-
-
В дългосрочен план Левски спечели от това, че игра мача си в Сандански и, разбира се, че победи и продължи напред в турнира за купата. След жребия в медиите бе изнесено, че сините са поискали Вихрен да гостува на „Герена“. Откъм футбол е ясно, че треньорът едва ли има полза от това, че неговите хора имитираха подобие на тази игра поради имитацията на тревно покритие на терена на стадиона до виенското колело в югозападния град. Станимир Стоилов нито успя да си извади поуки, нито да си направи изводи за това кой футболист е сдал още, кой връща формата си, или пък да види идеите си за някакви вътрешни размествания. Няма как да се разсъждава в спортно-техническа насока повече, защото идеята в Сандански бе да се елиминира аматьорският съперник. Но пък да ти вкара ексцентричният и невисок Удоджи с глава след центриране от корнер значи, че положението в някои детайли клони към непоправимо. Ясно, че тези неща са тренирани, отигравани са, прави се разбор преди и след всеки мач и трагедията продължава по един и същи начин. Понякога при статично положение пред вратата на Левски се вижда, че ще има гол още докато топката лети във въздуха. Така бе и при второто попадение във вратата на Андреев на стадиона на Спарта Варна. Не е сериозно, наистина, усилията на целия клуб да отиват на вятъра заради така наречената липса на концентрация.
Всъщност не е необходимо да се играе на страхотен тревен килим, за да се направят някои изводи, каквито ни подхвърли Станимир Стоилов веднага след мача в Сандански. Двама-трима от неговите били плахи и не показвали достатъчно амбиция и характер. А това, откъдето и да го погледнем, е базата, от която трябва да тръгне всеки, който веднъж е подписал договор с Левски. Като си футболен мърльо, с извинение за израза, няма значение какви точно качества имаш и дали е възможно да разкриеш потенциала си. Само можем да гадаем какво се случва на тренировките на сините, като е ясно, че някои неща в заниманията се повтарят по 100 пъти, както сам обясни Мъри. Малцина негови колеги изобщо слагат на масата проблема, наречен мисловна дейност. Но това при Стоилов явно е голяма беля, а когато наличието на плахост е в комбинация с проблеми във футболното мислене, проблемът наистина не е за подценяване.
Както се казва, истината в един момент лъсва. Липсата на постоянство в така наречените звезди на сините е именно поради една от двете причини, или двете в пакет. Вижте го Роналдо, той е типичен пример. В Сандански бразилецът вкара майсторски гол, напипа топката с ждроб с външен фалц и я прати в далечния ъгъл на вратата. Но спомнете си колко пъти в минали мачове той си гласи топката, обработва я излишно и докато вземе решение, магазините вече са затворили. Бързото мислене, това е проблемът в голяма част от футболистите на сините. Същото е положението и с другото крило Уелтън, който обича да мачка топката и докато си намери пролука да бие, тунелът вече е затворен за ремонт. Тази игра иска, освен бързо тичане, бързо мислене и бързо действие. А оттам вече е и изпълнението, за което освен късмет, се иска и класа. Но ето, че с Роналдо в Сандански се получи, както си трябва. Когато се мисли и действа бързо, може и да има грешка, но когато мисловният процес е бавен, изобщо не се стига до действие, след което евентуално може да има грешка. Вижте последните мачове на сините – създават се малко голови ситуации, защото след 70-ия метър не се мисли бързо, а оттам и изобщо не се стига до действия в заключителната фаза на атаката.
Завършваме с другия ефект от Сандански. Присъствието на стадиона на много деца, на цели семейства, със сигурност се оценява от клуба и е редно да се отчете, че всяко излизане в провинцията е дългосрочна инвестиция, която в момента не може да се кешира. Но в българския футбол като цяло малко се говори, че битката за запалянковци от най-ранна възраст е жестока и се води освен със средства на маркетинга и с чисто физическо присъствие на терен. Така че в Сандански Левски записа две победи, едната на терена и една в стратегически план. А проблемите за треньора си остават, но на този етап това са хората и ако не се отиде в обещаната орбита на Сираков, други няма да има и ще си говорим едни и същи неща – за амбицията, характера и мисленето.
Желю Станков/ „Тема спорт“
