-
-
Левски сгази Локомотив Пловдив на „Лаута“ и на „Герена“ нещата изглеждат безоблачно. Нещо повече – оптимизмът от старта на лятната подготовка избуя и в момента привържениците на сините вече са в състояние на еуфория. Три мача, три победи, 12 вкарани гола – средно по 4 на мач и допуснат общо един, какво повече му трябва на човек, за да се размечтае за нещо голямо?
Заслугата феновете да се чувстват така е на новия треньор Станислав Генчев. Специалистът не отстъпи на йота пред началниците и направи селекцията, която желаеше. Привличането на повечето от новите водеше до повдигане на вежди, защото наставникът сам си постави високи цели, а трябваше да ги гони с играчи, пристигащи от втори и трети дивизии. А по принцип взимането на 7 попълнения си е голям риск, най-малкото защото води до трудно избистряне на титулярен състав.
Не такъв обаче е случаят на Левски на Станислав Генчев, който до момента е програмирал отлично тима и е добавил дълбочина на резервната скамейка. Което е голям коз!
В първите два мача от кампанията – с Локо Сф (6:1) и Ботев Bp (4:0) – сините започнаха с едни и същи полеви играчи, а в третия имаше една-единствена промяна – Асими Фадига си заслужи шанса да стартира, след като в предишния двубой отбеляза 2 гола. Именно той вкара първото попадение в мрежата на черно-белите, след като получи отлична асистенция от Джавад ел Джемили. Всичко в тази ситуация бе като по ноти. Общото между двамата при идването на Станислав Генчев бе, че бяха по-близо до изхода на „Георги Аспарухов“, отколкото до стартовия състав. Треньорът сам си знае какви разговори е водил с тях и как е предал точно това, което изисква. Но е факт, че от играч, който прекалено много задържа топката, Джавад се превърна в отличен подавач. А Фадига за 3 мача е излязъл повече пъти на стрелкови позиции, отколкото за целия минал сезон.
Ако потърсим паралел с Левски от края на сезон 2023/24, ще отчетем, че в момента отборът е по-бърз, по-висок, по-мощен, по-атрактивен и много по-резултатен. Още с идването си на „Герена“, Генчев обясни какво иска да промени в концепцията на игра и смело заяви, че желае атаките да бъдат завършвани с удар максимум след шестото подаване. Тези думи изглеждаха високопарни, но наистина се оказаха изпълними. А явно това е било видяно от треньора още на фона на някои от колебливите игри в контролите. И именно това го кара преди всеки от официалните мачове смело да заявява, че е наясно, че отборът му ще спечели. И докато това не бе толкова трудно за изричане преди сблъсъци с Локо Сф и Ботев Bp, то отсичането, „Знам, че ще спечелим на „Лаута““, си звучеше като изхвърляне. На терена обаче Левски буквално изхвърли съперника от терена, стъпи здраво в началото и ясно показа, че това ще бъде нещо като мачле в задния му двор.
А за по-широкия състав и правилното му използване говори фактът, че с правените промени през второто полувреме ритъмът на сините се увеличава. Отстъпление в играта няма, а след освежаването Левски буквално смачква противника. Това се видя за трети път на „Лаута“. А след представянето срещу Локо Пд вече спокойно можем да говорим и за фактора „Сангаре“ след фактора „Генчев“. Французинът има отлична скорост и мощ за ръста си, раздвижен е и това му позволява да подминава като малка гара (но не Дембеле) противниковите защитници. Срещу Локо Пд той отбеляза втория си гол със синята фланелка. А преди да се разпише, още два пъти по идентичен начин излизаше на голово положение – веднъж пропусна, а един път реши да подава и сбърка. Тоест съперниците знаят какво да очакват от него, но не намират начин да го спрат. Видно е, че Сангаре все още не е в кондиция да започва двубоите, но влиянието му върху играта във времето, когато е на терена, е отлично и напълно достатъчно към момента – 2 точни изстрела за 77 минути на терена. И точно заради него сините стават по-агресивни след смените.
Явно е, че пъзелът на Левски започва да се подрежда. Мозайката добива вид по-бързо от очакваното. А това води до… „отесняване“. Не всички фенове успяха да влязат на „Лаута“ и част от тях останаха пред стадиона. А следващата цел на Станислав Генчев е да направи така, че и „Георги Аспарухов“ да отеснее. Не е никак лесна задача, но той вече показа, че не го е страх от трудности. И до момента е на прав път, при това с повече от добро темпо.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
