“ заради липсата на кадри, свързана с контузии и заразени с коронавирус. Постепенно обаче треньорът премина към 4-4-2, която се оказа доста по-удачна за отбора. Присъствието на двама нападатели пък компенсира липсата на плеймейкър или халф с по-офанзивни функции. Андриан Краев, който загатна, че може да играе такава роля, се оказа поредната медицинска грешка, която допускат на „Герена“. И той ще отсъства дълго време, както братята Боби и Ради Цоневи, с чийто травми през есента изчезнаха и идеите в играта на „сините“. Още срещу Сараево се видя, че отборът няма вариант Б, когато предварителните планове се объркат.
ЗАВИСИМОСТИ
Ако нещата в отбрана изглеждат по-добре, то същото не може да се каже за другите зони. Особено, ако се стигне до продажбата на Найджъл Робърта. Без него „сините“ са, меко казано, беззъби. Нидерландецът вкара три от шестте попадения и стана водещ голмайстор в проверките. Но още един факт се набива на очи към това негово постижение. Останалите три гола паднаха докато той бе на терена. Нито веднъж Левски не се разписа, след като Найджъл бе заменен. Не е тайна обаче, че Робърта е с един крак извън „Герена“. Собственикът Наско Сираков е готов на тази жертва, за да осигури два месеца спокойствие за отбора във важен момент – финалните мачове от плейофите, независимо в коя част от таблицата ще попадне отборът. От своя страна, Славиша Стоянович бе ясен – Робърта трябва да остане, иначе става лошо!
ПРЕДСТАВЯНЕТО
Затова писахме още през миналата седмица преди контролата със Сараево – подготовката за Стоянович ще започне от нулата, след като „сините“ се завърнат в България. Първо в Хърватия футболистите бяха в стерилна среда, където мисълта им бе насочена само върху тренировките и контролите. Всеки се стара да изпъкне колкото може. Това важи най-вече за младоците Мартин Петков, Марин Петков, Патрик-Габриел Галчев, Ивайло Найденов. Събудиха се също Илия Юруков, Найджъл Робърта и Симеон Славчев. Дотук добре, но още тогава прогнозирахме, че на „сините“ ще им е трудно у нас, защото повечето им съперници отдавна са им хванали цаката – влез в ролята на умряла лисица и изведнъж захапи. Именно това се случи срещу Спортист, макар „сините“ да излязоха сухи в този мач, но в първенството ще е друго. На хърватска земя противниците им бяха други – отбори, които излизат за победа, а не да излъжат по някакъв начин съперника си. Здравко Димитров пък опита да влезе в обувките в Паулиньо, но се оказва, че са му доста неудобни в момента. Неслучайно Стоянович си призна в неделя, че няма ясен състав за домакинството на Монтана в Деня на любовта. А това вече е притеснително. Вижда се също, че в този вариант Левски лесно излиза от релси, когато не показва агресия и концентрация при пасовете, а само така може да се компенсира липсата на идеи.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“