-
-
Левски отпадна 6eзславно от турнира за Купата на България от Хебър. Направи го в своя си стил – нелепо, комично, а може да употребим и по-тежки думи. След фиаското в Пазарзжик вече е сигурно, че най-рано до май 2025 година нов трофей в клубната витрина няма да има. Когато има провал и то голям, трябва да има причини и виновници, които да си поемат отговорността. Ясно е, че футболистите няма как да бъдат заобиколени и вина трябва да има и в тях. Но по-голямата е другаде. Защото тези футболисти ги видяхме вече, че могат. Повечето от тях са се справяли в Европа с противници като ПАОК, а само преди три-четири месеца елиминираха два съперника в Лигата на конференциите. При това съвсем прилични – Шкупи и Апоел Беер Шева. А след 170 минути игра срещу Айнтрахт общият резултат беше равен и чак в последните 10 минути на мача във Франкфурт „сините“ рухнаха. Играта също беше добра и се харесваше на привържениците. Това са реални факти, които трябва да се оценят. След като мачовете в Европа обаче свършиха, започна и стремглаво спускане надолу, а оттогава отборът играе все по-зле. Това в Пазарджик преди два дни бе черешката на тортата. Ситуацията, при която Пламен Андреев нокаутира с топката Жереми Петрис, е една прекрасна илюстрация на това, в което се е превърнал клубът – пълен хаос и абсурдни неща на терена и извън него.
За това, че отборът върви надолу, безспорно голямата отговорност е на треньора. Николай Костов отдаде фиаското в Пазарджик на липсата на колектив. За да няма колектив, винаги основната причина е треньорът. Щом той не успява да овладее ситуацията, значи някъде греши. Самият Костов се скъса да повтаря, че до момента никой не е надиграл Левски, а същевременно отборът губи толкова много точки, означава пак, че отговорността е негова. Когато един отбор е надхитрен и излъган, виновен е треньорът. И тук не става дума за чисто футболните разбрания на Костов. Те вероятно не са лоши, защото и с него Левски изигра силни мачове в началото на сезона. Големият треньор обаче, освен добър тактик, трябва да е и силен психолог. Може би затова Мауриньо 6еше и е считан за номер 1 в професията. А именно, защото е великолепен тактик и супер психолог. И знае в коя ситуация как да подходи към играчите и да изстиска максимума от тях. Тези на Левски са много далеч от своя максимум. И това се отнася за всички или почти всички. А щом сме се уверили, че футболистите имат възможности, но не ги показват от доста време, вината пак е на треньора. Далеч сме от мисълта, че в Пазарджик Левски не искаше да победи. Напротив, футболистите много искаха. Видя се и при бурната радост след гола на Уелтън. Защо обаче Хебър бе по-добрият колектив на терена, както самият Костов отчете? Освен да го констатира, трябваше да обясни и защо е така и колко голяма е неговата „заслуга“ това да е така.
Има една хубава българска поговорка, която гласи че, „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава“. В случая не е Костов лудият, че е треньор на Левски, защото той не се е самоназначил. Крайно време е поне на треньорския пост в Левски да не се правят експерименти. И да се назначават само треньори, които поне някъде в кариерата си са успели да постигнат нещо голямо. Дори не е задължителното това голямо нещо да са титли и купи. А просто да е постигнал много повече от това, което му позволява ресурсът, с който разполага. Костов веднъж беше в Левски и не се представи добре, беше в Ботев Пд и пак не постигна нищо особено. Кариерата му в Русия, Украйна и Казахстан също не е изпъстрена с успехи. С други думи – нямаше никакви основания да се очаква, че ще успее точно в Левски и то от втория опит. Няма да бъдем черногледи и трябва да му признаем, че в Европа надмина очакванията. Левски се надскочи и мачовете с Айнтрахт бяха абсолютният максимум. В България обаче тимът вече е аут от турнира за Купата, далеч е и от първото място в първенството, което самият Костов постави като цел в началото на сезона. Вероятно би могъл да се даде и контрааргумент на теорията, че Левски трябва да назначава доказани треньори, като се припомни, че Станимир Стоилов не беше успял никъде до 2004 година, когато бе назначен за първи път. Само че тогава Мъри вече бе със статут на клубна легенда, готвеше се дълги години за професията и си заслужаваше да му се даде шанс. И той го оправда по най-добрия начин. Преди да бъде назначен за втори път на „Герена“ обаче Костов имаше дългогодишна биография като треньор, включително и в Левски, която можеше да подскаже, че той не е подходящият човек. И ако сега бъде уволнен, както се очаква, това ще означава, че Наско Сираков признава своя собствена грешка. И за да не се стигне до нова такава, не бива никога повече да се назначават временни треньори и пожарни варианти като Георги Тодоров и Елин Топузаков, например. Нищо лично против двамата, които са помагали много на клуба, а Топчо дори си е легендарен футболист. Левски обаче винаги трябва да има готов вариант за треньор, каквото и доверие да има в настоящия.
Реално в момента клубът се намира в същото положение, каквото бе преди година – отпаднал на осминафиналите за Купата и закъсал в първенството. Само дето поне се представи добре в Европа и не стигна до 11 поредни мача без победа в България. Но пък отборът е с една година по-обигран и беше логично да се очаква надграждане. С ресурса, с който Левски разполага, поне третото място и участието в Европа не трябва да е проблем. И е обидно да се боричка за място в Топ 6. Затова, както Костов казва след доста мачове, „Предстоят анализи“. Анализът трябва да си го направи ръководството – трезво и прецизно. Да не се взимат решения, плод на емоциите, както например направи Тодор Батков след мача с БАТЕ Борисов, прекосявайки терена и уволнявайки треньора на мига. Не че самото решение беше грешно, просто трябва да се вземе в друг момент. Сега също драми не трябва да има, защото те само биха могли да закопаят тима още повече. Изобщо не е вярно, че Левски няма вече за какво да се бори, щом няма шансове за трофей. Мястото в Европа през следващия сезон е сериозна цел и Левски трябва да се бори за нея на всяка цена. Защото показа на всички, че може да играе добре в Европа. Едва ли отбори като ЦСКА 1948, пък даже и Черно море, биха били способни на нещо повече – и като резултати, и като емоция, която могат да доставят. И така целта оттук – насетне трябва да е Европа и мачът с Ботев Bp трябва да се изиграе максимално сериозно. А пък през зимата да се решава по какъв начин, с кой треньор и с кои футболисти ще се гони тази цел.
И още нещо много важно, което, ако не се оправи скоро време, вероятно генерално нищо няма да се оправи. А то е да се сложи край на разединението сред привържениците. Приказката, че „Левски е силен, когато е единен“, е абсолютно вярна. Сега обаче няма единство. Едните са за Сираков, другите – против него, на трета голяма група хора просто им е мъчно, че въобще има лагери и противоречия. И страдат както заради разделението, така и заради резултатите на отбора. Много е жалко, че имаше левскари, които се радваха, че отборът е загубил в Пазарджик или пък се ядосват, когато побеждава, само защото се налива вода в мелницата на някого, когото не харесват. Обичта към клуба трябва да е над всичко. И колкото по-бързо това се осъзнае, толкова по-добре./ „Мач Телеграф“
