-
-
Чудно е защо някои привърженици на футбола в България смятат, че когато един клуб не се развива по пазарни правила, това може да продължава вечно. В случая за Левски най-нормалното нещо е в един момент просто всички врати, на които чукат собствениците, да се окажат заключени с 9 катинара и вече да няма накъде. В броя на „Тема Спорт“ във вторник написахме, че сините отиват към фалит, защото парите от спонсорите, които бяха дадени напред, свършиха за погасяване на стари задължения, чакания от Робърта милион вече е нагласен за запушване на нови дупки, а заплатите, вноските към НАП и други дългове към бивши служители няма откъде да се появят.
Пари в Левски ще има, когато има отбор, който играе добре, печели и генерира приходи. Като дори това с печеленето е относително, защото примерно Ливърпул не бе ставал цели 30 години шампион, но всяка седалка на стадиона им всеки мач бе заета. Така че Левски, докато не направи отбор, който да носи радост, а не отегчение, ще е все с крак и половина в зоната на фалита. Такива са правилата на футбола. Особено когато не можеш да управляваш кризите – финансова и спортно-техническа.
То не може, а и не е редно, не е морално да искаш да живееш в държава със законов ред и правила, а същевременно непрекъснато да се стремиш да ги заобикаляш. А правилата са такива, че който не може да стопанисва едно акционерно дружество, съставя оздравителен план или обявява несъстоятелност, или търси купувач на акциите. Има си световни спецове, чиято дейност е да купуват закъсали дружества, след което ги вдига на крака и ги продават. Да, наясно сме, че един футболен клуб е жив организъм, по-различна материя е и навсякъде се стига до спекулации, до търговия с влияние и до заигравки с властта. Вижте последния пример със Суперлигата – отказите на големите британски клубове за членство станаха под тихото намигване на премиера Борис Джонсън.
Оказва се, че Левски е изчерпал и последните си пътеки за намигване и заигравки, а не може да се оправя сам. За привържениците може би е добре, че имат пред себе си нов опит да си отвоюват клуба такъв, какъвто искат да го имат – без така наречения Бащица, без зависимости и с пълна прозрачност във финансирането и управлението. И точно тук настоящият собственик Наско Сираков не отговори на очакванията им. Пълната прозрачност означава поне веднъж на 10 или 20 дни легендарната фигура или да се появява със сводка в медиите, или по-дискретно да провежда срещи с малка група представители на организираните запалянковци. Както се казва – право Наско в очи. Може да сме зле, но да сме един отбор. А към този момент нямаме такава заедност, както казва един популярен влиятелен политик. А заедност в Левски може да има едва тогава, когато е налице чуваемост.
Ако става дума за доброволно отказване от лиценз, Левски трябваше да напусне Първа лига още преди 5 години, когато бе прекроена с поканите към клубове, които попаднаха без състезателен принцип, включително и такъв с променено име и седалище. Фенове на Левски тогава предложиха да не се участва в тази бутафория, но УС на клуба не се съгласи.
А сега какво претендират някои фенове – на мачове с Вихрен, Марек, Кюстендил, Самоков… няма да ходят? Или Царско село, двете ЦСКА, едното от които много от сините привърженици не признават за враг, Монтана… са достойни съперници и ще им липсват?! Какво значение има как се казва лигата? Публиката на Левски, така или иначе, на награждаване от 12 години не е ходила. И май скоро няма и да ходи.
Желю Станков/ „Тема спорт“
