-
-
Вече няколко години с новия формат на първенството есенният дял от него стана доста дълъг, продължителен, а често и мъчителен за някои отбори. Особено водещите, които традиционно воюват на три фронта. При тази обстановка едно от най-важните неща е да имаш достатъчно хора, с които да можеш да си позволиш лукса да водиш еднакво успешно битка навсякъде. Интересното е, че в това отношение през тази есен двата най-сериозни претендента за титлата – Левски и Лудогорец, бяха на двата полюса.
Отдавна е ясно, че „орлите“ имат два почти напълно равностойни състава, докато при „сините“ това съвсем не е така. Справка в статистиката показва, че почти половината отбор на Петър Хубчев е несменяем и няма алтернатива. Цели петима бяха „маратонците“ сред „сините“, които играха във всичките 20 шампионатни мача – Милан Миятович, Живко Миланов, Станислав Иванов, Паулиньо и Мартин Райнов. Толкова много постоянни и твърди титуляри нямаше в нито един от останалите клубове през есента.
От началото на сезона в елита петима играчи са били нон-стоп на терена, но всички са вратари. Това са Милан Миятович, Благой Макенджиев, Иван Караджов, Христо Иванов и Краси Костов.
От полевите футболисти най-дълго на терена бяха Живко Миланов и Паулиньо от Левски, както и Родни Антуи от Царско село.
Освен от Петър Хубчев, другият човек, от когото постоянно чувахме оплаквания за малкия брой футболисти, бе Димитър Димитров. И може би в края на сезона (когато Херо пое отбора) положението наистина стана такова, но поне в началото Александър Томаш имаше повече алтернативи.
В Левски обаче съставът през цялата есен беше най-предвидим в сравнение с всички останали. 35-годишният Живко Миланов бе най-силно експлоатираният и изцеден до крайност полеви играч през сезона. От общо 1800 редовни игрови минути в 20-те есенни мача той бе на терена в 1797. Бе сменен само веднъж – три минути преди края на домакинския успех над Дунав с 2:0.
Само три клуба нямаха футболист, който да вземе участие във всичките мачове в Първа лига – Лудогорец, ЦСКА-София и Черно море.
Отново и през тази есен се доказа, че по-важното в борбата за титлата е силното представяне като гост, а не това като домакин. Левски е най-убедителен у дома, където спечели 27 точки от 30 възможни и е на второ място. Лдоогорец е най-силен навън и се радва на комфортен аванс от 5 точки пред „сините“.
