-
-
Полезно е един уж рутинен за Левски мач като този със Славия да се разгледа от различни гледни точки, защото емоциите от една комична засада и една спестена дузпа не са полезни в дългосрочен план. Абсолютна истина е, че при правилни съдийски отсъждания най-старото столично дерби в неделя можеше да поеме в друга посока и Златомир Загорчич да си ръководи мача, за което му се плаща. Странно защо треньорът на белите не напусна пейката при гостуването на Ботев Враца наскоро. Но нека повече не му се бъркаме в емоциите.
Ако обаче се понабъркаме в работата му, няма как да не признаем, че докато мачът не се обърка, всичко се развиваше по плановете на Заги, а не по тези на Дерменджиев. Всъщност Чичо Гошо отлично знаеше с кого си има работа, защото в един период от време той бе треньор, макар и помощник, на Литекс, където Загорчич тогава бе футболист. А по-късно двамата бяха асистенти на старшията Люпко Петрович. Припомняме тези детайли, за да стане ясно, че за мача в неделя на националния стадион, треньорът на сините много добре знаеше с кого си има работа. Та докато се обърка мачът от първия гол и след това от съдията, Славия игра по-спокойно и по-правилно. Особено що се отнася до компонента изнасяне на топката, Загорчич взе предимство пред Дерменджиев. Това, разбира се, не са генерални изводи, но е красноречив показател за работата и на двамата. Славия игра някак си по-подредено и след изнасянето на топката в половината на противника. Но пък сините извадиха късмет с ножичния удар на Кабрал, неволно превърнал се в асистенция към Станислав Костов. Но пък, както се казва, мачът, от една страна, се обърка, а, от друга, се отвори. Иначе може би щяхме да станем свидетели на голямо тактическо надиграване между двамата треньори, ярки представители на така наречения правилен футбол. Но пък стана интересно, тъй като се отвориха пространства, двата тима заиграха сякаш пo-освободено, действията им бяха лишени от скованост и като цяло случайностите бяха сведени до минимум.
За това, че сините направиха много привлекателни 25 минути, принос имат и белите. Срещу неподреден, затормозен и затворен отбор трудно можеш да направиш нещо интересно и да приложиш това, което си тренирал през седмицата. Когато един срещу друг са треньори, които се познават много добре и имат една и съща философия за футбола като постройка, често се получават интересни неща. Така непредубеденият зрител може с премрежен поглед да види как отборите се движат компактно, без да пилеят усилия на вятъра. Като към този момент това повече важи за Славия, тъй като треньорът прави тим по свой вкус вече трети сезон.
Е, няма как да не си дойдем на думата. Сините разполагат с по-квалитетни изпълнители, имат предимство на публиката, а и в момента самочувствието им е на високо ниво. Остава им постепенно да придобият и манталитет на победители. А по-следващ етап е увереност в това, че са солиден и добре играещ отбор. При Славия е ясно, че самочувствието и манталитетът не могат да бъдат в такива количества, както са на „Герена“.
А както вече отбелязахме, когато и съдията се намеси в объркването на един мач, потърпевшият тим трудно намира сили да играе това, което иска от него треньорът. И все пак белите са един от добре изглеждащите тактически отбори у нас въпреки ограничения ресурс.
Самочувствието при Левски се обърна коренно в последния месец, вижда се и по лицата на футболистите, долавя се и в думите на треньора, и то въпреки усилията на Дерменджиев да бъде по-кротък и сдържан.
Експедитивната зимна селекция вече макар и в неголеми периоди от мачовете си дава положителното отражение. Това, че Левски най-после има сигурен вратар, не се коментира. Срещу Славия, Ники Михайлов направи едно необмислено излизане на линията на малкото наказателно поле, но като цяло вдъхва респект и сигурност.
На практика това срещу Славия изобщо не е защитата на Левски. На левия бек се заформя интересен спор, капитанът Иван Горанов срещу французина Нганиони. Чужденецът е далеч по-разчупен и първото, което може да се каже, е, че от него повече мирише на футбол. Отдясно още не сме видели Живко Миланов, предстои и неговото внедряване на мястото на Цветкович. В сърцевината на халфовата линия нещата засега са ясни, но се появи факторът Казахтанския Меси. Предполага се, че сините не взеха Сейдахмет под наем с изгледи да е резерва и да трупа стаж за пенсия. Въпросът е дали младокът ще се бори за място с Мариани, който влиза в час, или ще е заплаха за някого измежду Тиам и Райнов, а Вашчук също е доста интересен играч в креативен план. Тиам и Райнов като че ли са прекалено дефанзивни като игра и с течение на времето Дерменджиев може да прави въртележки именно там. Крилата може би заспаха, казано на жаргон, проблемът с Кабрал ще е докато/ако преподпише, а Пау-линьо напомни за най-добрите си моменти от времето, преди контузията да го извади от строя и от форма. Напред Валери Божинов засега ще е с поддържаща роля, а безспорен фаворит е неблестящият, но вкарващ Станислав Костов.
Въпрос на време е Дерменджиев да види това, което иска. Първи епизод бяха 25-те минути срещу Славия, когато Левски заприлича на отбор, който видимо разполага с футболен интелект и умее да го показва. Следващият епизод трябва да е срещу Лудогорец тази неделя. Ясно е, сините няма как да си разгънат пълния потенциал и да направят такива 25 минути без прекъсване. Това е друга бира и няма да има нищо общо с мача със Славия. Ще има пълен стадион, ще има в изобилие напрежение от онова сладкото, а и не на последно място – Левски вече ще има нов собственик. А и друго доста интересно, съдийството в този мач вече наистина ще ни покаже има ли нов вятър във футбола и накъде духа.
Желю Станков/ „Тема спорт“
Така бяха ,,силни“ и срещу ЦСКА!ХА ХА ХА!