-
-
Мачът с Ботев Пд сякаш бе програмиран на лаптопа на треньора на Левски и всичко протече, както е било зададено. Ранен гол, с дузпа след сигнализация на ВАР, после един от онези моменти, при които след тупалка феновете на сините се хващат за главата и избухват и след това ала-бала. Разбира се, че това ала-бала изобщо не се харесва на Станимир Стоилов, нито на публиката, но се случи точно така. Левски, като в едни стари времена, рано си подкваси млякото и след това „клатеше“ съперника си с целта да не допусне гол, който евентуално след това да го постави под напрежение. Изглежда треньорът на сините е искал да види как ще действа тимът му, когато предостави инициативата на съперника и дали е способен от състояние, при което не контролира топката и не владее инициативата, да се държи над водата. А Ботев показа, че може да играе футбол, което в последните месеци изобщо не е подлагано на съмнение, с много малки изключения.
Този път сините бяха с най-доброто от най-доброто, нямаше наказани, нямаше контузени, бяха свежи и отпочинали, а това последното си заслужава допълнителен дебат, защото Стоилов не иска по никакъв начин тимът му да излиза извън ритъм. Левски в този си вид бива програмиран така, че да играе, ако може през три дни, което, разбира се, с оглед на ограничения потенциал и като бройка, и като качества, е по-скоро невъзможно. Или пък е възможно, но без да се гонят някакви цели. А приоритетната цел, както обяснява Мъри, е този отбор да върне публиката и да я задържи.
Десетина хиляди зрители на домакински мач с Ботев е напълно окей за развитието на Левски на този етап. Всеки привърженик е наясно, че това, което виждаме от сините през последния месец, е напълно нереално за един на практика чисто нов отбор, съставен от нискобюджетни футболисти и съществуващ в условията на голяма финансова криза. Затова, като че ли има и нещо положително да се случват и бледи мачове, като този с Ботев, особено през второто полувреме. Ако беше друг треньор, дори би припомнил как преди няколко дни е изпаднал в откровение, че „някои неща стават по-бързо, отколкото сме предвиждали“.
Спор няма, че към момента, включително и този недобър мач с канарчетата, сините се показаха като научен отбор. И дотолкова. Но това в никакъв случай не означава солиден отбор. Тези футболисти все още не могат да усещат пулса на треньора си във всеки един момент от мача. Разбира се, обратното наистина би било нереално и самият Стоилов не очаква сегашният Левски за няколко месеца да стане като онзи Левски, когато в един момент дори нямаше нужда от инструкции на полувремето. В събота в съблекалните на „Герена“ обаче колегата на Стоилов от пейката на Ботев бе дал добри указания на своите. През второто полувреме канарчетата бяха разчели уязвимите страни на домакините си и съвсем непреувеличено започнаха да си разиграват коня. Никой никога не е отричал, че в Ботев са събрани доста прилични футболисти, които умеят да си я разцъкват на бързи обороти, а целта на Тодор Неделев е от време на време да им убие темпото. Звездата на канарчетата сякаш не е за толкова бърз и динамичен футбол, без, разбира се, да поставяме под съмнение качествата му и способността му от нищото или да вкара гол, или с подаване в негов си стил да създаде опасно положение. Азрудин Валентич, явно и той като Стоилов, е попаднал на точното място в точното време, с разликата, че Мъри доста години подбираше момента, в който да се върне на „Герена“.
В крайна сметка Левски доближи Ботев на три точки и продължава да се бори да седне на два стола, а както каза след мача наставникът на сините – няма нищо страшно дори ако падне на земята, защото европейската квота е силно пожелателна, но не и задължителна. Както вече отбелязахме, двубоят с канарчетата показа на сините, че са твърде далеч от това да бъдат определяни като солиден отбор и на два фронта е трудно. Стоилов явно набляга на стола, на който пише Купа България, а както изрази опасенията си, играчите му също май мислят повечко за финала с ЦСКА-София и може би си въобразяват, че дотогава в първенството съперниците сами ще си падат. Което няма как да се случи. Но пък това, че Левски побеждава третия в класирането след цяло полувреме ала-бала, говори за израстване.
Желю Станков/ „Тема спорт“
